Произвежданият от 1967 до 2002 г. Pontiac Firebird е смятан за най-амбициозния пони кар – с V8 мотори и 7,4 литра работен обем
Рекламният слоган „We build excitement“ („Произвеждаме въодушевление”) датира от 80-те години, когато Pontiac представя третото поколение на Firebird. Моделът е с 16 сантиметра по-къс и с почти 200 килограма по-лек от дългия пет метра предшественик. С практичен заден капак, сравнително икономични двигатели и най-ниското въздушно съпротивление, постигано някога от автомобил на General Motors (GM), наследилото славни традиции купе може да се радва на сигурно бъдеще – или поне така изглежда тогава.
Двайсетина години по късно обаче, през 2002 г., GM снема от производство моделната серия Firebird заедно с нейния близнак Chevrolet Camaro. Нещо по-лошо – съществуващата още от 1926 г. марка Pontiac, която в рамките на GM се отличава с особено спортен профил, изхвърча напълно от производствената гама през кризисната 2010 г. Към най-респектиращата част от нейното наследство принадлежи компактната (според американските разбирания) моделна серия Firebird.
Благодарение на активните общности на собственици на американски автомобили в Щутгарт стана възможно да поканим на съвместен сеанс за снимки и шофиране по един V8 представител на всяко от четирите поколения Pontiac Firebird – от ранния конкурент на Mustang от 1967 г. до появилия се през 2002 г. съперник на Porsche 911. Освен името общото, което ги свързва са само V8 моторите с от 188 до 330 к.с., твърдият заден мост, оскъдното място на задната седалка и логото на Firebird с разперени криле. Четирите каросерии обаче се отличават значително една от друга и в тях трудно може да се долови семейна прилика.
Образецът е Mustang
Външният вид на Pontiac Firebird от първото поколение (1967), за чието разработване отговаря не друг, а Джон Делориън, е ориентиран недвусмислено към представения още през 1964 г. конкурент Ford Mustang – дълъг преден капак, къса стъпаловидна задна част. Към това са добавени една секси извивка на хълбока пред задното колело и типичната за Pontiac разделена на две физиономия на радиаторната решетка с издаден напред хромиран нос. Също и почти всички рамки на прозорците, широките лайстни на праговете и задната броня блестят с метална хладина в разточителния стил на 60-те години. Хромът присъства навсякъде и в интериора: по волана с три спици, лоста на автоматичната трансмисия и неговата правоъгълна конзола, както и по различните превключватели. Означава ли това, че този красив Pontiac Firebird с винилов покрив не е нищо повече от самовлюбен шоукар за спокойно булевардно шофиране?
Със сигурност не. Под предния капак един 6,6-литров V8 с 325 к.с. по SAE очаква момента, в който ще му позволят да препусне със сравнително компактния, тежащ 1570 килограма пони кар. Още докато работи на място, свързаният с тристепенна автоматична трансмисия мотор с обем 400 кубически инча реагира спонтанно и на най-нежната команда от педала за газта. Едно по-силно натискане – и задните гуми вече молят за милост с пронизително скимтене, а автомобилът енергично се изстрелва напред. Само че внимавайте! Комфортното окачване и непрецизното сервоуправление изискват добро планиране на всяка смяна на посоката. В краен случай приличните дискови спирачки на предните колела трябва да предотвратят нещо по-лошо.
Сега ще се посветим закратко на черния гигант със златни ивици в стила на Lotus от Формула 1 през 70-те години. За Trans Am Limited Edition дизайнерът на Pontiac Джон Шинела е възприел цветовата схема на спонсора – производителя на цигари John Player Special. Украсеният със златни ивици Trans Am се появява по случай 50-годишния юбилей на марката Pontiac. Истински популярен предлаганият и по-късно специален модел става благодарение на автомобилния филм „Смоуки и Бандита” (1977, ІІ част, 1980) – оргия от дрифтове с Бърт Рейнолдс на волана.
Но колко се е променило нашето пони с извитите хълбоци! При същото междуосие купето е пораснало с 20 см до внушителните пет метра дължина. Предният капак заедно с разделената на две радиаторна решетка на Pontiac е с размерите на двойно легло в мотел. Част от отговорността за това носят предписаните от 1974 г. обезопасяващи брони, които удължават произвежданото от 1970 г. второ поколение на Pontiac Firebird с цели десет сантиметра. Сега визията не е толкова динамична като по-рано, а печели точки по-скоро чрез откровено масивната осанка на звезда от кеч сериите. С нея се съчетават сполучливо и биг блок V8 моторите с обем 6,6 (400 куб. инча) и дори 7,4 литра (455 куб. инча), които остават в производствената гама до 1979, респ. 1976 г. Моделът близнак Chevrolet Camaro е бил лишен от големите V8 от 1973 г. нататък.
Въпреки грамадните си размери черно-златистият Trans Am – така от 1969 г. се наричат върховите версии – глези клиентите с изтъчнени детайли като алуминиеви джанти с дизайн тип пчелна пита. Или с безподобното арматурно табло в автентичен стил на състезателен автомобил, при което семплите кръгли уреди са вкопани в челен панел от „четкан” алуминий. Към това се прибавя приятен кожен волан, който би бил на място и в едно Ferrari или Lamborghini.
Самоуверени 188 к.с. при 3600 об./мин.
За съжаление, от 1972 г. нататък доста кончета се изгубват в хода на предписаното от законите намаляване на вредните емисии и разхода на гориво. Така е и при нашия фотомодел от 1976 г. – от около 280 к.с. по DIN при предшественика със същия 6,6-литров V8 тук са останали само 188 к.с. Сега те се отправят при съвсем спокойните 3600 об./мин към все още окачения на листови ресори заден мост, който се справя с тях съвсем успешно – размерите на автомобила, качествата на ходовата част и мощността на двигателя са в идеална хармония и се контролират малко по-добре, отколкото в предходния модел. Освен това 9,5 секунди за спринта от 0 до 100 км/ч все пак са добра стойност за 1750-килограмовата тежка гемия. И когато на магистралата се разнесе глухият тътен на някой Trans Am Limited Edition, другите водачи просто не могат да се нагледат на неговите златисти татуировки.
След това обаче настъпва краят на веселбата. През 1982 г. Pontiac представя третото поколение на Firebird. Неговата най-мощна версия Trans Am GTA излиза през 1987 г. с претенцията, че е „съвсем сериозно спортно купе“. Само че духът на времето вече е друг. Монтираните от всички страни спойлери с различен от основния цвят и „крещящото пиле” върху предния капак са станали табу. Америка получава едно икономично и практично спортно купе с голям заден капак. Базовият мотор е 2,5-литров четирицилиндров агрегат с 90 к.с., придаващ флегматична динамика на тежащия 1,4 тона автомобил. Най-мощният V8 в Trans Am версията се задоволява със само 165 к.с. от пет литра работен обем.
Нещата се променят през 1988 г. с въвеждането на инжекционните V8 мотори TPI (Tuned Ported Injection) с работен обем от пет (305 куб. инча) и 5,7 литра (350 куб. инча), чиято мощност достига 215, респ. 225 к.с. И понеже V8 версиите на третото поколение Pontiac Firebird дори с пълно оборудване са не по-тежки от 1,6 тона, те отново напредват почти толкова стремително, колкото първият модел от 1967 г.
Особено предлаганото от 1987 до 1992 г. върхово изпълнение Trans Am GTA с 5,7-литров V8 се доближава доста плътно до японските и германските конкуренти от типа на Toyota Supra или Porsche 928. В това съперничество то е подкрепено от стегнато настроена ходова част, широки гуми с размер 245, самоблокиращ диференциал и директна кормилна уредба. За разлика от двамата си предшественици моделът превключва с доста груби тласъци първите две от четирите предавки на автоматичната си трансмисия. А при бързо шофиране по аутобан вътрешността се превръща в сауна.
Дебютиралият през 1993 г. и оформен със заоблени ръбове наследник изглежда значително по-балансиран, но пък тегли като звяр. Имаме удоволствието да седнем в един от наистина последните екземпляри на Pontiac Firebird от 2002 г., означени като Collector Edition. Благодарение на полегатите прозорци и омекотения „биодизайн” интериорът изглежда не по-просторен отколкото в Renault Clio. Това обаче ни е напълно безразлично – защото за десния крак има достатъчно място. Докато при 4500 об./мин GTA започва леко да губи сили, също толкова големият, но със 100 к.с. по-мощен Ram Air V8 продължава да тегли страхотно и набира със стръв до 6000 об./мин.
С шестстепенна механична трансмисия спринтът до 100 км/ч е възможен в рамките на 5,5 секунди, а максималната скорост е над 260 км/ч. Това са стойности, които не е можел да постигне никой от легендарните предшественици, включително и с голямата 7,4-литрова машина. Дори управляемостта е съвсем прилична – въпреки дължината си от почти пет метра приятно заобленият американец се справя с острите завои в почти италиански стил. Тъй че онова, което липсва на двата по-нови модела на Pontiac Firebird като харизма и типично американски стил, бива компенсирано от удивително добрите маниери на пистата. Затова и за четирите модела важи признанието: Yeah! They really built excitement!
Текст: Франц-Петер Худек
Снимки: Артуро Ривас
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
На първо място, удивително е, как с течение на годините GM съумяха отново да издигнат V8 моторите на старото им ниво на мощност. Ходовата част с твърд заден мост също позволява изненадващо чевръсто шофиране от третото поколение нататък. За съжаление, при по-късните модели липсва характерната американска външност на първите години, за която днес се налага да платите доста по-скъпо.