Вход

Абонамент

Благодаря, че избрахте да се абонирате за auto motor und sport. Изберете вида абонамент и въведете нужните данни, а ние ще се погрижим списанията да достигнат до Вас максимално бързо.

Избери годишен абонамент и вземи 20% отстъпка.

Абонамент

Благодаря, че избрахте да се абонирате за auto motor und sport. Изберете вида абонамент и въведете нужните данни, а ние ще се погрижим списанията да достигнат до Вас максимално бързо.

Избери годишен абонамент и вземи 20% отстъпка.

Абонамент

Благодаря, че избрахте да се абонирате за auto motor und sport. Изберете вида абонамент и въведете нужните данни, а ние ще се погрижим списанията да достигнат до Вас максимално бързо.

Избери годишен абонамент и вземи 20% отстъпка.

Абонамент

Благодаря, че избрахте да се абонирате за auto motor und sport. Изберете вида абонамент и въведете нужните данни, а ние ще се погрижим списанията да достигнат до Вас максимално бързо.

Избери годишен абонамент и вземи 20% отстъпка.

0 продукта | 0 лв.

Абонамент

Благодаря, че избрахте да се абонирате за auto motor und sport. Изберете вида абонамент и въведете нужните данни, а ние ще се погрижим списанията да достигнат до Вас максимално бързо.

Избери годишен абонамент и вземи 20% отстъпка.

auto motor und sport Bulgaria logo

Четири поколения Pontiac Firebird: Power in the City

31.05.2017 02:27

В продължение на повече от 35 години спортният модел на GM е най-дръзкият пони кар

Произвежданият от 1967 до 2002 г. Pontiac Firebird е смятан за най-амбициозния пони кар – с V8 мотори и до 7,4 литра работен обем. След като сравнихме четирите му поколения, трябва да признаем, че американците са прави: те наистина са произвели силни усещания.

Рекламният слоган „We build excitement“ („Произвеждаме въодушевление”) датира от 80-те години, когато Pontiac представя третото поколение на Firebird. Моделът е с 16 сантиметра по-къс и с почти 200 килограма по-лек от дългия пет метра предшественик. С практичен заден капак, сравнително икономични двигатели и най-ниско въздушно съпротивление, постигано някога от автомобил на General Motors (GM), наследилото славни традиции купе може да се радва на сигурно бъдеще – или поне така изглежда тогава. 

След 35 години идва краят на Firebird

Двайсетина години по-късно обаче, през 2002 г., GM снема от производство моделната серия Firebird заедно с нейния близнак Chevrolet Camaro. Нещо по-лошо – съществуващата още от 1926 г. марка Pontiac, която в рамките на GM се отличава с особено спортен профил, изхвърча напълно от производствената гама през кризисната 2010 г. Към най-респектиращата част от нейното наследство принадлежи компактната (според американските разбирания) моделна серия Firebird.

Благодарение на активните общности на собственици на американски автомобили в Щутгарт стана възможно да поканим на съвместен сеанс за снимки и шофиране по един V8 представител на всяко от четирите поколения Firebird – от ранния конкурент на Mustang от 1967 г. до появилия се през 2002 г. съперник на Porsche 911. Освен името общото, което ги свързва са само V8 моторите с от 188 до 330 к.с., твърдият заден мост, оскъдното място на задната седалка и логото на Firebird с разперени криле. Четирите каросерии обаче се отличават значително една от друга и в тях трудно може да се долови семейна прилика. 

Образецът е Mustang

Външният вид на Firebird от първото поколение (1967), за чието разработване отговаря не друг, а Джон Делориън, е ориентиран недвусмислено към представения още през 1964 г. конкурент Ford Mustang – дълъг преден капак, къса стъпаловидна задна част. Към това са добавени една секси извивка на хълбока пред задното колело и типичната за Pontiac разделена на две физиономия на радиаторната решетка с издаден напред хромиран нос. Също и почти всички рамки на прозорците, широките лайстни на праговете и задната броня блестят с метална хладина в разточителния стил на 60-те години. Хромът присъства навсякъде и в интериора: по волана с три спици, лоста на автоматичната трансмисия и неговата правоъгълна конзола, както и по различните превключватели. Означава ли това, че този красив Firebird с винилов покрив не е нищо повече от самовлюбен шоукар за спокойно булевардно шофиране?

Първият Firebird притежава 6,6-литров V8 и комфортна ходова част

Със сигурност не. Под предния капак един 6,6-литров V8 с 325 к.с. по SAE очаква момента, в който ще му позволят да препусне със сравнително компактния, тежащ 1570 килограма пони кар. Още докато работи на място, свързаният с тристепенна автоматична трансмисия мотор с обем 400 кубически инча реагира спонтанно и на най-нежната команда от педала за газта. Едно по-силно натискане – и задните гуми вече молят за милост с пронизително скимтене, а автомобилът енергично се изстрелва напред. Само че внимавайте! Комфортното окачване и непрецизното сервоуправление изискват добро планиране на всяка смяна на посоката. В краен случай приличните дискови спирачки на предните колела трябва да предотвратят нещо по-лошо. 

Trans Am със златни ивици и дизайн John Player Special

Сега ще се посветим за кратко на черния гигант със златни ивици в стила на Lotus от Формула 1 през 70-те години. За Trans Am Limited Edition дизайнерът на Pontiac Джон Шинела е възприел цветовата схема на спонсора – производителя на цигари John Player Special. Украсеният със златни ивици Trans Am се появява по случай 50-годишния юбилей на марката Pontiac. Истински популярен предлаганият и по-късно специален модел става благодарение на автомобилния филм „Смоуки и Бандита” (1977, ІІ част, 1980) – оргия от дрифтове с Бърт Рейнолдс на волана.

Но колко се е променило нашето пони с извитите хълбоци! При същото междуосие купето е пораснало с 20 см до внушителните пет метра дължина. Предният капак заедно с разделената на две радиаторна решетка на Pontiac е с размерите на двойно легло в мотел. Част от отговорността за това носят предписаните от 1974 г. обезопасяващи брони, които удължават произвежданото от 1970 г. второ поколение на Firebird с цели десет сантиметра. 

Биг блок V8 с работен обем до 7,4 литра

Сега визията не е толкова динамична като по-рано, а печели точки по-скоро чрез откровено масивната осанка на звезда от кеч сериите. С нея се съчетават сполучливо и биг блок V8 моторите с обем 6,6 (400 куб. инча) и дори 7,4 литра (455 куб. инча), които остават в производствената гама до 1979, респ. 1976 г. Моделът близнак Chevrolet Camaro е бил лишен от големите V8 от 1973 г. нататък. 

Въпреки грамадните си размери черно-златистият Trans Am – така от 1969 г. се наричат върховите версии – глези клиентите с изтънчени детайли, като алуминиеви джанти с дизайн тип пчелна пита. Или с безподобното арматурно табло в автентичен стил на състезателен автомобил, при което семплите кръгли уреди са вкопани в челен панел от „четкан” алуминий. Към това се прибавя приятен кожен волан, който би бил на място и в едно Ferrari или Lamborghini.

Самоуверени 188 к.с. при 3600 об./мин.

За съжаление, от 1972 г. нататък доста кончета се изгубват в хода на предписаното от законите намаляване на вредните емисии и разхода на гориво. Така е и при нашия фотомодел от 1976 г. – от около 280 к.с. по DIN при предшественика със същия 6,6-литров V8 тук са останали само 188 к.с. Сега те се отправят при съвсем спокойните 3600 об./мин към все още окачения на листови ресори заден мост, който се справя с тях съвсем успешно – размерите на автомобила, качествата на ходовата част и мощността на двигателя са в идеална хармония и се контролират малко по-добре, отколкото в предходния модел. Освен това 9,5 секунди за спринта от 0 до 100 км/ч все пак са добра стойност за 1750-килограмовата тежка гемия. И когато на магистралата се разнесе глухият тътен на някой Trans Am Limited Edition, другите водачи просто не могат да се нагледат на неговите златисти татуировки. 

Третият Firebird е икономично спортно купе с голям заден капак

След това обаче настъпва краят на веселбата. През 1982 г. Pontiac представя третото поколение на Firebird. Неговата най-мощна версия Trans Am GTA излиза през 1987 г. с претенцията, че е „съвсем сериозно спортно купе“. Само че духът на времето вече е друг. Монтираните от всички страни спойлери с различен от основния цвят и „крещящото пиле” върху предния капак са станали табу. Америка получава едно икономично и практично спортно купе с голям заден капак. Базовият мотор е 2,5-литров четирицилиндров агрегат с 90 к.с., придаващ флегматична динамика на тежащия 1,4 тона автомобил. Най-мощният V8 в Trans Am версията се задоволява със само 165 к.с. от пет литра работен обем. 

Нещата се променят през 1988 г. с въвеждането на инжекционните V8 мотори TPI (Tuned Ported Injection) с работен обем от пет (305 куб. инча) и 5,7 литра (350 куб. инча), чиято мощност достига 215, респ. 225 к.с. И понеже V8 версиите на третото поколение Firebird дори с пълно оборудване са не по-тежки от 1,6 тона, те отново напредват почти толкова стремително, колкото първият модел от 1967 г.

Pontiac Firebird Trans Am GTA е съперник на Porsche 928 и Toyota Supra

Особено предлаганото от 1987 до 1992 г. върхово изпълнение Trans Am GTA с 5,7-литров V8 се доближава доста плътно до японските и германските конкуренти от типа на Toyota Supra или Porsche 928. В това съперничество то е подкрепено от стегнато настроена ходова част, широки гуми с размер 245, самоблокиращ диференциал и директна кормилна уредба. За разлика от двамата си предшественици моделът превключва с доста груби тласъци първите две от четирите предавки на автоматичната си трансмисия. А при бързо шофиране по аутобан вътрешността се превръща в сауна. 

Дебютиралият през 1993 г. и оформен със заоблени ръбове наследник изглежда значително по-балансиран, но пък тегли като звяр. Имаме удоволствието да седнем в един от наистина последните екземпляри на Firebird от 2002 г., означени като Collector Edition. Благодарение на полегатите прозорци и омекотения „биодизайн” интериорът изглежда не по-просторен отколкото в Renault Clio. Това обаче ни е напълно безразлично – защото за десния крак има достатъчно място. Докато при 4500 об./мин GTA започва леко да губи сили, също толкова големият, но със 100 к.с. по-мощен Ram Air V8 продължава да тегли страхотно и набира със стръв до 6000 об./мин.

Последният Pontiac Firebird върви като звяр

С шестстепенна механична трансмисия спринтът до 100 км/ч е възможен в рамките на 5,5 секунди, а максималната скорост е над 260 км/ч. Това са стойности, които не е можел да постигне никой от легендарните предшественици, включително и с голямата 7,4-литрова машина. Дори управляемостта е съвсем прилична – въпреки дължината си от почти пет метра приятно заобленият американец се справя с острите завои в почти италиански маниер. Тъй че онова, което липсва на двата по-нови модела на Firebird като харизма и типично американски стил, бива компенсирано от удивително добрите маниери на пистата. Затова и за четирите модела важи признанието: Yeah! They really built excitement!

Заключение

Редакторът Франц-Петер Худек: На първо място, удивително е, как с течение на годините GM съумяха отново да издигнат V8 моторите на старото им ниво на мощност. Ходовата част с твърд заден мост също позволява изненадващо чевръсто шофиране от третото поколение нататък. За съжаление, при по-късните модели липсва характерната американска външност на първите години, за която днес се налага да платите доста по-скъпо. 

 

Текст: Франц-Петер Худек
Снимки: Артуро Ривас

Коментари
comments powered by Disqus