Даунсайзинг, хибриди, електромобили? Тук става дума за съвсем различен филм...
Започвате с кротко земетресение и след това постепенно увеличавате драматизма на събитията... Според основателя на едно от легендарните холивудски студия Сам Голдуин, именно това е идеалната рецепта за успешен филм. Основната идея в този съвет явно не е убягнала и на създателите на новия Camaro, защото кроткото докосване на стартовия бутон предизвиква страховит тътен в подземния гараж. Сърдитите вибрации на звуковите вълни се блъскат немилостиво в стените, предизвиквайки опасения не само за здравината на боята, а и за структурната цялост на бетонната основа.
На този потресаващ фон фактът, че само няколко метра по-нататък стартира и двигателят на Mustang, може да остане напълно незабелязан. Моделът на Ford също е в състояние да събуди половината ви съседи сутрин, но в сравнение с лошото момче на Chevrolet държанието му е като на прогимназист от училищния хор.
Много мускули
Различията със сигурност не се дължат на недостиг на работен обем, макар че петлитровият агрегат на Ford е по-малък от исторически коректно обозначеният като Small Block V8 6,2-литров мотор на Camaro. По-скоро в маркетинговия отдел на Chevrolet са решили моделът да изрази малко по-грубовато и директно традиционните американски възгледи върху нещата в тази област. Tурбо? Механични компресори? От подобни помагала се нуждаят само хора, които не знаят как да се оправят с добрата стара кубатура. Докато спортистът на Ford залага на модерно решение с четири горноразположени разпределителни вала, осмакът на Chevy се справя само с един долен, издавайки близкото си физиологично родство с агрегата на Corvette. Въпреки това, мощността от 453 к.с. превъзхожда тази на Mustang (421 к.с.) по същия начин, както го прави и максимумът на въртящия момент - обилните 617 Нм се стичат в осемстепенния автоматик (част от допълнителното оборудване) като соковете от класическия американски рибай стек върху жаравата на грила. 530-те Нютонметра и 421-те конски сили на Mustang също биха накарали всеки европейски конкурент в тази ценова категория да се почувства анемичен, но не впечатляват много на фона на Camaro.
Същото важи в пълна степен и по отношение на измерените на пистата стойности. В ускорението до 100 км/ч моделът на Ford изостава с 0,4 секунди (5,0 вместо 4,6), а до 200 км/ч разликата нараства до над две. Освен това в зоната над 250 км/ч Camaro остава сам, тъй като Mustang ограничава доброволно максималната си скорост. Camaro продължава чак до 290 км/ч, но трябва да се има предвид, че това удоволствие не е за всеки - от една страна предният капак започва да вибрира под натиска на насрещния въздушен поток също като този на Mustang още при 200 км/ч, а от друга напречните неравности в бързите завои правят задницата неприятно нервна. Поведението на Mustang в такива ситуации е значително по-спокойно.
Ако това, което обединява двамата съперници, е наличието на изобилна мощ, то тази прилика не успява да тушира напълно различията в характерите им. Докато осемцилиндровият агрегат на Camaro създава впечатление за перманентен афинитет към насилие, инженерите на Ford са създали за Mustang една почти европейска по маниери машина с изключително чувствителни реакции и изявено желание за достигане чак до границата от 7000 об/мин. А вместо тътнещия като наближаващо природно бедствие ритъм на Camaro при пълно натоварване, звукът на спортния Ford демонстрира мекота и композиция, която спокойно би могла да бъде създадена и в Мюнхен.
По-малка кубатура плюс по-ниска мощност равно на по-нисък разход? Формулата звучи логично, но за съжаление на инженерите от Ford, не е валидна в случая. Работата е в това, че при движение с постоянна скорост, моделът на Chevrolet просто изключва половината си цилиндри - нещо, което се случва напълно неусетно и в двете посоки и очевидно е изключително ефективна мярка за ограничаване на апетита на внушителния V8 на Camaro. Във всеки случай настроеният за работа с 98Н агрегат на Chevy успява да се справи в теста с впечатляващите 0,8 литра по-малко на всеки сто километра пробег от конкурента на Ford (12,3 вместо 13,1 литра). При спокойно шофиране и двамата отвъдокеански атлети успяват да се ограничат в разход около девет литра, което следва да окачествим като сериозен напредък с оглед на американските традиции в тази област.
Принос за икономичността на тестовия Camaro със сигурност има и осемстепенната автоматична трансмисия. В предназначения за всекидневно движение режим Tour (налице са също Sport, Track и режим за движение на заснежена и заледена настилка) тя отдава предпочитанията си на по-високите предавки и при движение с извънградско темпо поддържа оборотите в зоната на 1000 в минута. В същото време дори лекият натиск върху педала на газта понякога предизвиква сериозни колебания и ненужни смени на предавките нагоре-надолу. Планките за ръчна смяна на волана на свой ред издават неприятно щракане, а заповедите им се възприемат доста лежерно от страна на трансмисията.
В интерес на истината, ръчният механизъм в Mustang (шестстепенен автоматик се предлага допълнително) не се справя кой знае колко по-добре. Късият лост изисква здрава ръка (особено при смяна от пета на шеста), а преминаването на най-високата степен хвърля мотора в дълбока депресия - шестата е толкова дълга, че под 160 км/ч е практически невъзможно да постигнете осезаемо ускорение. Желаещите да се насладят на пълната мощност и по възможност да не изостават много от Camaro, трябва да се ограничат до употребата на пет предавки и непрекъснато да изцеждат петлитровия мотор.
Завои? Разбира се!
Голямото забавление при тези американци обаче започва, когато дългите прави отсечки свършат. Модерните им окачвания (твърдите задни греди вече са реквизит само на дилижансите от филмите за завоюването на Дивия Запад) не само не се опъват на завоите, а поощряват водача към по-динамично поведение. Факт е, че и двамата спортисти успяват да изградят атмосфера на сигурност и доверие само след няколко по-смело взети завоя.
Но и тук не липсват различия. От една страна твърдата, неутрална настройка на Camaro се оказва доста по-ефективна от тази на Mustang, ако преследвате максимално удоволствие на равна и суха настилка. От друга обаче, въпреки по-големите колебания на каросерията, при наличие на опитна ръка на волана Mustang успява да се справи с танца между пилоните малко по-бързо от Camaro с неговите трудни за преценка от мястото на водача габарити. Допълнително предлаганата система Magnetic Ride с адаптивни амортисьори на Chevrolet обещава много, но на практика се затруднява доста при големи вълнообразни неравности по платното, превръщайки шофирането в своеобразно родео. Окачването на Mustang с класически амортисьори се справя по-добре – това важи и за бързите завои на магистрала, макар управлението му да не е толкова солидно и с известни дефицити по отношение на прецизността на реакциите при отклонение от централната позиция на волана.
По-меката настройка на окачването на модела на Ford естествено има и комфортни предимства. На места, където Camaro бодро и шумно подрусва със своите нископрофилни Runflat гуми, Mustang успява да се справи значително по-умело и безшумно. Освен това при скорост от 180 км/ч в неговото купе се чува единствено доволният бас на V8, докато аеродинамичните шумове и звуците от контакта с пътя при Camaro достигат нива, които могат да ги направят досадни при пътуване на дълги разстояния.
В заключение може да се обобщи, че моделът на Chevy е по-близо до бруталната класика в жанра, макар че в никакъв случай не може да се нарече старомоден – докато Mustang изпитва затруднения с прецизостта в показанията на налягането и температурата на моторното масло, Camaro предлага истински водопад от модерна електроника, включваща серийни head-up дисплей, система за поддържане на лентата за движение, за предупреждение за наличие на опасност в мъртвите зони и бордова WLAN мрежа за достъп до интернет. Липсата на всичко това при Mustang изглежда като анахронизъм и е една от причините, които в крайна сметка осигуряват малка преднина на Camaro в това класическо уестърн съревнование.
Текст: Михаел Харнишфегер
Снимки: Артуро Ривас