Един паметник на американската техническа мисъл, низвергнат и реабилитиран
През 1960 г. с моделната серия Corvair конструкторите от Chevrolet вдъхват живот на една необикновена техническа концепция. Подобно на образеца VW, компактните според американските представи модели притежават разположен отзад боксерен мотор с въздушно охлаждане – само че с шест цилиндъра, а блокът и главите са от алуминий. На какво е способен дубльорът на Porsche?
Когато човек се занимава с класически автомобили, постепенно свиква с доста неща – но как да не се изненада от един двустепенен автоматик в солиден четириместен кабриолет, по-дълъг с няколко сантиметра от Opel Rekord A? Няма как да не те налегне известна меланхолия, независимо че моторът на този червен Chevrolet Corvair кабриолет от 1963 г. все пак развива приличните за времето си 85 конски сили по SAE. На всичкото отгоре откритият американец носи обещаващото спортни емоции допълнително название Monza.
Моделът Corvair се смята за крайъгълен камък в автомобилната история. Като самотен обелиск на техническата мисъл той стърчи над еднообразието от грамадни американски шосейни кръстосвачи, използващи предимно техника от лекотоварни автомобили. В онези години това привлича вниманието и на европейската публика. Със своя разположен отзад алуминиев шестцилиндров боксер с въздушно охлаждане Corvair въплъщава едно по-нататъшно развитие на идеята, заложена в „костенурката” на VW.
Въздушното охлаждане на Chevrolet Corvair почти не издава шумове
Той е значително по-голям и по-комфортен от германския образец и за кратко време се сдобива с цяло моделно семейство – произвеждания от 1960 г. седан с четири врати и версията купе. Година по-късно следват комбито Lakewood, издържаният в стила на VW Transporter (VW Typ 2 от 1950 г.) модел Corvan и неговият деветместен бус вариант Greenbriar Sports Wagon, както и оригиналният пикап Rampside с изнесена напред кабина. Страничните бордове на каросерията при лекотоварната версия се отварят надолу между двата моста и същевременно служат за товарни рампи. През 1962 г се появява кабриолетът.
Не трябва да забравяме, че една от типичните черти в дизайна на представения през 1959 г. Corvair – обикалящата цялата каросерия гънка под средната линия, по късно е възприета от много други модели: например Fiat 1300/1500, NSU Prinz IV и 1000, VW Karmann-Ghia Typ 34 и дори от второто поколение на Corvette, появило се на пазара през 1963 г.
При толкова солидна репутация, свързана с автомобилната история, сме готови да се примирим и с двустепенния автоматик, тъй че изпълнени с оптимизъм стартираме шестцилиндровия агрегат в задната част. Той започва тихичко да буботи някъде зад гърба на водача, като за разлика от „костенурката” не произвежда почти никакви шумове, издаващи въздушното охлаждане. При Corvair вентилаторът е разположен хоризонтално над мотора и всмуква въздух през задния капак, перфориран с две редици тесни отвори. Въздушният поток преминава покрай ребрата на цилиндрите и излиза навън отдолу, отчасти през покритата с много хром решетка под задната броня.
Мъничкото, движещо се от горе надолу лостче на двустепенната автоматична трансмисия се подава плахо изпод арматурното табло, сякаш се срамува от фрапиращата липса на предавки. Все пак навремето Corvair е предлаган алтернативно с тристепенна и дори четиристепенна механична предавателна кутия.
Поставяме лостчето в положение D и подаваме много газ. Кабриолетът потегля незабавно и дори с толкова обичания от американците тласък. Нашите уважения – дори един V8 не би се справил много по-добре. Вече можем да отпуснем газта и така да преминем на втората и най-висока предавка – при не повече от 30 км/ч. Но и сега автомобилът ускорява с плавна, добре осезаема тяга и сякаш на шега достига 100 км/ч, като при това остава приятно тих.
Chevrolet Corvair Monza Convertible тежи само 1180 кг
Един поглед към техническите данни обяснява това малко чудо на ускорението. Благодарение на 2,4-литровия работен обем максималният въртящ момент от 174 Нм е на разположение още при 2300 об./мин, освен това дългият все пак 4,57 м кабриолет тежи само 1180 кг. Тогавашният открит Chevrolet Impala с дължина 5,4 м е с над половин тон по-тежък, затова в него са монтирани съответно по-мощни двигатели и тристепенен автоматик. При сравнение с този пълноразмерен класически американски модел веднага става ясно защо в онези години Corvair е бил смятан в САЩ за компактен автомобил – действително той е с почти цял метър по-къс и с 30 см по-тесен от утвърдените шосейни кръстосвачи.
Въпреки това той може да бъде шофиран подобно на големите му събратя – спокойно и без напрежение, с много комфорт и лек ход на волана. Наистина в сравнение с внушителните съвременници вътрешното пространство изглежда малко – особено мястото за краката на пътника до водача и на хората от втория ред. Положението, в което седи водачът, е приятно високо и в комбинация с добрия обзор на каросерията внушава усещане за облекчено маневриране.
За разлика от него спортното усещане, подсказвано от името Monza, така и не се появява. Симетрично подреденото арматурно табло, което с лекота се трансформира във версия за десен волан, не притежава и следа от спортен стил, но все пак са налице самостоятелни седалки като предпоставка за монтиране на механична предавателна кутия с централно разположен лост. По-спортно настроените клиенти са имали възможността да поръчат версията Monza Spyder и да получат всичко, което може да си пожелае един пилот аматьор – многобройни кръгли уреди, включително и оборотомер, както и турбокомпресор за разположения отзад боксер, който вдига мощността му до 152 к.с. по SAE.
Пакетът Monza Spyder се е предлагал само за версиите кабриолет и купе в комбинация с механична трансмисия (три- и четиристепенна). Той позволява максимална скорост от 170 км/ч и ускоряване до 100 км/ч за 11 секунди. Още повече мощност предлага появилото се през 1965 г. второ поколение на Corvair с променена външност и лека извивка над хълбоците, чиито турбоварианти вече се наричат Corsa и във върховата си версия развиват цели 180 к.с. по SAE. По-кротките комби версии и вановете отпадат от гамата на Chevrolet.
Chevrolet Corvair е обвинен в опасно за живота поведение
Вероятно тъкмо турбо мераклиите, несвикнали с типичното поднасяне на моделите със заден двигател, предизвикват няколко катастрофи с фатален изход. Инженерите в GM са били наясно с тази опасност и са предлагали конструкция със стабилизатор на предния мост. За да се спестят разходи, е предпочетено по-просто решение: налягането на предните гуми е намалено, а на задните – увеличено, с което се избягва опасността от внезапно презавиване. Това изискване обаче е необичайно както за собствениците, така и за персонала по бензиностанциите, поради което се спазва рядко и така се стига до нещастните случаи. През 1964 г. Chevrolet внася изменения в конструкцията, а моделът от 1965 г. има изцяло нов заден мост, близък до използвания в спортния Corvette.
Всички тези усилия се оказват напразни, защото през същата 1965 г. излиза книгата на напористия адвокат Ралф Нейдър със заглавие „Опасни при всякаква скорост”, в която той обвинява производителите и най-вече GM в недостатъчно внимание към сигурността на автомобилите. Цяла глава от книгата е посветена на Corvair, чието поведение на пътя е окачествено като опасно за живота. Въпреки че недостатъците на модела отдавна са отстранени, широкият обществен отзвук от кампанията на Нейдър става причина за драматично намаляване на продажбите, които от 247 100 през 1965 г. спадат на 109 880 през 1966 г., за да слязат до 15 400 през 1968 г. Година по късно Chevrolet преустановява производството на Corvair.
По ирония на съдбата агенцията за пътна безопасност NHTSA, създадена в резултат от действията на Нейдър, реабилитира и произвеждания от 1960 до 1963 г. Corvair. В доклад от 1972 г. се прави заключението, че „маневреността и стабилността на Corvair от 1960-63... са поне толкова добри, колкото при други съвременни американски и вносни автомобили.”
ТЕХНИЧЕСКИ ДАННИ
Chevrolet Corvair Monza Convertible (1963)
ДВИГАТЕЛ Шестцилиндров боксер с въздушно охлаждане, диаметър на цилиндъра х ход на буталото 87,3 x 66,0 мм, работен обем 2372 см³, мощност 81 к.с. по SAE (с автоматик – 85), макс. въртящ момент 174 Нм при 2300 об/мин, степен на сгъстяване 8,0 : 1, два карбуратора с вертикален поток Rochester, блок на мотора и цилиндрови глави от алуминий.
СИЛОВО ПРЕДАВАНЕ Три- или четиристепенна механична предавателна кутия, двустепенен автоматик с хидравличен преобразувател на въртящия момент, главно предаване 3,27 : 1, по желание 3,55 : 1 или 3,89 : 1, по желание самоблокиращ диференциал Positraction, задно предаване.
КАРОСЕРИЯ И ХОДОВА ЧАСТ Четириместен кабриолет с две врати, самоносеща каросерия, отпред триъгълни носачи и винтови пружини, отзад люлеещ се мост с надлъжни носачи и винтови пружини, телескопични амортисьори отпред и отзад, гуми 6.50 – 13.
РАЗМЕРИ И ТЕГЛО Междуосие 2740 мм, дължина х широчина х височина 4572 x 1700 x 1331 мм, собствено тегло 1180 кг, разпределение на теглото между предния и задния мост 36 : 64 процента, резервоар 53 литра.
ДИНАМИЧНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ И РАЗХОД Ускорение от 0 до 100 км/ч за около 20 секунди, макс. скорост 140 км/ч, разход 12–15 л бензин 95 на 100 км.
ПЕРИОД НА ПРОИЗВОДСТВО И ТИРАЖ Моделът е представен през есента на 1959 г. и се произвежда от 1960 до 1969 г. Второ поколение от 1965 г. Всички варианти на Corvair, включително ванът и пикапът, са с общ тираж 1,83 милиона екз. Произведени бройки през 1963 г. – общо 288 419 (дял на автом. трансмисии 44,3 процента), от тях 44 165 Monza Convertible (кабриолетът е само с оборудване Monza), от тях 7472 Spyder с турбокомпресор.
Текст: Ханс-Петер Худек
Снимки: Харди Мучлер