Три шосейни мечти от 50-те години, извор на наслада от пътуването под открито небе
Юрген Валтер има всички основания да се радва. В гаража му са паркирани три спортни кабриолета с по около 200 к.с., готови да се отправят на излет: Chevrolet Corvette, Ford Thunderbird и Jaguar XK 140. Всички са напуснали заводите през 1956 г., но се различават основно по своята външност и характер.
Кой от автомобилите да шофираме днес? Ах, пак тези тежки решения, които животът те принуждава да вземаш... Юрген Валтер отваря голямата порта на хамбара, преустроен в гараж за класически автомобили – и трите кабриолета сякаш дружно му се усмихват, показвайки колко биха се радвали на една разходка. И понеже в тази утрин на късното лято все още е доста хладно, и защото би искал да си поговори по пътя с редактора на Motor Klassik, стопанинът избира червения Corvette с вече монтирания твърд покрив. Черният Thunderbird и също червеният Jaguar засега остават в гаража.
За да изкара първия избраник, Валтер трябва да пренареди спортните машини. И трите двигателя стартират без никакви усилия и не след дълго, дискретно боботейки със своя V8 мотор, Corvette вече е излязъл пред красивата къща с видим скелет от дървени греди, която, подобно на съседните постройки от този тип, е обърната към улицата с тясната си островърха фасада. Намираме се в Алтенщат, провинция Хесен – грандиозна архитектурна идилия, която още чака да бъде открита. Валтер отваря вратата на своя Corvette откъм страната на пътника: „Моля, качвайте се!”
След като съм напъхал коленете си под панорамното челно стъкло, вече се чувствам достатъчно удобно, понеже Corvette предлага на помощник-пилота доста място. Водачът обаче изглежда направо притиснат към седалката от големия, стоящ отвесно волан. „Без сервоуправление на място се налага да въртите здраво”, отбелязва Валтер, включва на първа и потегля. Още щом извънредно еластичният 4,3-литров V8 започва да повишава тон, в действие влиза втората предавка.
Докато се промъкваме, завивайки, по улиците на Алтенщат, аз отправям към притежателя на ветераните моя централен въпрос – защо тези три фантастично добре запазени спортни кабриолета имат една и съща година на производство, 1956? Следва смайващият отговор: „Всъщност това е повече или по-малко случайност.” Понеже Валтер не колекционира автомобилни съкровища, а постоянно променя своя парк от класически машини. И точно сега в неговата „конюшня” са именно тези открити спортни жребци от 1956 г.
Изпробвани са над 20 класици
Доцентът по публично право още преди повече от 30 години се е посветил на хобито с класическите автомобили заедно с жена си Барбара Мюлер-Валтер. За изминалото време двамата са притежавали повече от 20 различни ветерани. „Всичко започна с един Citroеn 11CV“, разказва Валтер. След като изпробвали няколко модела на Citroеn, стигайки до DS, „дойде ред на англичаните”. През годините тук се навъртала и една „пагода”. Дори някои предвоенни американски класици на Chevrolet и Buick, както и един рядък Hudson, обогатили един след друг домашния парк, който никога не надвишава три автомобила. А сега в него са трите кабриолета.
Продажбата на ветераните никога не е била сериозен проблем, „понеже моите коли бяха винаги в добро състояние”. Сделките често ставали чрез търговци и познати от средите на колекционерите на автомобилна класика. Например там може да се чуе: „Познавам един, който иска да продаде идеално поддържания си Corvette, понеже цветът вече не му харесва.” Така преди около пет години Валтер стигнал до своя американски роудстър, на който продължава да е верен и днес. В него цени оригиналния и в много отношения модерен дизайн – „преди всичко със затворен покрив”, – както и мотора със силна междинна тяга. „Но дори с тристепенната механична трансмисия комфортно настроеният Corvette не е истински спортен автомобил”, казва Валтер. В този аспект Jaguar XK 140, който той притежава вече 17 години, далеч превъзхождал американеца.
Космически кораб и двуплощник
Вече сме сменили автомобилите и сега седим в открития Jaguar. Преход с летящ старт от космически кораб в самолет двуплощник – толкова различно изглеждат двата интериора. В Corvette – блестяща пластмаса и крещящи цветове, в XK 140 – масивна благородна дървесина със строги, почти военни на вид кръгли контролни уреди. Седалките на британеца дори предлагат на раменете ми известна странична опора, а водачът може да регулира безстепенно дължината на кормилната колона.
Съвсем плоското, разделено на две части челно стъкло обаче показва ясно, че основните черти в дизайна на този Jaguar произхождат от предвоенната ера. Към тях принадлежат тясната и висока радиаторна решетка, близко разположените фарове, подаващите се настрани дъги на калниците и задната част на автомобила с остър завършек. Докато Corvette и Thunderbird са нови конструкции, които в тези си форми се появяват на пазара през 1956, респ. 1955 г., XK 140 е базиран върху своя предшественик XK 120 от 1948 г. И това се вижда ясно. „Моят XK 140 SE Drophead Coupе с развиващ 210 к.с. редови шестак е най-чевръстият от трите автомобила и предлага най-много удоволствие на пътя”, твърди Валтер.
Най-старият прави всичко най-добре
По механичната равномерност и безшумност на своя ход 3,4-литровият редови шестцилиндров мотор отстъпва съвсем малко на V8 агрегата на Corvette, но го превъзхожда със спонтанното си, почти стръвно разгръщане на мощността. Докато кара, Валтер споменава легендарната С-глава на цилиндровия блок от състезателния модел C-Type, с която се отличава SE версията на неговия XK 140. Тя притежава по-големи изпускателни клапани с по-дълъг ход.
Освен джантите със спици спортният пакет SE включва фарове за мъгла и изпускателна уредба с два ауспуха. При ускоряване на излизане от завои 210-те конски сили на Jaguar стават ясно осезаеми и ни притискат в малките кожени седалки. „С прецизната кормилна уредба със зъбна рейка можете да карате с повече газ и по шосета с много завои”, отбелязва фенът на Jaguar, докато със замах и характерен шестцилиндров рев следва криволиците на пътя сред хълмистия пейзаж.
Връщаме се в Алтенщат, където черният Thunderbird очаква своята изява. Красивата му каросерия на роудстър с дискретни задни перки е образец и за DKW 1000 SP и Sunbeam Alpine. Арматурното табло с дъговидния скоростомер и разположения до него оборотомер е по-скоро семпло и напомнящо за обикновен седан.
За по-спортен облик моделът на Ford притежава „качулка” на предния капак, снабдяваща директно със свеж въздух четирикамерния карбуратор. Цялата предна седалка с електрическо регулиране, сервоуправлението, тристепенният автоматик и монтираният контейнер за резервното колело говорят по-скоро за комфортен кабриолет, с който да отидете на опера. Т.нар. „Continental-Kit“ за резервното колело се е предлагал като заводска опция само през 1956 г.
Гърмящата птица изобщо не гърми
Но и автоматизираното шофиране с култивиран V8 мотор също има своите привлекателни страни. „Thunderbird е чудесна кола за спокойно каране”, твърди с въодушевление Валтер, „и е любимец най-вече на жена ми.” И допълва: „Понеже с него вземам завоите по-бавно, отколкото с Jaguar.“ Потегляме – и отново усещаме „летящото килимче” от САЩ, което можете да дирижирате по асфалта само с върха на десния крак и два пръста на волана, докато минувачите и автомобилистите гледат подир вас с уважение.
Въпреки това Thunderbird ще бъде продаден. Той е дошъл в къщата едва преди година и от това класиците са станали с един в повече. За вече наличното Porsche 911 Targa се наложило да бъде нает допълнителен гараж. „За нас това е просто една добавъчна грижа”, признава Валтер, „един трябва да си отиде и това е Thunderbird.” Поради това автомобилът е предоставен за продажба на търговеца на класически модели Pyritz във Франкфурт. Днес групата на випуск 1956 вече не е пълна. Добре, че успяхме навреме да хвърлим един поглед в Алтенщат.
Заключение
След големия търговски успех на британски спортни автомобили в САЩ американците решили да опитат сами: Corvette и Thunderbird трябвало да се конкурират с Austin-Healey и Jaguar XK. От гледна точка на формата действително са били създадени два оригинални кабриолета, които визуално са изпреварвали далеч XK 140. Но за любителите на спортното шофиране британецът и днес е по-добрият избор.
Текст: Франц-Петер Худек
Снимки: Инголф Помпе