Необикновен разказ за един изключителен автомобил
На следващите редове ще ви разкажем малко от историята на една бурна и все още неугаснала напълно емоционална връзка. Пистата Хокенхаймринг и auto motor und sport – един гениален по своята същност съюз на две институции, насочен към разкриването на силните и слабите страни на новостите в автомобилната област. За съжаление в последно време срещите ни се поразредиха, защото състезателното трасе често е заето с различни тренинги и събития. И въпреки това управлението на пистата винаги е проявявало към нас безупречна гъвкавост и разбиране – когато наистина имаме нужда, винаги се е намирала пролука.
Сега, през зимата, тези пролуки се срещат в необичайно количество и качество, тъй като планирането на мероприятие при сухи условия на пистата е нещо, зависещо от твърде много променливи. В крайна сметка в редакцията бе решено да изкараме Corvette Grand Sport на пистата и да направим фотосесия – за предпочитане на смрачаване и после на тъмно. „Добре, с удоволствие“, отговориха от Хокенхайм, „днес по изключение ще си тръгнем малко по-рано, но ще ви оставим ключа. Като си свършите работата, ще заключите.“ Наистина ли?! Решихме по-добре да не питаме втори път, ами да се залавяме за работа...
И така „адмиралскосиният” и нашарен с допълнителните комплекти лепенки „Grand Sport Heritage” и „Racing” (става дума за тънките червени и дебелите бели ивици по каросерията) Corvette напусна редакционния гараж в Щутгарт и по A 81 и A 6 се отправи към окръжния град в провинция Баден-Вюртемберг. 97-те хектара на пистата Хокенхаймринг заемат едва 2,8% от кадастралния план на града, но ефектът им върху славата и активността на местната община и икономика е многократно по-голям.
Разказват, че повече от автомобилите тук обичат само аспержите, които някога изместили тютюна и на свой ред отстъпили мястото си на производството на хмел. Какво би трябвало да значи това за развитието на моторните спортове в Хокенхайм? Нямаме никаква представа... Важното е, че на портала ни чака плика с обещания мастър ключ за цялото съоръжение. Пред нас в кървавочервено под лъчите на залязващото слънце проблясва асфалтовата панделка с дължина 4574 метра. Време е да влеем малко свеж драматизъм във връзката между ams и Хокенхаймринг...
Свещеният Граал на сцеплението
Наш верен помощник в това начинание е най-новата интерпретация на темата Corvette. При нея симпатичният и непосредствен като канадски дървосекач 6,2-литров атмосферен V8 от фамилията LT1 е съчетан с окачването, което по принцип е подготвено да издържа на напъна на Z06 с неговата компресорна машина. Тази комбинация звучи като Свещения Граал на сцеплението – особено като се има предвид, че тестовият екземпляр е оборудван със специален аеродинамичен пакет и пистови гуми Michelin Cup (част от допълнително предлагания пакет Z07 с керамични дискове на спирачките). В числово изражение Grand Sport означава 466 вместо 659 к.с. и 630 вместо 881 Нм. Ще си призная, че по някое време в мен се прокрадна опасението дали ТТ-данните на атмосферния агрегат не са твърде скромни за днешните времена на тотална принуда в пълненето. Пълни глупости, разбира се! Още на аутобана, докато мистър LT1 прекрачваше с лекота и бодър ритъм границата от 6000 оборота в минута (прави го страшно бързо, но не обича да отива по-нагоре), стана ясно, че карбоновият спойлер на Grand Sport разрязва приземния слой на атмосферата с лекотата, с която професионален ъглошлайф би се справил със солета.
Да се говори за набиране на скорост тук би било не само неуместно, но и направо обидно. 4,4 от 0 до 100 и 14,8 секунди от 0 до 200 км/ч са постижения, за които повечето четириколесни на планетата могат само да мечтаят. А нека не забравяме все пак и факта, че в случая става дума за атмосферна стихия със степен на сгъстяване 11,5:1, чиято тяга пилотът трябва да разпределя собственоръчно с помощта на седемстепенната трансмисия. Поради смазващата мощ на двигателя последната има малко опърничав характер, но с прилагане на съответния натиск човек винаги намира начин да намести следващата степен.
Сега, когато Corvette с леко презавиване се измъква от обратния завой на Хокенхаймринг, насочвайки се към трибуната на Mercedes, третата предавка влиза направо като по масло, а след чупката вдясно я следва бързо и четвъртата. После спирачки, обратно надолу до втора и електрониката нарежда междинна газ – в случай, че пилотът предварително го е поискал с издърпване на планката зад волана. Включените в споменатия вече Z07 пакет полусликове на Michelin бяха свалени веднага след измерване на динамичните характеристики през топлата есен и оттогава си стоят в гаража на редакцията. Повярвайте ми – никой не би искал да преживее комбинацията от такъв автомобил и такива гуми на студен (а по-късно може би и влажен) асфалт. Сцеплението искаше да си вземе сбогом с мен в току-що преминалия остър ляв дори с монтираните в момента зимни гуми, но контролираният от електронния блокаж на диференциала заден мост пак го озапти своевременно. Мощ и сцепление. Wow! Доверието ми в този автомобил расте все повече. Доверие, което отличната ергономия и седалките Competition вдъхват още при първото сядане зад волана.
Въпрос на доверие
Но човек никога не приема просто така, на юнашко доверие отношенията си с машина като Corvette Grand Sport – дори тогава, когато забележи, че подбраната настройка на ходовата част благоприятства позитивното усещане във волана. Тъмнината постепенно се спуска над пистата и за последен път виждам пред себе си къс червено небе с живописно изписания върху него силует на камбанарията на църквата Санкт Георг в Хокенхайм.
Много рядко тишината на отминаващия ден се нарушава от драматизма на механичния фойерверк – нещо необичайно именно тук, където професионалистите се борят за стотни от секундата във времената на обиколка и милиметри пред конкурентите си в пресичането на финалната линия. Hо днес тук няма състезание. Само Corvette и пистата. Само за нас. Без тестовото оборудване на ams и без работниците по поддръжката на трасето от Хокенхайм. И въпреки това е трудно – просто така, без задръжки, безмилостно дори, да пришпорваш спортната машина по пистата. Докато от широките 335 мм задни гуми започнат да хвърчат парчета, след като преди това са образували димна завеса пред трибуните на завоя Sachs. Докато дълбокият, отначало вибриращ, после гръмовен и накрая ядно ревящ глас на двигателя не се отпечата дълбоко в съзнанието. Невероятен с богатството и въздействието си спектър, какъвто без съмнение може да притежава единствено голямо V8 животно като това.
Изведнъж стана тихо и осъзнавам как величието на тишината превъзхожда еуфорията и пърхането на учестения пулс. Но пък човек не трябва да прекалява и със спокойствието, нали? Майсторлъкът тук е в смесването на насладата от двете. Потъваш в мислите си за момент, вслушвайки се в тихото пукане на изстиващия метал в алеята на боксовете. Кратка пауза. Ключът на Corvette също почива в десния джоб на панталона. В левия е ключът от пистата Хокенхайм. Боже Господи, това не е истина! Обаче огладнявам. Да взема да се метна набързо до любимия ми монголски ресторант в индустриалната зона наблизо? Не, не и тази вечер. Сега ще се възползвам от всеки момент насаме с Corvette на пистата. Ще хапна малко студени равиоли от консервата, че иначе ще ми стърже в стомаха. Тишина и трясък. Възможно ли е това съчетание?
Вечеря от консерва и странни усещания
Да, възможно е. Приключвам със сухоежбината и излизам отново. Загряваме. После смело задържам газта от Зенке по протежение на цялата старт-финална права и се наслаждавам на чувството, че насочвам задния мост в желаната посока сякаш… ами да, всъщност с лек натиск на задните си части. Радвам се на усещането как двуклапановата машина с 466 к.с. надушва безпогрешно и реагира незабавно и безпрекословно на всяко мое желание за повече мощ, като при това сдържа внимателно изблиците си и никога не експлодира неконтролируемо.
След което просто се отпускам. Спускам се по дългата права, взимам плавно северния завой, подминавам разклонението за късата отсечка вдясно и чак след десния Екълстоун отново пришпорвам приятелчето LT1, за да ускорим заедно по Параболика. Скокът от четвърта на пета предавка ми се струва странно продължителен – същото ми направи впечатление и на идване, но това като че ли си остава единият от двата чисто козметични недостатъци на модела. Другият е, че ниската и окичена със спойлери и прагове каросерия на Grand Sport успява да обърка сензорите и да спре четките на повечето автоматизирани автомивки. Но вината не е в неговия телевизор. Това, в което този вариант на Corvette може да бъде уличен със сигурност, е способността му да концентрира още повече спортния характер на Stingray. Разбира се, цветовете на войната по каросерията на Grand Sport имат минимален принос в тази насока. Голямата заслуга е на още по-непосредствените реакции на волана и още по-внушителната стабилност при високо натоварване, която е постигната без да прати напълно по дяволите идеята за комфорт на возене.
Без никакво съмнение, Grand Sport се нарежда сред редките представители на онзи изчезващ вид, който ти дава възможност да смачкаш фасона на конкуренцията на пистата, след което да я напуснеш с чиста съвест и да се прибереш спокоен и отпочинал на собствен ход до вкъщи. През цялото това време атмосферният V8 те облива с изобилие от въртящ момент, който можеш да ползваш по твое усмотрение и желание преди да посегнеш за пореден път към скоростния лост.
През това време адаптивните амортисьори успяват да се справят с повечето видове пътни неравности, демонстрирайки стегнато, но не и безмилостно поведение. Всъщност дори басистите от осемцилиндровия оркестър не прекаляват драстично с децибелите. Този Corvette те обгръща здраво, но не оставя синини и мазоли по тялото и душата. Притиска те до себе си, но без да ти отнеме дъха. И дори когато си достатъчно смел, за да изключиш електрониката за контрол на поведението, ще получиш един зад врата едва когато много си го заслужиш. Например ако не си загрял порядъчно, но искаш да се направиш на мъж още в първия завой с наивната вяра, че ще успееш да спреш максимално късно. Усилените с въглеродни влакна керамични дискове са топлолюбиви създания, също като гумите, разбира се. Проблеми очакват и онези, за които и безумната скорост не е достатъчна, а рефлексите при контриране с волана са още в предембрионалния стадий. Те със сигурност ще ядат шамари.
За всички почитатели на здравия разум е най-добре да оставят включен многостепенния контрол на сцеплението с неговите чудесни настройки. И с него Grand Sport си остава достатъчно горещ, за да загрее студения зимен асфалт на пистата и да възпламени отново емоционалната връзка между auto motor und sport и Хокенхаймринг. Накрая заключвам след мен, както обещах. Правя няколко крачки и изведнъж усещам как някъде дълбоооко в мен се ражда един въпрос. Дали да връщам тези ключове?
Teкст: Йенс Драле
Снимки: Ханс-Дитер Зойферт