Сбогом на автобуса, трамвая и велосипеда – задава се великата свобода на четири колела с първия собствен автомобил, пък бил той и от най-малките. Новакът сред тях е Hyundai i10. Интересно, на какво е способен?
„На 17 все още имаме мечти”, се казваше в една стара песен. А на 18? Тогава мечтите понякога се превръщат в реалност. Например за онези, които вече работят или пък са спонсорирани от родителите си и могат да купят първия си автомобил. Да не си зависим от разписания, да планираш според собствените си нужди и желания кога и накъде да пътуваш – това е свободата! А за да останат и малко пари за купона, обичайните първи автомобили днес изглеждат почти така, както преди години. Или евтини компактни модели втора и трета ръка с няколко месеца до следващия технически преглед, или нови малки автомобили. Сега с Hyundai i10 изборът при тях се обогатява с един многообещаващ новак. Но нека първо да влезем в...
Chevrolet Spark – със спортен дух
С 82 к.с. от 1,2 литра работен обем той бележи върха на мощността в нашия квинтет. А със звучното хъркане от засмуквания въздух при натиснат докрай педал на газта се преструва на спортен автомобил, какъвто, разбира се, не е. Все пак темпераментът му е приличен и е съчетан с известна динамика – малкият Шеви следва доста нервно командите от волана, особено около средното положение. В непредвидена ситуация това може да изправи начинаещите водачи пред допълнителни проблеми. Добре е да се знае, че ходовата част помага на човека зад волана с предвидими реакции и почти незабележими намеси на ESP.
Затова пък Spark не гледа сериозно на комфорта на возене. Настройките са прекалено стегнати, автомобилът подскача и се клати на лоши пътища, така че често неприятните тласъци проникват чак до късите и тесни седалки.
Когато сте върху тях, виждате едно монументално извисяващо се арматурно табло, което предлага малко металически блясък и добро управление на функциите. Наистина претрупаният цифров оборотомер с функции на бордкомпютър не е особено практичен, но пък скоростомерът е разположен точно пред очите ви, а всичко останало ви е под ръка. С една дума – азиатски едросериен стандарт без големи изненади, но и без онзи особен гъдел, който винаги може да ви зарадва.
Усещане за трайно щастие не може да събуди и предлаганият от автомобилчето с четири врати вътрешен простор. Оскъдната широчина в интериора е съчетана с приемливо пространство над главите и недостатъчно пред краката на седящите отзад. Зад техните гърбове започва непрактичният, неизменно малък багажник, чиито 170 литра могат да се разширят до 568 чрез сложно сгъване на асиметрично разделената задна седалка, включващо и демонтиране на опорите за глава.
Така да се каже, малчуган от старата школа. Богато оборудван и въпреки това не много скъп с актуалната промоционална цена от 17 292 лева. И не твърде лаком – при среден разход в теста от 6,7 литра на 100 км. Един лоялен служител, който изпълнява задълженията си без допълнителни амбиции, но скоро ще ни обърне гръб (виж карето на с. ).
Fiat Panda – четвъртит по принцип
При Panda обаче не се очертава никакъв край. Моделът на Fiat е стара икона на минималистите още от първото си поколение (1980) и също оттогава проявява постоянна и непресъхваща привързаност към един подчертано ъгловат и четвъртит дизайн.
Това обаче не е причина да предлага особено много място в тясната си каросерия, сякаш притисната между четирите съвсем вертикални врати. Също и пространството за краката пред високо монтираната задна седалка с тънка тапицерия сякаш не е могло да се разгърне до нормални размери. Срещу доплащане от 740 лева тази седалка може да се плъзга напред и да се сгъва, разделена на две симетрични части, с което обемът на багажника става променлив и варира от 225 до 870 литра. Ако смятате да пътувате в петчленен състав, по-добре платете 360 лв. за асиметрично разделяща се задна седалка, която не може да се плъзга, но притежава трета опора за глава и трети колан (общо 230 лв.).
На пътя Panda предлага двойствена картина. Четирицилиндровият мотор с 69 к.с. вдига по-малко шум от вятъра и гумите, но реагира сдържано на подаваната газ и не е твърде икономичен (разход в теста 7,2 л/100 км). Кормилната уредба с лек ход работи без усещане за пътя, разположеният близко до волана скоростен лост се движи неособено прецизно с тенденция към запъване.
Въпреки меката си природа ходовата част не е действително комфортна, защото пружинира някак непохватно и Panda почти непрекъснато остава неспокойна. Така не може да се появи истинска динамика в завой, понеже каросерията се клати силно и предизвиква ранни и груби намеси на системата ESP. Последната струва в България 350 лв. допълнително (в Германия е серийна), а за страничните въздушни възглавници се налага да се доплатят 480 лв. Впечатление за липса на последователност създава не само тази ценова политика, но и целият автомобил. Ако изобщо тук има някаква обща философия, тя не е особено убедителна.
Hyundai i10 – убедително добър
Подобно нещо не може да се твърди за новия Hyundai, защото при него амбициите проличават не само от цената. Тя възлиза на 19 990 лева, тоест малко под исканата за Fiat Panda, но както по отношение на безопасността (шест въздушни възглавници), така и на лукса в оборудването (серийно отопление на волана и седалките) i10 не пропуска да се покаже в благоприятна светлина. Е да, джантите от лека сплав и многофункционалният волан се плащат допълнително и някои от екстрите са комбинирани в неособено смислени пакети. Но онова, което е необходимо за доброто и сигурно шофиране, е винаги налице в i10 Blue 1.0 Trend.
Това се отнася например за комфортните и големи седалки, гиздавото арматурно табло, многото места за дреболии, безпроблемното управление на функциите – както и за особено сигурната на пътя, при това чевръста и комфортна ходова част, която само при пълно натоварване може да ви обезпокои с някой удар отзад. Малкият трицилиндров мотор и трансмисията също ще ви харесат, въпреки че понякога включването на задна предавка е затруднено.
Двигателят с 67 к.с. реагира бдително на подаваната газ, не издава неприлични шумове и осигурява добра еластичност при ускоряване. Максималните 155 км/ч действително не са много, но в модела на Hyundai нямате впечатление за слаб мотор, а средният разход в теста от 6,4 л/100 км (минималният е 4,8 л) не обещава големи дупки в бюджета. При вида на багажника вероятно ще заключите, че качеството на изработката има накъде да се подобрява. И ще бъдете прави.
Renault Twingo – слънцепоклонникът
Но в този автомобилен клас всеки е принуден да се лиши от нещо, за да постигне привлекателна цена. Например при Twingo Liberty (11 990 евро в Германия; моделът вече не се предлага в България) от Renault са си спестили не само въздушните възглавници за главите и ESP (предлагани срещу 590, респ. 300 евро допълнително), но и задължителната при конкурентите климатична инсталация (890 евро). Вместо нея обаче има надиплящ се покрив с електрическо задвижване.
През лятото той позволява на слънцето да грее в автомобила, което е прекрасно, но когато е затворен, произвежда силни аеродинимични шумове и намалява пространството над главите на седящите отзад също така драматично, както го прави и прекалено високо монтираната седалка до водача, която не може да се регулира на височина. Жалко, защото пред плъзгащите и сгъващи се самостоятелни задни седалки може да се отвори невероятно много място за дълги крака.
Ходовата част се справя с комфортното поемане на неравностите по-добре, отколкото с преодоляването на завоите (причина за това е и неангажирано работещата кормилна уредба), а четирицилиндровият мотор със 75 к.с. се старае да компенсира недостига на еластичност с добро ускоряване. Във всекидневието това, разбира се няма особено значение, за разлика от разхода на гориво (в теста са отчетени приемливите 6,7 л/100 км). Така донякъде безрадостно обзаведеното Twingo не успява да се окичи с най-добри оценки в нито една от дисциплините на теста.
VW Up – образецът е Golf
Много от тях получава Up. Трудно е за вярване с какво постоянство този малчуган, обгърнат в доста сериозна атмосфера, трупа точките и симпатиите на изпитателите. Разбира се, израз на чисто скъперничество е задните врати (810 лв.) да бъдат оборудвани с открехващи се настрани прозорци. И по всяка вероятност VW нямаше да продаде нито един Up по-малко, ако беше увеличил разходите си (в краен случай с цели 2,50 евро), за да разположи в обсега на водача бутон за прозореца на дясната врата.
Тези основателни оплаквания обаче отдавна са забравени в края на деня, изпълнен с чести смени и сравняване на автомобилите. Независимо дали става дума за комфорта на седене, за ергономията или за оценка на окачването, водимостта и сигурността на пътя, дали вниманието е насочено към изработката, функционалността или качествата на двигателя и трансмисията – навсякъде Up предлага или най-убедителното, или поне едно от най-добрите решения. Сякаш малчуганът съвсем целенасочено се стреми да следва Golf, който, както знаем, печели в своя клас победа след победа. Фактът, че днес Up не успява да победи, се дължи единствено на високата му цена от 22 080 лева в най-скъпата линия на оборудване High Up. Такава сума трудно ще преглътнат както работещите младежи, така и спонсориращите родители.
Текст: Михаел Харнишфегер
Снимки: Ахим Хартман
Заключение
1. Hyundai
С новия си i10 хората от Hyundai са улучили право в целта. Моделът не проявява особени слабости в нито едно отношение, а в добавка изкушава купувача с примамлива цена.
2. VW
Малкият Up е всъщност голям, защото оглавява класирането в почти всички раздели на теста. Победата обаче му се изплъзва заради високата цена.
3. Renault
Гъвкавото вътрешно пространство и равномерният ход на мотора са аргументи в полза на този модел с две врати. Въздушните възглавници за глави и ESP се предлагат срещу доплащане, което не отговаря на съвременните изисквания.
4. Fiat
Четвъртитата Panda не предлага особено много място, а разходът от 7,2 л/100 км е най-високият в теста. За странични въздушни възглавници и гъвкаво вътрешно пространство се изисква допълнително заплащане.
5. Chevrolet
Много добре оборудваният Spark позволява и дори подтиква към динамично шофиране по завоите. Останалите му качества обаче не са толкова убедителни