Два високопроходими модела, носители на традиционни американски автомобилни ценности
Те са издръжливи работни коне, чиято прехрана обаче не е никак лесна за осигуряване. Те имат сериозен потенциал като бъдещи класици в света на високопроходимите машини. Те са Chevy Tahoe и Ford Expedition и се срещнаха в един слънчев ден, за да поиграят на плажа.
Всеки път, когато стане дума за големите американски SUV модели, се започва с характерните за мнозинството обитаващи останалите континенти автомобилни любители предразсъдъци: те са твърде големи, твърде тежки, твърде лакоми, твърде тромави, прекалено помпозни и т.н. и т.н. Дали всички тези опасения са основателни? За да си отговоря лично на тези въпроси, се изкатервам с помощта на допълнителните стъпенки и солидните ръкохватки до вътрешността – с размерите на конгресна зала, както подобава – на Chevrolet Tahoe и Ford Expedition, и след това се отпускам в техните свръхоразмерени кресла. Започвам с Ford, в който атмосферата се определя от крайно отблъскващите на вид и допир пластмаси – качеството на материалите извиква асоциации с диск за фризби, който неочаквано сте открили около петнайсетина години по-късно в някое затънтено кьоше на двора. Фугите между елементите са огромни, а малкото на брой бутони и превключватели са прагматично подредени. Широката централна конзола спокойно би могла да осигури място за допълнителен, девети поред пасажер на борда. Ниши за предмети в XXL размер дал Господ – същото се отнася и за многобройните стойки за бутилки, които след премахването на допълнителния им гумен елемент могат да побират дори двулитрови шишета. Дааа, в кабината на този автомобил спокойно може да се живее. Благодарение на множеството помощни електромотори позицията зад волана бързо може да бъде нагласена за хора с всякаква физика, като интересна подробност в тази връзка са регулируемите педали. Единствено воланът се намества ръчно. Обзорът във всички посоки е направо грандиозен: през изобилното остъкляване водачът има идеална гледка към заобикалящия го свят.
Модерен V8 във Ford
И ето го големия момент: завъртането на контактния ключ, което събужда за живот осемте горивни камери. До ушите ми обаче не достига нищо – с изключение на лекото почукване на стартера. Един поглед към оборотомера все пак доказва недвусмислено, че V8 машината работи – почти „квадратният” 4,6-литров мотор мърка едва доловимо. Достатъчно е малко да натиснете газта, за да установите, че типичният за американски „осмак“ глас си е жив и здрав – просто не е на преден план през цялото време.
Премествам масивния скоростен лост зад волана в позиция „D“ – и ето че Ford тържествено потегля. Всяка промяна в педала на газта се отразява директно върху поведението на учудващо модерния за американските разбирания V8 с 243 конски сили. Обърнете внимание – клапаните се задвижват от цели два разпределителни вала (по един за всяка цилиндрова редица), а блокът на двигателя е излят от алуминиева сплав.
Още след първите завои по пътя става безмилостно ясно, че кормилната уредба и при най-добро желание няма как да бъде набедена за „директна“. Дори средното положение на волана е толкова трудно за дефиниране, че започвам да си припомням онези стари американски филми, в които главният герой върти отривисто волана, за да поддържа автомобила в права посока. Явно все пак не всичко в киното е измислица... Въпреки това докато се движите направо с Ford Expedition, всичко е наред. Междуосието с дължина на цял малък автомобил позволява на големия SUV да преминава с пълно пренебрежение през неравностите, за което му помага и пневматичното окачване на задния мост. Идеално за дълго пътешествие през Щатите – или за изминаване на разстоянието от Мюнхен до Хамбург на един дъх. Ford се чувства идеално при поддържане на равномерно темпо от около 120 км/ч – при тази скорост човек може изцяло да се отпусне върху щедро тапицираните кожени кресла, наблюдавайки света от височина, характерна за камион.
Специфичен стил на шофиране
С наближаването на изхода от магистралата трябва отново да се концентрирам, за да насоча дългия пет метра и двайсет сантиметра колос в правилната посока. Дори при умерена скорост в завой гумите с широчина 265 мм и височина 70% имат свойството да свирят. По този начин човек напълно инстинктивно привиква да шофира този Ford внимателно, предвидливо и равномерно.
При достигането на пясъчните дюни високопрофилните гуми вдъхват доверие, въпреки че караме версия 2WD. За моя приятна изненада, въпреки това сцеплението на задвижващия мост е напълно достатъчно. Автоматикът превключва меко и гладко.
Време е да видим как се държи Tahoe. Той изглежда по-внушителен – дължината му е с 15 см по-малка, но затова пък широчината му превъзхожда тази на Ford със седем сантиметра. С отварянето на тежките врати се разкрива гледка към гигантски салон, решен в различни нюанси на бежовото. Още от пръв поглед прави впечатление, че материалите и изработката са със значително по-убедително качество, макар че и тук контрастът между дебелата, носеща отпечатъка на годините кожа, и доста елементарните твърди пластмаси, е осезаем. Размерите и ергономичната концепция почти по нищо не се отличават от онова, което вече открихме във Ford. Единствената разлика се състои в това, че от мястото, където при Expedition с едно натискане на скоростния лост се включва или изключва функцията Overdrive, при Tahoe се задейства функцията Tow/Haul, благодарение на която при наличие на прикачен товар трансмисията превключва по-късно на по-висока предавка.
Класически Vortec V8 в Chevrolet
Tahoe също може да се похвали с огромни по своя размер седалки, осигуряващи комфорт, сравним с този на холна гарнитура – с електрически реглаж, разбира се. Двигателят Vortec V8 стартира доста дискретно в акустично отношение. Класическият V8 отговаря още по-спонтанно при подаване на газ – сякаш разликата с неговия опонент е поне 100 конски сили. На хартия дистанцията се равнява на точно 30 к.с., но действително съм изненадан колко неуморно по-тежкият със 190 кг Tahoe достига максималната си скорост от 180 км/ч – при пълно ускорение имам усещането, че се намирам зад волана на Corvette. И нищо чудно, тъй като задвижването на двата автомобила има общи корени. Влиянието на по-големия със 727 см3 работен обем няма как да остане незабелязано. Chevy е представител на старата американска школа: с блок на двигателя от сив чугун, цилиндрови глави от лека сплав и долно разположен разпределителен вал с повдигателни пръти. Този принцип продължава да функционира чудесно и до днес, както се вижда.
Tahoe успя да ни изненада
Tahoe ни изненада най-вече с лекотата на своята управляемост: почти не е за вярване, че се намираме в 2,4-тонен автомобил, защото субективно Chevy се усеща като представител на горния сегмент на средния клас. Ходовата част съчетава отличен комфорт на возене с неочаквано директно управление, което – и това ако не е изненада – почти веднага насочва автомобила натам, накъдето водачът се опитва да го насочи. С мощната тяга на своите 273 конски сили Tahoe следва послушно зададената му траектория и едва при доста високо темпо започва да слага край на удоволствието посредством издайническо свирене на гуми.
Chevy има и още едно сериозно предимство. Стандартно задвижването е само на задния мост, но с помощта на бутон може да се активира автоматичен режим, чрез който при регистриране на пробуксуване се активира разпределителна кутия с планетарен диференциал насочващ 40 процента от въртящия момент към предния мост. За сериозни ситуации в пресечен терен са предвидени също така блокиране във фиксирана позиция на предавания към двата моста въртящ момент, както и понижаващ режим на трансмисията. По този начин Chevy е идеално подготвен за всякакви задачи – без значение дали имате ранчо, семеен хотел, или просто ще го ползвате като влекач. 666 килограма е полезният товар, а 3,5 тона е допустимото тегло на прикачения товар. 427 Нм са солидна гаранция за това, че дори при достигане на тези две пределни стойности автомобилът ще се справи подобаващо.
Неограничен простор
Още едно неоспоримо преимущество на тези два колосални SUV модела са техните багажници – дори при наличието на три реда седалки тяхната вместимост е като на автомобил от висш клас. При сгъване на всички седящи места пък без проблем се постига товарен обем от три кубически метра. С тези два автомобила винаги може да бъдете сигурни, че ще разполагате с достатъчно място, удобства и потенциал за справяне с всякакви ситуации.
Усмихвам се и изкарвам лявата си ръка през прозореца. Кой казва, че Дивият Запад задължително трябва да бъде далеч?
Заключение
Редакторът Кай Клаудер: Тези огромни американски SUV автомобили са потенциални класици: те са рядко срещано явление в Европа, а съотношението „Money for value“ е направо изключително. Издръжливата им и непретенциозна техника също впечатлява. Това не са точно автомобили, а по-скоро носещи чувство за спокойствие домове на колела, които без страх биха посрещнали и настъпването на апокалипсис.
Текст: Кай Клаудер
Снимки: Артуро Ривас
Технически данни
Chevrolet Tahoe GMT 820 (2002 г.) | Ford Expedition 4.6i V8 XLT 2WD (2000 г.) | |
---|---|---|
Работен обем | 5328 куб.см | 4601 куб.см |
Мощност | 273 к.с. (201 кВт) при 5200 об./мин | 243 к.с. (179 кВт) при 4750 об./мин |
Максимален въртящ момент |
427 Нм при 4000 об./мин | 397 Нм при 3500 об./мин |
Ускорение 0 – 100 км/ч |
10,2 сек | 11 сек |
Спирачен път при 100 км/ч |
н.д. | н.д. |
Максимална скорост | 180 км/ч | 170 км/ч |
Среден разход на гориво в теста |
14,9 л/100 км | 16,1 л/100 км |
Базова цена | 6450 евро (в Германия, съст. 2) | 6500 евро (в Германия, съст. 2) |