Сравнение на три популярни SUV модела от компактния клас
Да седим високо, но моля, със стил, тоест някак си Cross или Grand, със C или с X, или и ако може, с двете. Така бързо-бързо стигаме до Mazda CX-30, за да видим как новото попълнение ще се впише в сценария на шоуто.
Ех, приятели, какви времена са били! Когато автомобилите е трябвало да превозват двама селяни с един чувал картофи до пазара или с една кошница яйца през разорана нива, а яйцата да останат невредими. Във всеки случай такова е било заданието на шефа на Citroën Буланже към конструктора на модела 2CV. Кой знае, може би скоро отново ще се върнем там. Назад към корените. Буквално. Тъй че дотогава нека с внимателна грижа за устойчивото развитие да се порадваме още малко на автомобилното многообразие. Рядко то е било толкова голямо, колкото днес, когато пазарните ниши бавно отесняват като многоетажните паркинги от 60-те години. Затова не е чудно, че маркетинговите стратези бързат да напъхат в тях някой модел веднага щом забележат свободно място – и така се раждат автомобили като Mazda CX-30.
Всъщност моделът би трябвало да се нарича CX-4, което обаче не е било уместно, понеже в Китай вече има Mazda с такова име. Компактният кросоувър се позиционира между SUV моделите CX-3 и CX-5, а иначе притежава техниката на също новия хечбек Mazda 3. От казаното става ясно, че тук нямаме работа с някакъв клатушкащ се висок поспаланко, а с автомобил, изпълнен с амбиции за динамика.
Още във визуално отношение, сравнена с конкурентите си Citroën C5 Aircross и Opel Grandland X, Mazda CX-30 изглежда компактна и прилича на купе. И наистина е такава – по-къса, по-ниска и по-тясна, така че опитните изпитатели веднага приспадат на ум няколко точки за вътрешен простор, което по-късно се потвърждава след качването в автомобила. По-малките отвори на вратите и задния капак затрудняват достъпа, особено към задната част, предлагаща достатъчно удобни тапицерии при ограничено пространство във всички посоки.
Задният капак със серийно електрическо отваряне осигурява достъп до облицовано с филц товарно отделение, напълно лишено от фантазия – понеже Mazda не предлага за CX-30 нито подвижен под на багажника, нито дистанционно освобождаване на задните облегалки. Обемът също е малко по-скъпернически, отколкото при конкурентите.
CX-30 – красив и добър
Както и да е, все пак купонът е отпред – не само благодарение на изолираните от резонанси високоговорители на озвучителната уредба, но и въобще зад волана. Тук всичко е оформено с много любов – сребристи рамчици и декоративни елементи (опция), акуратно фиксирани, превключващи и прищракващи клавиши и регулатори, логична структура на менютата, включително с допълнителни бутони за съществените функции – всичко това е серийно.
А а какво да кажем за кръглите уреди, които едва ли биха могли да бъдат по-добри и по-ясни, като това се отнася и за инфо-развлекателната система с въртящ и натискащ се контролер вместо сензорен екран. Ако харесвате устройствата в BMW, тук ще се чувствате прекрасно – системата работи ненатрапчиво, информативно, без излишни заигравки, при това е серийна за нивото Selection (на което в България отговаря ниво Plus с няколко пакета, за навигацията се доплащат 1280 лв.). Същото се отнася за темпомата с регулиране на дистанцията, LED светлините, подгряването на седалките и волана и head-up дисплея.
Показваните от него числа започват бързо-бързо да се променят, когато най-после се устремяваме напред. Седалките спокойно можеха да предоставят малко повече опорна площ за бедрата, в замяна на това кормилната уредба предлага изобилна обратна връзка при едновременно приятна и адекватна сервоподкрепа. С нея моделът на Mazda се управлява без напрежение по прави участъци и с лекота по завоите, като тежащият 1,4 тона автомобил с торсионна греда на задния мост не заплаща добрата си водимост с неустойчивост при отнемане на газта в завой.
В хармония с това окачването работи стегнато, но без дразнеща твърдост. От Mazda обръщат внимание на специалните настройки, които посредством геометрията на ходовата част и гумите със сравнително меки странични бордове изглаждат пиковите натоварвания още преди те да стигнат до амортисьорите. Не толкова гладко протича разпознаването на пътни знаци, чиито данни трябва да се приемат разумно и с мярка, ако не искате да профучите с уж разрешена максимална скорост през зона с ограничение до 80 км/ч.
От двулитровия мотор със 122 к.с. не се чува нищо обезпокоително – четирицилиндровият атмосферен агрегат с 24-волтова система „мек хибрид” работи тихо и равномерно. При спиране системата генерира енергия чрез рекуперация (което не вреди нито на усещането от педала, нито на спирачното действие) и подкрепя мотора посредством стартер-генератора. И още – с нея четирицилиндровият агрегат стартира неусетно, след като буталата му предварително са били спрени в идеално положение за целта.
А да, двигателят може и да изключва два от цилиндрите си – най-чувствителните го регистрират по леко неспокойния му ход. Иначе атмосферният мотор реагира добре при подаване на газ, разгръща мощността си равномерно и очарова с превъзходно превключващата механична трансмисия. Само при междинно ускоряване му липсва турбонапорът на конкурентите – което не му пречи да се откъсне пред тях според измереното ускорение и да отчете сравнително нисък разход от 7,3 л/100 км.
Да се рееш, е красиво
Във всеки случай Citroën C5 Aircross иска с половин литър повече. Това е разбираемо, понеже моделът е не само по-тежък, по-голям и по-четвъртит, но и предлага по-добро усещане за вътрешен обем, пък и обективно е по-просторен. И разбира се, практичен – освен щедро оразмерения багажник (от 580 до 1630 литра) с подвижен товарен под той предлага на пасажерите от втория ред три плъзгащи се самостоятелни седалки и много място за главите, раменете и краката.
Ако прибавим и доставяния по желание остъклен покрив, C5 окончателно придобива облик на луксозен салон. Във версията Feel той е оборудван малко по-пестеливо от празнично издокараната Mazda – за LED светлините, подгряването на седалките и електрическия заден капак трябва да се доплаща. Дигиталният комбиниран контролен уред обаче е сериен. Ако желаете ясна информация, лентовият скоростомер и дребният оборотомер сигурно ще ви опънат нервите, но пък феновете на Citroеn ще се прехласват от впечатлението за индивидуалност и реминисценции от миналото.
Подобни спомени събуждат окачването и управляемостта. Сгушени в меките седалки, пътниците се наслаждават на неизменно комфортна работа на ходовата част и максималния в това сравнение капацитет за поглъщане на неравности на пружините и амортисьорите. Те без усилия превръщат в топлина особеностите на зле поддържани шосета, въпреки че C5 се движи серийно с 18-цолови колела. Вероятно инженерите от фирмата са си спомнили за господин Буланже и неговото задание за 2CV от 1934 година. Във всеки случай е факт подчертаната мекота в цялото поведение на пътя, включваща и силни колебания на каросерията. В завоите – това е ясно, но дори и при ускоряване, спиране и съвсем нормално движение. За да установите дали желаете и харесвате подобно нещо, просто е добре да направите едно пробно шофиране преди покупката.
Що се отнася до 1,2-литровия трицилиндров бензинов турбомотор, можете да го поръчате без колебания. Наистина той боботи по-силно от тихия четирицилиндров агрегат на Mazda, но благодарение на принудителното си пълнене ускорява по-решително в средния диапазон. Въпреки че измерените стойности не отразяват това, във всекидневието двигателят създава усещане за спокойна работа и висок въртящ момент, стига да е излязъл от „турбодупката”. Трансмисията не достига прецизността на аналога си в Mazda, освен това шестата предавка е с ужасно дълго предавателно отношение, а спирачките съчетават изненадващо агресивни реакции с по-скоро беззъбо намаляване на скоростта. Доста по-успокояващ е начинът, по който пестеливата на обратна информация кормилна уредба води по пътищата тежащия тон и половина автомобил – с плавно недозавиване и далеч от всякакви пристъпи на динамика.
Така ви остава достатъчно време, за да се порадвате на голямата кутия за дреболии в средата или да се опитате да разберете управлението на функциите, при което дори настройването на температурата през сензорния екран е едно малко предизвикателство. Да не говорим за всичко останало...
Сторете път, идва... Opel!
При Opel Grandland X спокойно можете да насочите вниманието си към други неща. Моделът комбинира бутони за директен достъп и сензорен екран в приемлив команден микс, удобен както за новаци, така и за опитни потребители. Във версията Innovation зад предната решетка не само работи същият трицилиндров турбомотор като в модела на Citroеn, но и целият модел е изграден върху същата EMP-2 платформа на концерна PSA.
Впрочем от това близко родство не може да се долови почти нищо – 1,4-тонният автомобил се усеща като Opel. Това започва от семплата подредба на интериора и продължава през анатомичните седалки до адекватната ергономия. Оборудването с подгряване на седалките, безключов достъп, 18-цолови колела и електрически заден капак е съвсем прилично, но изостава спрямо предлаганото от Mazda (климатроникът, LED светлините и навигацията се заплащат допълнително).
Grandland Х излиза на челна позиция по отношение на вътрешните размери (например за мястото на задните седалки), багажника и пробега с едно зареждане. И въпреки че на тестовото трасе Mazda го изпреварва, на пътя не изостава от нея. Като изключим предавателната кутия с дълъг ход на лоста, която добавя към турбозакъснението и сътресения при превключване, при същия разход като на японката моделът на Opel се носи енергично по завоите на планинските отсечки.
Като цяло кормилната уредба създава усещане за чевръста работа, с нарастване на скоростта поведението в завой остава за дълго неутрално, системата ESP се намесва с усет, показвайки склонност към доставящо удоволствие поведение на пътя. Това компенсира нестабилното движение в права посока на магистрала и спорадичните тласъци и тропане на окачването по лоши пътища. Така че внимавайте, когато превозвате яйца през разорани ниви.
ОЦЕНКА
1. MAZDA
Въпреки че е най-просторният, CX-30 тук е първенец, понеже комбинира усещане за шик с добри динамични показатели, чевръста водимост и съвременно оборудване.
2. OPEL
Въпреки че предлага най-много простор за хора и багаж, ергономичният Grandland X притежава и талант за динамика. При комфорта на окачването, трансмисията и асистентите все още има потенциал за подобрения.
3. CITROËN
Въпреки че е в еднаква степен просторен, комфортен и годен за всекидневието, C5 Aircross остава на трето място заради слабости при управлението на функциите, спирачките и оборудването.
Текст: Йорн Томас
Снимки: Ханс-Дитер Зойферт