Името на Citroën C4 Cactus определено не подканва към близък контакт. Ние все пак се срещнахме с новия модел, имайки за цел да разберем какво се крие зад „бодливото” му наименование.
Eдин скромен, разумен, редуциран до най-важното Citroën? Да не би да става въпрос за „грозното пате”? Не и този път: сега пред нас стоия новият C4 Cactus. Необикновено име, зад което се крие не по-малко неоибикновена концепция. Според дизайнера Марк Лойд, наименованието се е родило още с първите скици на бъдещия автомобил, на които той е окичен с множество LED светлини, които сякаш искат да държат натрапниците настрана, подобно на бодлите на кактус. Е, по пътя от превръщането на концептуалната разработка в сериен модел тази особеност е отпаднала, но това не е изненада. „И все пак името пасва идеално на модела“, убеден в думите си продължава Лойд.
Сега LED технология може да бъде открита единствено в областта на предните дневни светлини, а светлинните „бодли” са заменени от пълни с въздух предпазни панели (наречени Airbumps), „които имат за цел да предпазват фланговете на Cactus от агресивните намеси на външни фактори“, обяснява идеята Лойд. Благодарение на това интересно решение С4 лесно се разминава с по-леки щети, а ако все пак се стигне до по-сериозни наранявания на панелите, те могат да бъдат подменени с нови. „Нашите цели бяха намаляване на теглото, ниска цена и висока функционалност. Затова се наложи да се разделим с някои недотам необходими неща и да се концентрираме върху най-същественото“, казва Лойд. Последиците от тези рестрикции са наличието на неделима задна седалка, подчертано плоските повърхности на каросерията и открехващите се прозорци отзад. Неприятно, но факт – тези неща пестят тегло и пари.
Висока функционалност, ниска цена
Само от задните прозорци според Citroën са спестени осем килограма. Благодарение на широката употреба на алуминий и високоякостни стомани теглото на C4 Cactus е намалено с около 200 килограма – базовият модел отчита на кантара забележителните 1040 кг. Напразно остана търсенето и на сенник за предлагания като опция стъклен панорамен покрив в тестовия автомобил. „Вместо това решихме просто да тонираме стъклото. Това ни спестява пет килограма.“, пояснява Лойд. Там, където спестяването на даден елемент е било невъзможно, са търсени алтернативи. Така например за да се осигури място за огромна жабка в таблото, въздушната възглавница за пасажера е преместена под тавана на купето. Иначе място в салона има в изобилие, седалките са удобни както отпред, така и отзад, изработката изглежда солидна. Детайли като например наподобяващите кожени каиши вътрешни дръжки на вратите създават интересна атмосфера. Кокпитът е прегледно подреден и сравнително лесен за управление.
Задвижването на Citroën C4 Cactus е поверено на трицилиндров бензинов мотор (във варианти със 75 или 82 к.с.) или на дизелов агрегат (с мощност 92 или 99 к.с.). във версия Blue HDi 100 Airdream-Feel последният може да се похвали с постижение от 3,1 литра разход на 100 километра – според Евростандарта, разбира се. Едновременно с това динамиката също не е за подценяване. Със своите 254 Нм Cactus се ускорява за 10,7 секунди от място до 100 километра в час. За индивидуалното излъчване наред с четирите възможни цвята за Airbumps се предлагат и различни варианти за лаковото покритие на релсите на покрива. Cactus е наличен в четири нива на оборудване – Start, Live, Feel и Shine, като базовата цена за германския пазар е 13 990 евро. ESP, шест въздушни възглавници, радио и чувствителен на допир екран са серийни за всички модификации. По-големи колела и навигационна система с Web-връзка и Jukebox се предлагат от ниво Feel нагоре. В крайна сметка Cactus може и да не е съвсем скромен, но си остава прагматичен – при това по чаровен начин.
Заключение
Ура – най-сетне отново един истински Citroën! Смел, различен, с авангардно излъчване и множество хитри решения. Cactus притежава необходимите качества, за да покори сърцата на автомобилните авангардисти. Остава да видим, дали това ще бъде достатъчно, за да успее Cactus да се наложи над утвърдените представители на малкия и компактния клас.
Текст: Лука Лайхт
Снимки: Ханс-Дитер Зойферт