Вход

Абонамент

Благодаря, че избрахте да се абонирате за auto motor und sport. Изберете вида абонамент и въведете нужните данни, а ние ще се погрижим списанията да достигнат до Вас максимално бързо.

Избери годишен абонамент и вземи 10% отстъпка.

Абонамент

Благодаря, че избрахте да се абонирате за auto motor und sport. Изберете вида абонамент и въведете нужните данни, а ние ще се погрижим списанията да достигнат до Вас максимално бързо.

Избери годишен абонамент и вземи 10% отстъпка.

Абонамент

Благодаря, че избрахте да се абонирате за auto motor und sport. Изберете вида абонамент и въведете нужните данни, а ние ще се погрижим списанията да достигнат до Вас максимално бързо.

Избери годишен абонамент и вземи 10% отстъпка.

Абонамент

Благодаря, че избрахте да се абонирате за auto motor und sport. Изберете вида абонамент и въведете нужните данни, а ние ще се погрижим списанията да достигнат до Вас максимално бързо.

Избери годишен абонамент и вземи 10% отстъпка.

0 продукта | 0 лв.

Абонамент

Благодаря, че избрахте да се абонирате за auto motor und sport. Изберете вида абонамент и въведете нужните данни, а ние ще се погрижим списанията да достигнат до Вас максимално бързо.

Избери годишен абонамент и вземи 10% отстъпка.

auto motor und sport Bulgaria logo

Citroën DS 21 и Mercedes 220 SE: Нищо не е същото

01.07.2021 16:49

Традиция и авангард в два луксозни модела, сякаш дошли от различни галактики

Докато големият модел с „перките” довежда традиционните елементи на Mercedes до изтънченото ниво на една нова обаятелна естетика, „богинята” DS тръгва по пътя на революцията. В областта на дизайна и културата на шофиране не остава камък върху камък – единствено моторът се оказва спирачка за прогреса. 

Представете си, че в случай на нужда вашият автомобил би могъл да потегли на три колела и спокойно да продължи да се движи. Представете си, че неговата каросерия е от край до край подчинена на законите на аеродинамиката. Затова тя не търпи радиаторна решетка и изисква предна следа, по-широка с 20 сантиметра от задната. Представете си, че в ходовата част на този чудноват, приличащ на акула фантастичен автомобил няма нито винтови пружини, нито телескопични амортисьори. Умно замислена хидравлична система с резервоар за налягане, която работи с помощта на пълни с азот пружиниращи сфери, замества тежката железария. По съвместителство тя осигурява еластично сервоусилване за кормилната уредба, спирачките, скоростния лост и автоматичния съединител. 

Когато се качите с още четирима души и много багаж в просторната лимзузина с четири врати, каросерията няма да потъне дори с милиметър. Представете си, че спирачките работят без празен ход на педала и се задействат, тъй да се каже, в реално време. Трябва само да побутнете скоростния лост – и той или ще стартира мотора, или, завъртян наляво и с хидравлична подкрепа, ще включи следващата предавка. Усещането е, сякаш автомобилът се управлява сам, все едно че сте задействали някакъв тайнствен автопилот. 

Нарисувайте във фантазията си още една картина: как можете да потеглите без педал на съединителя, като същевременно липсва и гълтащият бензин и мощност хидравличен преобразувател на въртящия момент. Нощното пътуване из непозната местност вече не буди страхове, защото дългите светлини следват движенията на волана, осветявайки идеално завоите и пътните знаци. И когато в средата на нищото ви се случи да спукате гума, крикът ще бъде излишен – достатъчна е обикновена метална подпорка. 

Благодарение на големите, тесни 15-цолови гуми и гарантиращия сцепление товар от 67 процента върху предния мост, внезапно настъпилата зима с дълбок сняг няма да ви обезпокои. А ако в някой затънтен край на Гаскония изведнъж пътят свърши? Пак няма лошо – с едно леко движение на ръката ще се наслаждавате на пътен просвет като при Land Rover и ще продължите уверено напред, а дълбоките локви няма да дърпат от ръцете ви необикновения волан с една спица. 

Разбира се, автомобилът чудо от далечното бъдеще се управлява с игрива лекота и същевременно изключително директно. При това положение, естествено, очаквате и някакъв почти вълшебен задвижващ агрегат – ванкелов двигател, турбодизел с директно впръскване, високотехнологичен шестцилиндров битурбо с електромагнитно безклапанно газоразпределение? Нищо подобно – защото утопичният автомобил от нашите фантазии не е дошъл със скоростта на светлината от една далечна галактика. Той е реален и земен Citroën DS 21 Pallas с цвят „бежов ахат” и е слязъл от конвейера преди повече от 50 години, по-точно през февруари 1970 г. Това наистина е била годината на Citroën. Тогава празнуват своята премиера авангардисткото луксозно купе SM (наричан Sa Majesté = Негово Величество) с пълнокръвен V6 мотор от Maserati, както и интелигентно замисленият компактен автомобил GS (Gran Serie), също с хидропневматично окачване и модерен боксерен мотор с горни разпределителни валове. „Богинята”, както бързо са нарекли своята любимка почитателите на автомобила чудо (в съкращението DS, произнасяно „La Déesse“ се крие нарочно закодирано послание, нещо обичайно при Citroën), тогава е в зенита на успеха и славата си. След някои младежки бохемски залитания нейната външност и характер вече показват чертите на една прелестна зрялост. През 1965 г. най-после се е появил мотор от ново поколение – с къс ход на буталата, пет основни лагера и повече охота за високи обороти благодарение на по-високо разположения разпределителен вал и по-късите повдигателни пръти. 

През 1967 г. главният дизайнер на Citroën Фламинио Бертони, по образование скулптор, променя предизвикващата полярни мнения физиономия с „жабешки очи” чрез чувствения поглед на скритите зад големи стъкла двойни фарове. Изведнъж неговият скулптурен шедьовър отново става изключително модерен – дори в сравнение със също толкова революционно оформеното NSU Ro 80. През есента на 1969 г. се появява новото функционално арматурно табло с големи кръгли уреди и окончателно заменя игривата еротика на лентовия скоростомер в стил Ар деко. 

През 1970 г., тъкмо когато е била произведена разкошната „богиня” Pallas на преподавателя в професионално училище Юлиан Гайслер, ерата на незабравимия Mercedes с „перки” вече е отминала. В началото на 1968 г., с края на късно появилия се 230 S, пада последната завеса пред т.нар. „единна каросерия”, която от 1961 до 1965 г. облича в елегантни и представителни одежди всички малки и големи модели на Mercedes – от 190 D през чудесно уравновесените лимузини 220 S и 220 SE до украсения с хром 300 SE Lang. Тяхното стилистично наследство още дълго ще оставя своя отпечатък. Чак през 1981 ще бъде преустановено ръчното производство на скъпоценния Mercedes 600. Той е последният модел, носещ почерка на дизайнерския екип на Карл Вилферт, Фридрих Гайгер и Пол Брак, които винаги са се чувствали най-добре малко след авангарда на модата, а не като негови предвестници. 

Матиас Мец, влюбен в професията си мебелист и горещ почитател на класическите автомобили от Ландау в Пфалц, шофира своята „голяма перка” в цвят „арабско сиво” на път към рандевуто с „богинята” Pallas. S-класата без сервоуправление и с механична трансмисия е произведена през 1963 г., което с нищо не променя факта, че както „богинята”, така и моделът с „перките” са в крайна сметка деца на петдесетте години. 

Двата автомобила са доста близки по цена и мощност; срещу 104 карбураторни конски сили имаме 120 с впръскване на горивото – едно завоевание на Bosch, което наред с дисковите спирачки отпред и двукръговата спирачна уредба със сервоусилвател кара модела на Mercedes да изглежда не толкова стар, колкото може да се предполага при вида на трапецовидната му форма с дълги цял метър зони на деформация. Онова, което свързва двамата ветерани обаче, е най-вече техният оригинален вид, носещ милата патина на времето. Това качество е издигнато до истинско съвършенство от DS 21, закупена от първия си притежател – пенсионер: оригинален лак, почти никакви заварки, дори избледнелите стикери на задното стъкло са запазени от Юлиан като артефакти от живота на нейния първи купувач Жан Шарл Питулар. Луксозното обзавеждане на Pallas и тапицериите от свинска кожа с конячен цвят съперничат равностойно с притежаващия изцяло документирана история Mercedes 220 SE и неговия мъхест велур, украсен тук-таме с дърво. 

Може би типичната за Mercedes миризма, съчетана с красивата гледка през панорамното стъкло над хълмистия пейзаж на предния капак с изправена звезда на хоризонта, са изворът на очарованието, завладяло без остатък пишещия тези редове. Добре дошъл у дома – въпреки приличащия на термометър скоростомер. 

„Богинята” ми е осезаемо по-чужда; навремето единствено зъболекарят д-р Брохер караше една ID 19, по-късно една синя D Super 5, която всъщност пак си беше ID. Но моделите с „перки” – както малките, така и големите, обгръщат детството ми с гъстия бръшлян на спомените. И днес още пазя измолените каталози. Не ми остава нищо друго, освен да седна върху високата шофьорска седалка зад големия изправен волан с цвят на слонова кост, пръстена на клаксона, напомнящата бастун ръчна спирачка и лентовия скоростомер. Непосредствено до панорамното челно стъкло се завърта тясното прозорче, вляво от него е страничното огледало с опора като лебедова шия. В сравнение с модела на Citroën автомобилът със звездата е типичен представител на старата школа, но той създава усещане за солидност и уют, пък е и не по-малко удобен от твърде меко тапицираната „богиня”, която малко прекалява с приспиващия дунапрен. От друга страна, в нея липсват такива прости неща като изключване на мигача при връщане на волана или заключване с един ключ. 

Знаем, разбира се, че пълните с азот топки на окачването ни носят меко като в паланкин – защо ни е тогава да потъваме в мокети и кресла. По-добре да бяха погледнали размера на пролуките, данък на простата скелетна конструкция с платформена рама, към която са прикрепени външните части. Подобни фуги замъкът на S-класата може да получи едва след третата катастрофа. В дързостта си иначе толкова суетната DS си е позволила пластмасов покрив и странични прозорци без рамки – не е чудно прочее, че липсва и плътният звук от вратите на Mercedes, напомнящ затваряне на трезор.

Вертикалният, монументален шестцилиндров агрегат на Mercedes изглежда, сякаш е с обем най-малко четири литра. Принципът на напречния поток му е чужд, затова пък в него отдавна е налице горен разпределителен вал, дирижиращ работата на дузината кобилици. Най-хубавото при този мотор обаче е дрезгавият и аристократичен носов глас. До достигането на средния оборотен диапазон шумът от работата му навява мисъл не за спорт, а за много пари – като маниерния акцент на просветен буржоа. Конвенционалното окачване на 220 SE не го прави некомфортен, но за разликата от плуващата над асфалта DS той постоянно информира водача си за състоянието на настилката. 

Люлеещият се заден мост осигурява стабилно и комфортно движение, добилите лоша слава колебания на следата и вертикалния наклон се поемат от една механична компенсираща пружина. Едва скъпото пневматично окачване на „кралската перка” 300 SE може да осигури комфорт на нивото на DS. Затова пък усещането за простор и обзорът в архаичната като форма S-класа са ненадминати, в нея се седи поне толкова спокойно и без напрежение, колкото в меката мебел на DS. А когато стане топло, Матиас Мец отваря люка на покрива и от време на време поглежда замечтано към върховете на дърветата. 

 

Текст: Алф Кремерс
Снимки: Харди Мучлер

Коментари
comments powered by Disqus