Duster е втората Dacia, взела участие в маратонския тест
Повярвайте, наистина ни боли – вероятно повече, отколкото би ви заболяло вас, защото нашата редакция се намира в епицентъра на най-пестеливата област в Германия. Но трябва да признаем едно: няма изгодни покупки! Нещата са много евтини или защото никой не ги иска, или понеже ги произвеждат по твърде евтин начин. Цените на Dacia не могат да се обяснят с липса на търсене – все пак Duster от време на време надминава търговския успех дори на братовчеда Renault Mеgane. От 2010 г. румънецът се движи по изпълнените със завои шосета на Федералната република, за които той изобщо не е бил замислен. Всъщност Duster е бил предназначен за чакълестите трасета на Северна Африка, за южноамериканските черни пътища и за коловозите, пресичащи руската тайга. Но после идва бумът на SUV моделите и съдбата му взема съвсем друг обрат.
Най-евтиният SUV модел в Германия вече не е чак толкова евтин, когато е съоръжен с двойно предаване, дизелов двигател със 110 к.с. и оборудване Prestige. При автомобила от маратонския тест към базовата цена от 18 590 евро бяха добавени 450 евро за лак металик, 50 за пълноценно резервно колело – и 300 евро за ESP. Последното не отговаря нито на днешните времена, нито за претенциите за безопасност на концерна майка Renault, а вече не и на ценовото равнище. Тук SUV моделът се конкурира с автомобили като VW Golf, Renault Scеnic или Nissan Qashqai в бензинови версии с около 100 к.с. Но за просторни като него компактни катерачи с двойно предаване, дизелов мотор и кожени тапицерии цените на другите производители започват с няколко хиляди евро по-нагоре.
Затова нека си спестим оплакванията, че Duster – който идва от Влашко – бива сглобяван доста немарливо в основния завод Dacia в Питещ, а материалите се отличават по-скоро с трайна грубост, отколкото с някакъв вид очарование.
Разследваме случая Duster
Човек просто трябва да разчита на Duster. Онези, които са го шофирали за кратко, се дразнят от дреболии като клаксона, задействан с лоста за мигачите, разположените на централната конзола бутони за повдигане на стъклата и регулатора на страничните огледала под лоста на ръчната спирачка, както и от нестабилните седалки (през осемте години, в които сме изпитвали Dacia, не случихме на нито един тестов автомобил, при който седалките да не се клатят – това се казва постоянство!). Но когато управлявате този автомобил няколко дни без прекъсване, започвате да разбирате особения му чар. Някои дори му се поддават – особено ако преди 15-20 години са се клатушкали като студенти с някое опърпано Renault 4, обикаляйки световните исторически забележителности. Колко голям трябва да е автомобилът, за да е достатъчен? Duster превръща своите 4,32 метра дължина в много място и товарно пространство. Към това се прибавя и истинското вътрешно облекчение от простотата и здравината на един автомобил, който няма защо да бъде щаден особено, защото и той самият не се щади твърде.
Приятният комфорт на окачването поне донякъде компенсира неудобните тапицерии на седалките, по-скоро мекият темперамент на двигателя спъва амбициите за по-високи скорости – и по-добре, че е така, защото иначе бушуващият насрещен вятър заглушава дизеловото чукане на мотора. Но колкото и устойчив на износване да изглежда Duster, изпитаната му техника скоро започва да тропа и боледува.
Например моторът пали трудно при температури под –10°C, предният мост тропа, а предавателната кутия издава страдащи звуци. Шестстепенната трансмисия, чиято първа предавка е много къса и играе ролята на демултипликатор, след около 20 000 км почти не може да включи на втора. Скърцането и воят стават все по-силни, докато на 23 190 км предавателната кутия бива сменена. Диагнозата за причините на повредата гласи: стружки в трансмисията. Извън тригодишната гаранция (която може да бъде удължена до 72 месеца срещу доплащане) ремонтът би струвал 2484 евро. И във всички случаи изисква доста търпение, защото изминава повече от седмица, преди Dacia да достави новата кутия.
Проблеми с резервните части
Това не е единственият случай, когато набавянето на резервни части е свързано с проблеми. Малко преди сервизната проверка след пробег от 30 000 км Duster започва да губи масло поради теч от маслопровода към турбокомпресора. Понеже съответната част не можеше да бъде сменена, сервизът предостави оборотен автомобил.
Това бяха големите ядове. Имаше и няколко малки: разхлабена дънна облицовка, дефектна къса светлина, а след 90 000 км цялата гирлянда от предупредителни светлинки започна да присветва без причина – от индикатора за ESP до този за ABS. Тук помага изчитането и изтриването на паметта с грешките – за разлика от случая с постоянно нервиращите показания за горивото в резервоара. Индикаторът замръзва задълго на положение „пълен”, след което потъва рязко надолу. Както по филмите за самолетни катастрофи, не помага и почукването по циферблата. Единствената възможност за ремонт е цялостната смяна на целия блок контролни прибори заедно с индикатора за изминатия пробег. И понеже актуалните 89 790 км не могат да бъдат въведени в новия уред, той започва да отчита от нулата.
На финала – със следи от битките
На Duster обаче щеше да му дойде малко в повече, ако трябваше да започне пробега отначало. За разлика от Logan MCV, който през 2009 г. приключи продължителния тест без сериозна авария, катерачът изглежда доста по-зле след голямата битка, с драскотини по тънкия лак и по незащитения праг на багажника. При това той не може да се оплаче от липса на грижи: първата проверка в сервиза се състоя още след 17 746 км. Понеже от Dacia след това вече не предписват 15 000-километров интервал за дизеловите версии и вариантите с двойно предаване, ние преминахме към 30 000-километров ритъм. Голямото сервизно обслужване струва средно малко повече от 320 евро, а на 60 000 километра към тях се прибавиха и 157 евро за предни спирачни накладки. Иначе износените консумативи при Duster бяха само по един комплект зимни и летни гуми, както и две пера на чистачки – но поради малкото почиствано поле при дъжд и без това не се вижда много.
Заради малко високия разход от 7,7 л/100 км и многото разноски за поддръжка и ремонти в края на маратона Duster отчита разходи от 12,9 цента на километър, тоест същите като на Skoda Yeti (виж бр. 6/2013), въпреки че чешкият модел загуби от стойността си 20 400 евро – повече, отколкото Duster би могъл да загуби когато и да било. Наистина моделът на Dacia се е разделил с 53,3 процента от цената си, което е най-много за неговия клас, но нали все пак не харчим парите си процентно, а абсолютно. А така погледнато, овехтяването е само с 10 340 евро.
Това също придава относителен характер на недотам блестящото представяне на Duster в маратонския тест. Впрочем и след освежаването в края на 2013 г. моделът си остана по-скоро евтин, отколкото изгоден, прагматичен вместо самохвален и по този начин – също и в добрия смисъл – запази репутацията си на герой от вчерашния ден.
ИЗ ОПИТА НА ЧИТАТЕЛИТЕ
С моя закупен през 2011 година Duster dCi 4WD съм изминал 43 000 км, от които 90 процента по магистрали, почти винаги с пълен товар от пет души и багаж. Равносметката е – нито един дефект, никакви рекламации. При движение по аутобан със 160 км/ч разходът е девет литра, а иначе седем литра на 100 км. Особено добри са мекото окачване и големият багажник. Бих си пожелал само автоматична трансмисия – и 140 вместо 110 к.с.
Герхард Хаунерт, Берлин
Жена ми настояваше непрекъснато, докато през октомври 2010 г. купих един Duster – което се оказа добро решение! Нашият автомобил е с предно предаване и фабрично оборудване за работа с пропан-бутан. Отначало бях скептичен – имаме и Audi TT, – но за своята цена Duster си е много добър. Разбира се, двигателят е по-шумен и по-зле изолиран, но той притежава огромното предимство да работи с втечнен газ. При нас пропан-бутанът (LPG) струва само 70 цента за литър, а разходът с него е 11,8 л/100 км. Засега всичко работи без проблеми.
Ян Кампс, Миделбеерс, Холандия
Нашият Duster dCi 110 вече е изминал 32 000 км. С прикачена каравана предприехме пътуване из
Англия с дължина 6000 км. Не ни сполетя дори и най-малък проблем, а разходът се задържа на умерените девет литра на 100 км. Същевременно с големия си просвет и двойното предаване тази Dacia е идеален автомобил за зимни условия и в това отношение е равностойна на далеч по-скъпи всъдеходи. Но много от големите SUV модели за броени години се обезценяват със сума, равна на цената на Duster като нов.
Алфред Ремерт, Нересхайм
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Стоте хиляди километра с Duster правят твърде относителен въпроса от колко голям автомобил се нуждае човек. Моделът на Dacia е достатъчен – дори само затова, че балансира умело върху тесния ръб между определенията „изгоден” и „евтин”. Но докато на базовия Duster с цена 10 490 евро бихме могли да простим дори една повредена предавателна кутия, върховата версия вече играе в друга ценова лига. Тук недостатъчният комфорт и посредствената надеждност поставят под съмнение характера на изгодна покупка. За 19 000 евро в Германия не може да се намери друг SUV модел с двойно предаване, но се предлагат много други, по-добри, автомобили.
Текст: Себастиан Ренц
Снимки: Томас Фишер, Сузи Хелфер, Беате Йеске, Райнхард Шмид, Юрген Шоленбергер