Новият Duster на Dacia и обновеният Ecosport на Ford предизвикват утвърдения играч Mokka X на Opel
Човекът е странно същество. Владее света (за добро или зло) със силата на своя разум, но често проявява чиста проба глупост в ежедневните дреболии. Купува си скъпи неща, от които не се нуждае, за да впечатли хора, които не харесва. Или шофира Sport Utility Vehicle – не защото живеее на края на света, а защото сега всички карат такива.
Попитайте някой собственик на спортен автомобил и той ще ви каже веднага, че това е чиста глупост и че едно комби би ви свършило същата работа без да ви тормози с огромни размери, ненужна мощ, висок център на тежестта и безумен разход на гориво. Трезво погледнато обаче спортните модели едва ли говорят много по-добре за интелекта на стопаните си… Освен това определения като „огромен” и „мощен” отдавна не важат за голяма част от съвременните представители на SUV категорията, а триото в нашия сравнителен тест е доста красноречива илюстрация на този факт. Dacia Duster разполага със скромните 125 к.с., а при Ford Ecosport и Opel Mokka X мощността възлиза на все така умерените 140 к.с. Освен това Mokka X заема едва 7,7 квадратни метра от пътното платно, докато при компактната Astra, която никой не би помислил да обвини в разточителни габарити, същата тази стойност е 7,9 м2. Е, как ви се струва?
Dacia Duster – нищо излишно
Duster от самото начало се слави с революционната си цена, която едни свързват с производството в Румъния, а други – с подчертано консервативното отношение на марката към разходите за високотехнологични решения и луксозно обзавеждане. Всички наглед ненужни дрънкулки и финтифлюшки Duster оставя на по-скъпите си конкуренти и се концентрира върху основните задачи пред един SUV, използвайки отдавна изпитани и утвърдени решения от богататасъкровищница на гиганта Renault-Nissan.
Разбира се, не липсват и собствени разработки на Dacia, но зрелостта при тях далеч не е на това ниво. Седалките например са типичен пример за пестене на всяка цена и ако отпред дефицитът засяга страничната опора и дължината в областта на бедрата, то пътниците отзад не биха отказали просто малко повече дунапрен. Всъщност тук човек започва да разбира смисъла на израза „меки части” буквално, защото буквално не разполага с много повече от собствените си такива.
Доста отдалечена от актуалното технологично равнище е както гамата от системи за асистенция на водача (налице е единствено функция за предупреждение за опасност в мъртвите ъгли, която трябва да се активира наново след всяко стартиране на двигателя), така и пълната липса на възможност за оборудване с ксенонови (да не говорим за LED) светлини. Кормилната уредба също попада в тази графа, тъй като лекият волан при нея идва за сметка на индиректното усещане за пътя – нещо, което не е фатално при спокойно движение, но може да ви притесни серииозно при динамично шофиране по отсечки с много завои. Да не говорим за ситуации, в които се налага избягване на препятствия с висока скорост, където обратната връзка е от ключово значение – особено когато когато каросерията се колебае толкова осезаемо като тази на Duster. В подобни критични моменти ESP често се намесва доста твърдо, а поведението при спиране е отделна тема. Факт е, че като цяло моделът на Dacia спира по-добре от съперниците си в теста, но дори на абсолютно равна настилка траекторията му е нестабилна и изисква постоянни корекции с волана.
Ясно е, че става дума за екстремни ситуации, но те са също толкова важни за формирането на крайната оценка, колкото и другите, значително по-положителни качества на румънския SUV. Турбодвигателят например има доста приятни работни маниери и само пестеливата шумоизолация е причината да го чувате добре през цялото време. Доста бодрото звучене се дължи и на късите предавки на неособено прецизно превключващата шестстепенна механична трансмисия, които създават трудни за изпълнение динамични очаквания на фона на по-мощната с 15 к.с. конкуренция. Окачването също демонстрира добри маниери и осигурява добър комфорт на возене – стига да не се налага да се преодоляват груби напречни фуги на асфалта. По отношение на багажното пространство и полезния товар обаче моделът на Dacia буквално размазва конкуренцията. Както и с цената си, разбира се – Duster е оборудван с навигационна система и двойно предаване, което при Opel изисква допълнителна инвестиция, а при Ecosport въобще не се предлага.
Ford Ecosport – „спорт“ е разтегливо понятие
Обновлението на компактния SUV на Ford има предимно стилистичен характер – по-изразителни форми на предния капак, по-ъгловати предни светлини (ксенонови срещу доплащане) и нова, разширена цветова палитра. В интериора впечатление прави преди всичко големият екран на мощната мултимедийна система Sync3, която може да бъде разширена и с навигационна функция срещу съответното допълнително капиталовложение.
Ново е и нивото на изпълнение ST, като обещанието за динамика при него (подобно на името Ecosport на най-малкия SUV модел на Ford) се олицетворява от цветните шевове на тапицериите, алуминиевите вложки на педалите и преди всичко от спортните настройки на окачването на тестовия автомобил. И тук обаче думите на маркетинга се оказват по-щедри от делата на инженерите.
Ecosport наистина преминава през неравностите по настилката с твърдата решителност на сериозен спортист, а управлението му радва с директния подход към завоите, но амбициите биват задушени бързо в прегръдките на грижовната ESP, която не позволява на Ecosport да се развихри докрай. Фактът, че безкрайно отдалеченият от всякакви динамични амбиции Duster се справя със слалома за сравнимо с това на Ecosport време, прави всички по-нататъшни коментари напълно излишни.
Нищо особено не са и хвалените от Ford нови седалки на малкия SUV – формата на тапицерията (повече отпред, отколкото отзад) е доста странна и не допринася с нищо за страничната опора и чувството за сливане на тялото на водача с автомобила.
Непроменен остава и нетрадиционният достъп до нормалното като възможности за трансформация багажно пространство, чийто обем е най-малкият в това сравнение – отварянето и затварянето на окачената отляво задна врата изисква прилагане на осезаемо усилие и може да затрудни сериозно товаренето ако задният автомобил е паркирал твърде близо.
Всичко това не звучи твърде въодушевяващо, но моделът си има и добри страни. Пространството за пътниците например е сравнимо с това на значително по-дългия модел на Dacia, интериорът е приятно обзаведен с прегледни прибори и предимно качествени материи, а двигателят доставя удоволствие – особено ако ви харесва характерното басово ръмжене на трицилиндровия дизел. Турбомоторът с директно впръскване, който благодарение на филтъра за твърди частици изпълнява нормата Euro 6d-Temp, демонстрира много прилична тяга, набира обороти с желание и като цяло осигурява на лекия SUV чудесна динамика при среден разход от едва 7,3 л/100 км (Duster 8,3, Mokka X 7,7 литра). Като цяло обаче моделът на Ford си остава далеч от идеалното, тъй като в преминалия процес на обновление не бяха отстранени всички от добре известните му недостатъци. И именно затова Mokka X, който в ценово отношение е по-близо до Ecosport, отколкото Duster, се оказва извънредно труден съперник.
Opel Mokka X – наистина добър баланс
От една страна това се дължи на факта, че моделът на Opel оползотворява много ефективно по-голямата си дължина, предлагайки най-много място за краката отзад и повече пространство за главите на всички пътници. Изключително добро впечатление правят и удобните седалки. Предлаганите срещу доплащане AGR кресла в тестовия атомобил (само на предните места, в комплект с отопление) съчетават подходящата за дълги пътувания стегната тапицерия с отлична странична опора, a и пътниците на втория ред не пътуват във втора класа по отношение на удобството.
Атмосферата в интериора с добре подреденото арматурно табло и приятни материали във всичко, което виждате и докосвате често, също не нарушава създаденото добро впечатление. Управлението на функциите в модела на Dacia наистина е малко по-добро от това в Opel, но трябва да се отчете и фактът, че мултимедийните функции (навигация срещу доплащане) и електронните системи в подкрепа на водача при Mokka X са много повече.
По отношение на работата на окачването Mokka следва линията на своите конкуренти – леко подрусване при груби дупки и напречни фуги и значително по-добър комфорт при по-плавни вълнообразни неравности. Завоите се изпълняват стабилно и със самочувствие, а при необходимост Mokka Х може да бъде значително по-бърз от съперниците си. На дълъг път моделът от Рюселсхайм радва с най-ниски нива на аеродинамичния шум и най-ефективна изолация на двигателния отсек.
В него е разположен поизостаналият в технологиите и леко тромав в реакциите си турбоагрегат с индиректно впръскване, който обаче успява да се справи с изискванията на нормата Euro 6d-Temp и без филтър за твърди частици. Това подобно на Ecosport носи на Мokka X точки в раздела за екология и в сравнение с Duster несъмнено ще се отрази положително на остатъчната стойност на вторичния пазар след няколко години.
Като цяло Mokka X не блести с нищо особено, но се оказва един наистина добър автомобил, който би могъл да даде на стопаните си малко повече по отношение на полезния товар и обема на багажника. Той няма да грабне сърцето ви веднага, но ще успее бързо да ви привлече с балансирания си характер и доброто съчетание от височка цена и много богато оборудване. При нивото Innovation на тестовия автомобил например няма да ви се наложи да платите и стотинка повече за адаптивните предни LED светлини, двузоновата автоматична климатична инсталация, сензорите за паркиране отпред и отзад и бордовата WiFi мрежа. Така че победителят е ясен – Opel Mokka X.
Teкст: Mихаел Харнишфегер
Снимки: Ханс-Дитер Зойферт
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
1. OPEL
Mokka X успява да се изкачи на върха в пет от категориите в теста, което е ярка демонстрация на добре балансираните качества на модела, чиято цена не е ниска, но предлаганото срещу нея наистина впечатлява.
2. FORD
Модернизацията се е отразила добре на Ecosport, но можеше да бъде и по-задълбочена. Малкият симпатичен модел на Ford е икономичен, маневрен и много подходящ за града.
3. DACIA
Duster се справя добре с основни неща като осигуряването на приличен комфорт на возене и проходимост. Изпълнението на очакваните от един модерен SUV по-сложни задачи не е по силите му, но пък цената си остава много силен коз.