С приветливо изглеждащия хечбек Sandero марката Dacia за пръв път се намесва в малкия клас. Тествахме този автомобил, за да разберем дали конкурентите в лицето на VW Polo и компания имат основания да се чувстват застрашени от новото оръжие на румънците.
Макар от пазарния дебют на Dacia Logan да изминаха цели три години, румънският модел продължава да се откроява на фона на мнозинството представители на модерната автомобилна индустрия: това важи както за седана с неговите леко архаични ъгловати форми, така и за комбито MCV, чието чудовищно междуосно разстояние от 2,90 метра превъзхожда дори колоси от ранга на E-класата на Mercedes.
Нова мода
В сравнение с тези познати ни румънски модели Sandero изглежда значително по-съвременно - най-малкото защото стилистиката и пропорциите му са напълно в унисон с актуалните тенденции в класа на малките автомобили с дължина до около четири метра. Той спокойно може да бъде възприет и като модерен градски автомобил, а не само като типичен представител на Dacia. Изцяло в съзвучие с фирмената политика обаче е ценоразписът – в България автомобилът тръгва от едва 13 950 лева.
Ако не броим челното стъкло и предните врати, които са идентични с тези на Logan, Sandero може да се похвали с изцяло нова каросерия. Което всъщност не променя факта, че новото попълнение в гамата на Dacia дели 70 процента от компонентите си (заимствани най-вече от Renault) със седан версията на Logan. От техническа гледна точка този автомобил представлява компактно изпълнение на Logan, само че лишено от „раница” в задната си част: двигателите са идентични, същото се отнася за основните детайли от интериора, както и за показатели като височина и ширина на каросерията, ширина на следата отпред и отзад, радиус на завиване и т.н. Една от забележимите промени е скъсяването на междуосието от 2630 на 2589 милиметра – едни 4,1 сантиметра, които се усещат осезаемо при пространството за пътниците на задните седалки.
Плюс минус
Иначе Sandero дели едни и същи предимства и недостатъци със своя тригодишен събрат, но се забелязват и някои нови моменти. Вътрешният простор впечатлява по всички параметри, ако не броим споменатото леко ограничено място за краката на пътниците отзад. Благодарение на сериозната ширина от 1,74 метра на предните седалки хората се чувстват волни почти като във VW Golf. Високата позиция зад волана осигурява чудесен обзор, вижда се даже част от предния капак – нещо, което днес се среща изключително рядко в тази категория.
Прекалено меките и не съвсем премислени от ортопедична гледна точка предни седалки определено биха могли да предоставят по-добра странична опора. Креслата в румънския хечбек изглеждат точно толкова по френски старомодни, колкото и клаксонът (задействащ се от бутон на едното лостче зад волана), монтираната под автомобила резервна гума или пък добре познатите функционални недомислия като неудобното управление на отоплението и вентилацията. Регулаторите на иначе чудесно работещата климатична инсталация са разположени твърде ниско на централната конзола, а достъпът до тях се затруднява допълнително от скоростния лост. Въртящият се бутон за настройване на светлините пък може да се достигне само ако човек коленичи при отворена шофьорска врата и спрял автомобил. Разбира се, предвид рядкото прибягване до такава процедура, това може да се сметне за дреболия, пък и подобна възможност да проветрите натрапчиво ухаещия на полимери и каучукови детайли интериор ще ви се стори добре дошла.
Багажникът с номинален обем от 320 литра е напълно задоволителен от гледна точка на вместимостта, но не е кой знае колко функционален - след сгъването на асиметрично разделените облегалки на задните седалки остава сериозен праг. За същинското увеличаване на товарното пространство е препоръчително да се обърнете към ръководството на автомобила, откъдето между другото може да научите и практични неща като това как да си смените изгоряла крушка. При енергично дърпане долната част на задната седалка действително може да се извади, но това става трудно, освен това под тапицираните само от горната си страна „възглавнички” се оголват куп кабели, а стъпалото между багажника и купето си остава. При обратното монтиране на въпросните елементи се налага досадно напасване на гнездата за закопчаване на предпазните колани – казано съвсем накратко, повечето притежатели на Sandero надали ще поискат да изпълнят тази процедура повече от веднъж.
Работливото магаре
На пътя Dacia радва с добрите си маниери, които в голяма степен се дължат на съвсем приличното базово задвижване със 75 конски сили - 1,4-литровата машина определено не е със спортен характер, но все пак осигурява съвсем адекватна мощност. Ускоряването от място до 100 километра в час става за 14,8 секунди, максималната скорост достига нелошите 161 км/ч. Но ако водачът се нуждае от бързина, трябва да поддържа обороти от порядъка на 4000 и нагоре, както и да работи усилено с лоста на трансмисията. Над 125 километра в час се появяват отчетливи аеродинамични шумове, звукът от двигателя също започва да става натрапчив.
Добрата новина е, че по магистрала Sandero държи безотказно зададената траектория, а тестовият разход от 6,8 литра при преобладаващо високо натоварване на двигателя изглежда повече от разумен. Управлението, превключването на предавките и работата със съединителя не създават никакви проблеми. Единствено спирачките изглеждат твърде слаби за този автомобил, но поне изненадват приятно с липсата на фадинг при нагорещени дискове. И все пак много от конкурентните модели спират от 100 км/ч с цели пет метра по-рано.
В завой новата Dacia се държи не по-зле от произволен компактен SUV с добре настроена ходова част – всички изпитания за поведение на пътя завършиха без проблемни ситуации. Неприятно е обаче, че система ESP не се предлага дори срещу доплащане.
На изток от Рая
Атрактивната базова цена от 13 950 лева е неоспорим аргумент в полза на Sandero, но идеята й явно е по-скоро да привлича повече клиенти към салоните на румънската марка, отколкото да реализира масови продажби. Просто тази стартова стойност не включва дори съвсем основни неща като сервоусилвателя на волана. Ако наред с това искате автомобилът ви да има регулируем волан, асиметрично разделена облегалка на задната седалка, централно заключване и електрически стъкла отпред, ще трябва да се спрете на по-скъпото изпълнение Laurеate, което вече струва 17 450 лева.
Ако се заровите по-дълбоко в листата с допълнителното оборудване и си изберете още удобства или по-висока безопасност, цената без проблем наближава 20 000 лева. Но и така Sandero продължава да бъде по-евтин на фона на конкурентните модели с такова ниво на оборудване...
Наред с изгодната цена може би най-ценните качества на модела си остават просторният интериор, безпроблемното пътно поведение, комфортът на возене и пригодността за зле поддържани пътища (масивната метална защитна кора под картера е серийна).
Текст: Франц-Петер Худек
Снимки: Ханс-Дитер Зойферт
Оценка
Dacia Sandero 1.4 MPI
Всъщност Sandero е добре познатият ни Logan, само че в изпълнение хечбек с по-малък багажник и също толкова просторен салон. Комфортно настроеното окачване се представя напълно задоволително, от ергономията може да се желае още доста. Система ESP не се предлага и за този модел на Dacia.
Технически данни
Dacia Sandero 1.4 MPI | |
---|---|
Работен обем | --- |
Мощност | 75 к. с. при 5500 об./мин |
Максимален въртящ момент |
--- |
Ускорение 0 – 100 км/ч |
14,8 сек |
Спирачен път при 100 км/ч |
43 м |
Максимална скорост | 161 км/ч |
Среден разход на гориво в теста |
6,8 л |
Базова цена | 13 950 лева |
Пантата
За тези които продължават да робуват на брандове, това не е техният автомобил. Но за всички останали практични и прагматични потребители Е. Защото, няма аналог на пазара, който да предложи 4 цилиндров двигател, ходова част съобразена с пътните условия в България, метална кора под двигателя, 15 цолови гуми и джанти в стандарт и още доста други неща на тази цена. Отделно от това след 100 000 км. пробег качеството си остава на същото ниво, а и колата запазва висока остатъчна стойност при препродажба. Отделно Ние от Рено не мислим, че цената на автомобила се измерва само в стойността на парите за придобиване на автомобила а в цената на автомобила за неговото притежание, която цена се измерва в още доста разходи,..., разходи за консумативи, разходи за обслужване, цени на резервни части, мрежа на покритие на сервизните центрове, квалификация на персонала и така натаък. Който цени парите ще остане доволен от такъв автомобил. СИГУЕРЕН СЪМ.
+/-
Добра е, ама малко евтино вътре изглежда.
Защото...
...зависи кой какво му трябва. В дачията се сяда по-лесно, по-широчка и багажника добър. За битови нужди и както се доказа за такси и служебни муленца-добра. Другите все пак са по-маркови и повече екстри и по-младежки-т.е. повече бегачки.
Милен
Ами просто защото не са болуци!
Андрей
Сандеро е поне 5000лв по-евтино от еквивалентна фиеста, корса и прочие евро-боклуци, което си е значителна сума. Те от своя страна, са на цената на Киа Сийд, при нормално оборудване. Просто не знам защо хората продължават да ги купуват.
Батето
Да споделя малко опит (имал съм възможността да карам съм и двата автомобила)- Сандерото си остава малко по-евтиното предложение, независимо кой двигател ще избереш. Освен това Дачия-та е по-широка отвътре и бензиновите двигатели харчат по-малко от тези на Фиеста. Форд от друга страна категорично е по-стабилен на пътя и изглежда по-изпипан. Въпрос на вкус и лични нужди ;) ;)
Митко
Здравей богдане, благодаря ти, че сподели мнние. Като притежател на Сандеро, какво ще кажеш да едно сравнение с Форд Фиеста, не мислиш ли, че тя по-добрият избор в тази ценова категория.
Богдан
Притежавам Сандеро от 4 месеца и смятам, че това е едно много точно представянена автомобила. На съсщото мнение съм с Г-н Худек с изключение на това за седлаките, които според мен са отлични.