Създаването на Logan и последвалата го гама е същинска революция
Създаването на Dacia Logan и последвалата я гама от модели на румънската компания, с достъпна цена и висока надеждност всъщност е едно от най-сериозните постижения в областта процесите в автомобилното производство през последните години. То е плод на изключително сложна развойна дейност на Renault и синхронизирана работа на хиляди специалисти. Но как всъщност се случи това?
Може би асоциациите за Dacia ви навяват мисли за марка евтини автомобили, които не бихте предпочели пред употребяван модел. Подобно разсъждение би ни върнало към вече далечната 2004 година когато медиите си задаваха същия въпрос и сравняваха Logan с употребяван Golf. Десет години по-късно подобна дилема не стои на дневен ред – утвърденият и надежден Logan вече е във своето ново поколение, изглежда далеч по-рафинирано от предшественика си, разполага с комби вариант, а гамата на Dacia включва още хечбека Sandero (и версията му Stepway), SUV модела Duster, вана Lodgy, както и мултифункционалния модел Dokker в товарна и пътническа версия. Марката доказа мястото си като производител на достъпни автомобили, без от това да страда надеждността или комфорта им. На практика обаче това, което Renault успя да сътвори е много повече от гореизброеното. Ако попитате специалист в сферата на производство на автомобили как може да бъде създаден автомобил, който да се продава на приемлива цена, като при това притежава високо ниво на надеждност, той ще ви отговори, че за целта преди всичко е необходимо да се произвежда в големи количества. Типичен пример за това е Ford Model T, предизвикал създаването на напълно нови производствени процеси и раждането на поточната линия. Те от своя страна са последвани от оптимизираните и максимално ефективни процеси от типа just-in-time и високотехнологичното и организирано до последния детайл производство наречено lean manufacturing, въведено от Toyota и развито от повечето компании в свои собствени разновидности. От тази гледна точка създаването на Logan и развитието на марката Dacia е достоен за изучаване във всички икономически и технически университети процес, както и своеобразно прераждане и интерпретация на революционната идея на Хенри Форд от преди 100 години. Опитът на Tata с нейния Nano от своя страна е типичен пример за как една екстремна идея в тази област може да бъде неуспешна.
Модерно производство по най-оптималния начин
Цялото развитие на Dacia от придобиването и от Renault е пример за рационалност и внимателно обмисляне на всеки детайл в програмата за развитието и. Човек обаче си задава естествения въпрос – ако все пак едросерийното производство е в основата на намаляване на себестойността на продукта, то как може да бъде създаден автомобил с необходимите качества който да стартира от нулата, да не разполага с предимствата в този смисъл на огромния брой напускащи поточната линия автомобили и да има ниска цена. Всъщност отговорът не е толкова прост и именно в същността му се състои въпросният принос на Renault в създаването на сложната организация на производствените процеси на Dacia в Румъния. Защото привидно достъпната марка изисква огромен развоен труд преди всичко това да бъде реализирано на практика. То започва с рационалното използване на готови компоненти от гамата на концерна Renault-Nissan и договорености с доставчиците, за да може марката постепенно да придобие автономен облик с огромните развойни и производствени възможности развити в самата Румъния. Формите на днешната моделна гама вече изглеждат по различен начин от по-рудиментарните повърхности на първия Logan. Всъщност това е още един от успехите на инженерите от Renault и Dacia – създаването на дизайн чийто повърхности не изискват скъпи производствени процеси и същевременно имат привлекателна стилистика е реализирано във всички нови модели – от Sandero, през Logan MCV до Duster и Dokker. Същата тази стилистика изглежда атрактивно в голяма степен благодарение на качественото производство при което се раждат автомобили с равномерни и малки фуги, типични за много по-скъпи марки. В това отношение гамата е значително еволюирала от времето на първия Logan и на светлинни години от периода 1999-2004 когато алиансът Renault-Nissan все още произвеждаше модели като Supernova и Solenza.
Днес зад волана на който и да било автомобил на Dacia се чувствате удобно и комфортно и по-важното – на практика получавате много повече отколкото сте очаквали. Значителната еволюция на марката като качество, възможности и съответно продажбени обеми е свързана и със всички звена на компанията като част от един цялостен интегриран процес на проектиране и производство. В момента компанията Renault оперира в Румъния със завод за производство на двигатели и трансмисии, има собствена леярна за алуминиеви компоненти, завод за производство на автомобили, център за резервни части, логистичен център, собствен развоен център, огромен тестови полигон и дори дизайнерско бюро в сърцето на Букурещ. Като се има предвид че в края на шейсетте години България също започва производството на автомобили с марката Renault, можем само да съжаляваме че това което се случва в северната ни съседка не стана и у нас.
Епичното приключение Logan
В компанията наричат създаването на Logan „епично приключение“. Всичко започва с едно предложение от изпълнителния директор Луи Швайцер, което касае стратегиите за растеж на компанията и включва създаването на проекта с кодово наименование X90. Последният е истинско предизвикателство за Renault тъй като заданието му включва създаване на автомобил с цена от около 5000 евро, който при това трябва да бъде и печеливш. Същият е насочен към развиващите се пазари и трябва да привлече клиенти на автомобили втора ръка. Всъщност предизвикателството настина е голямо предвид 50-процентната разлика между цената на най-евтиния автомобил, който Renault произвежда по това време – в Турция.
Подобни идеи Луи Швайцер има още в началото на 90-те години, когато подготвя Renault за наддаването за марката Skoda. За съжаление начинанието е неуспешно, но това, в което Швайцер е убеден, е необходимостта от наличие на втора марка, която да произвежда качествени и надеждни автомобили, но да бъде позиционирана пазарно под Renault. През 1995 година той обявява на своя екип че Renault трябва да интернационализира производството и продажбите си и като начало да започне с инвестиции в Бразилия. Дълго време преди това компанията е работила по сливането с Volvo и преди тази операция да се провали ръководителите и са били доста фиксирани върху желанието да разполагат в гамата си с луксозна марка. За тях си остава неясно защо Швайцер ги моли за сериозен анализ и възможност за реализация на идеята за евтина марка. Те така и не приемат подобно желание сериозно, но шефът им продължава да бъде настоятелен в преследването на модела реализиран от VW със Skoda. Визията му включва поглед отвъд времето и желанието да се търсят отговори на бъдещето нарастване на търсенето на автомобили в Русия и страните от Източна Европа. В края на 1997 г. Швайцер дава началото на план за конструиране на „модерна, надеждна и достъпна кола“ която трябва да струва около 6000 долара. Възможностите му се предлагат с придобиването на Dacia през 1999 г. Още през ноември 1998 г. шефът на Renault обяснява на министър председателя на Румъния Раду Василе, че стратегическият план на Renault за Dacia включва три важни фази – подобряване и усъвършенстване на продуктите на марката (1999-2001 година), произвеждане на гама от съществуващите продукти (2001-2003 година) и конструиране и начало на производство на специфичен автомобил на Dacia, който да бъде модерен и достъпен и насочен към развиващите се пазари. Последното трябва да изисква изцяло нов подход към проектирането и производството предвид търсената ниска цена, която трябва да бъде съчетана с високо ниво на надеждност и много по-високо качество от евтини продукти, като тези на Lada.
Компанията се е опарила в началото на 90-те с подобен проект (с кодово име W75) който също е трябвало да доведе до създаване на подобен автомобил – или ако трябва да сме по-точни, да направи някой от моделите по-евтин. Проектът обаче така и не е осъществен, тъй като по това време пазарът на Западна Европа си остава приоритетен за Renault, а преди да се интернационализира компанията има намерение да стъпи по здраво на пазар в Германия. Едва след това тя пристъпва към първоначалните си идеи като добавя багажник на хечбек модела Clio I, който по това време е един от най-продаваните автомобили в Европа. Моделът трябва да се произвежда в Турция, Китай и Бразилия като Renault и като Nissan в Мексико. Разходите по производството му обаче се оказват по-високи, така че при старта на създаването на Logan Renault вече е научил добре уроците си. Може би затова реализацията на плановете при новата начинание са изключително прецизно планирани, а успехът е изключителен. За начинът по който това се случва в исторически и икономически план ще ви разкажем в отделен материал.
В днешни дни марката Dacia която въпреки че произвежда бюджетни модели не само отлично се вписва в гамата на концерна като базово ниво, но и генерира солидни приходи в касите му. Бурното и развитие се случи въпреки икономическата криза или всъщност в голяма степен заради нея. Десет години след представянето на модела Logan в Румъния марката е продала над 2,7 милиона автомобила в Европа и Средиземноморския басейн, а изцяло подновената гама в момента я превръща в най-младата в Европа. Само през 2013 година Dacia е реализирала почти 430 000 автомобила, отбелязвайки ръст от 19,3 % спрямо 2012 г., а за първото тримесечие на 2014 година ръстът спрямо същия период на 2014 г. е баснословните 46,1%. В момента Dacia присъства на пазарите на 43 държави, а в България е номер 1 по продажби с 10,9-процентен пазарен дял.
Броят на служителите само на Dacia в Румъния (без тези на свързаните доставчици) е 17 000. Компанията осигурява 2,9 % от брутния вътрешен продукт на страната и е най-големият износител в държавата.
Текст: Георги Колев
Снимки: Георги Колев