Малцина са вкусили от щастието да притежават последния шедьовър на голям творец
С едно Delahaye парижкият каросериен моделиер Vanvooren изпял своята лебедова песен. След като в течение на десетилетия били изработени на ръка точно 3000 каросерии за най-аристократичните автомобили, подир този 135 M фабриката окончателно затворила врати през 1950 г. – но автомобилът е оцелял до наши дни.
Когато наблюдавате външния свят от червените кожени седалки, той изведнъж започва да ви изглежда някак далечен и откъснат. През разделеното на две челно стъкло погледът пада върху дългото сиво торпедо на мотора. Дали, след като сте завъртели контактния ключ, той изобщо се е събудил за живот? Шестцилиндровият двигател работи толкова плавно и тихо, сякаш е някой стремящ се към максимална дискретност иконом.
В хармония с изисканите маниери е и топчицата с цвят на карамел на върха на малкото лостче вляво от волана с четири спици. С него се избират предварително предавките на електромагнитната трансмисия Cotal. Нужно е само леко движение с лостчето към единицата, после отпускате съединителя – и разкошното Delahaye плавно потегля напред. По същия комфортен начин се включват и останалите предавки. Просто поставяте малкия лост на съответната цифра, натискате педала на съединителя и следващата предавка вече е включена. След това отпускате педала и съединителят се задейства като при обикновена механична трансмисия. Низходящото превключване е също толкова лесно.
Ако радиото в средата на стилното арматурно табло работеше, през хромираната решетка на високоговорителя сигурно щеше да звучи гласът на френската певица Едит Пиаф. Например „La vie en rose“ – песента, донесла на дребничката французойка световна известност по времето, когато това Delahaye 135 M е напуснало фабричното хале на Vanvooren. Каросерията тип „коуч” под номер 1013 е последната поръчка, изпълнена от доста прочутата през 30-те години фирма. Но от 1947 г. до края три години по-късно фабриката Vanvooren на Рю Пиер Лом изработила само 13 каросерии – златните времена на луксозните автомобили с индивидуални каросерии вече били безвъзвратно отминали.
Елитна френска марка
Това са изпитали на гърба си и производители като Delahaye – в миналото една от най-иновативните и успешни фирми. Наред с изработването на представителни луксозни автомобили тя печели слава и с участия в състезания – през 1938 г. марката от парижката Рю дьо Банке празнува двойна победа в 24-те часа на Льо Ман. Откритите сини състезателни машини от модела 135 CS са задвижвани от един по-мощен шестцилиндров мотор, роднина на агрегата в 135 M Coach Vanvooren.
След Втората световна война Delahaye се завръща от временното производство на камиони отново към свръхлуксозните и скъпи пътнически автомобили. Но те се продават все по-зле. В олевялата след войната Франция данъкът върху лукса плаши клиентите и производството спада до по-малко от 100 автомобила и шасита годишно. В крайна сметка през 1954 г. Hotchkiss придобива славната някога марка.
Оказва се, че Мартин Валц, днешният притежател на това Delahaye с каросерия на Vanvooren, е станал собственик на един подвижен двоен свидетел на залеза на френското автомобилостроително изкуство в луксозния сегмент. Но интересът на Валц е насочен повече към историята на Vanvooren – централно място в неговия открит през 2015 г. в Кирхцартен музей „Volante“ заемат девет експоната от историята на каросерийната фабрика. Основен контрапункт на късното Delahaye е една произведена през 1898 г. карета на фирмата. Но 135 M с четириместна коуч каросерия за него е повече от обект за колекциониране: „В този автомобил ме привлича това, че е приятен за шофиране и че благодарение на задната седалка мога да взимам със себе си и семейството си.” Освен това поради доброто си състояние автомобилът с две врати и внушителни извивки на каросерията се оказал идеален обект за минималистична реставрация, при която трябвало да се запази възможно най-голяма част от оригиналната му същност.
За целта Валц потърсил съдействието на реставратора Рене Грос от Вустевиц край Берлин, с чиято помощ преди това бил вдъхнал нов живот на един Hispano-Suiza с каросерия на Vanvooren. Машината на Delahaye постъпила в работилницата на Грос през 2014 г. Около година и половина неговите служители и той самият работили по този автомобил. Наред с другото те го боядисват отново в оригиналния цвят тъмно сребристосиво вместо придобития междувременно син тон. „Отначало не бях сигурен дали автомобилът ще ми хареса така”, спомня си Валц. После прави кратка пауза и се усмихва доволно. „Но сега съм просто възхитен от въздействието на колата.”
Когато Валц шофира своето Delahaye из южните части на Шварцвалд, внушителният, дълъг точно пет метра автомобил с изразителни извивки на каросерията сякаш плува над пътя. Първото впечатление, което ви е споходило зад волана, продължава и при разглеждането на 135 M отвън – той изглежда от друг свят, почти нереален, повече като произведение на изкуството, една подвижна, каменна на вид поради цвета си скулптура. И меланхолична като песен на Едит Пиаф.
Първият собственик е неизвестен
Човек не може да се насити да гледа отстрани този автомобил с многобройните му закръглени и извити като дъги части. Погледът се плъзга по ламарините също като насрещния вятър, който почти не намира ръб, около който да се завихри и задържи. За съжаление, нищо не е известно за първия притежател на това Delahaye с номер на шасито 801621, който е и последен клиент на Vanvooren – във всеки случай той трябва да е бил доста заможен, за да си позволи този луксозен автомобил. Сигурно обаче никога няма на научим причината, поради която е поръчал тъкмо тази коуч каросерия.
С понятието „коуч” (Coach), произхождащо от времената на каретите, при автомобилите описвали кръстоската между купе и седан – каросерия с две врати и снишаващ се покрив, но с четири или пет пълноценни места в два реда. Определението се използваше допреди няколко години във френскоезичните страни, докато в немскоезичните каросерия с подобна форма беше наричана просто седан с две врати.
Коучът от Курбьовоа (родно място и на Луи дьо Фюнес) е носел радост на много собственици. Историята на този 135 M обаче е установена документално едва от 1967 г. насам. Тогавашният притежател е регистрирал 17-годишното Delahaye в департамента Есон в областта около Париж. През 1974 г. автомобилът е купен от Бернар Констан, известен не само с успехите си в пистови и рали състезания, но и като президент на Френския съюз за автомобилни спортове FFSA и организатор на Tour de France Automobile. По-късно редкият класик е продаден в Южна Франция и с посредничеството на един търговец в началото на 2014 г. намира пътя към колекцията на Мартин Валц в Кирхцартен. Тогава този френски автомобил за първи път пресича границата. Но тук, в Германия, той е обичан поне толкова много, колкото в старата си родина.
Парижката каросерийна фирма Vanvooren
Подобно на Saoutchik, Figoni & Falaschi или Chapron, фирмата, основана от Ашил Ванвурен, е един от най-значителните парижки производители на каросерии от 30-те години и притежава няколко патента в областта на каросерийните конструкции. Наред с производствените работилници в Курбьовоа, североизточно предградие на френската столица, в изискания Осми парижки арондисман имало голям салон за продажби. Не са известни много сведения за историята на предприятието, понеже фабриката е разрушена при бомбардировка през 1943 г. През 1890 г. Vanvooren започва да произвежда карети, но още около десет години след това вероятно са били изработени първите каросерии за автомобили. Ателието снабдява с каросерии около една трета от всички Hispano-Suiza. Много машини с марка Bugatti, Rolls-Royce и Bentley са били надстроени и оформени от Vanvooren. Фирмата затваря окончателно врати през 1950 г.
Текст: Дирк Йохе
Снимки: Ханс-Дитер Зойферт