Вход

Абонамент

Благодаря, че избрахте да се абонирате за auto motor und sport. Изберете вида абонамент и въведете нужните данни, а ние ще се погрижим списанията да достигнат до Вас максимално бързо.

Избери годишен абонамент и вземи 20% отстъпка.

Абонамент

Благодаря, че избрахте да се абонирате за auto motor und sport. Изберете вида абонамент и въведете нужните данни, а ние ще се погрижим списанията да достигнат до Вас максимално бързо.

Избери годишен абонамент и вземи 20% отстъпка.

Абонамент

Благодаря, че избрахте да се абонирате за auto motor und sport. Изберете вида абонамент и въведете нужните данни, а ние ще се погрижим списанията да достигнат до Вас максимално бързо.

Избери годишен абонамент и вземи 20% отстъпка.

Абонамент

Благодаря, че избрахте да се абонирате за auto motor und sport. Изберете вида абонамент и въведете нужните данни, а ние ще се погрижим списанията да достигнат до Вас максимално бързо.

Избери годишен абонамент и вземи 20% отстъпка.

0 продукта | 0 лв.

Абонамент

Благодаря, че избрахте да се абонирате за auto motor und sport. Изберете вида абонамент и въведете нужните данни, а ние ще се погрижим списанията да достигнат до Вас максимално бързо.

Избери годишен абонамент и вземи 20% отстъпка.

auto motor und sport Bulgaria logo

DeLorean DMC-12 и Alpine A310 V6: Завръщане в настоящето

14.12.2017 17:43

Двете купета носят в задната си част един и същ двигател. Кой ще спечели Оскара?

Строго погледнато, сравнението между американеца и французина не е справедливо. Забелязваме го още по пътя към фотосесията, където DeLorean безмилостно „открадва шоуто” на Alpine. На една бензиностанция всички глави се обръщат само след изглеждащото като току-що изчеткано купе от неръждаема стомана. 

Снимките в движение правим на един селски път, успореден на федералното шосе, движението по което почти замира. А на някакъв паркинг сред гората притежателят на едно BMW „тройка” Cabrio спонтанно измъква телефона си след кратки преговори с нашия екип, за да фотографира DeLorean, или по-точно казано, до го сканира част по част. 

Боядисаният в син металик Alpine остава практически незабелязан редом до ръбестото американско купе и очарова минувачите и автомобилистите не повече от някое синьо Renault Safrane. Как DeLorean постига всичко това? Огромната популярност на DMC-12 се дължи преди всичко на неговото участие като машина на времето в трите серии на кинохита от 80-те години „Завръщане в бъдещето”, които постоянно биват показвани по телевизията. 

Каросерия като космически кораб

И после – широката, ниска, строго очертана от Джуджаро каросерия, която кара DeLorean да изглежда почти като космически кораб от поредицата „Междузвездни войни”. Този ефект е подсилен от сензационните, отварящи се като крила врати, които превръщат всяко качване и слизане във VIP представление. Повдигащите се далеч нагоре и в това положение стърчащи над почти всеки SUV модел врати просто не може да не бъдат забелязани и така водачът на DeLorean и спътникът му постоянно са в центъра на вниманието – също като Брад Пит и Анджелина Джоли след раздялата си. Благодарение на торсионните пружини в покрива вратите се издигат сякаш от само себе си и при всяко качване превръщат купето в кабриолет, на чиято седалка можете да се отпуснете също така безпрепятствено, както във вградена в пода вана. 

И накрая, доста бурната история на марката е допринесла за популярността на произвежданото само две години (1981 и 1982) в северноирландския град Данмари спортно купе. Произхождащият от Румъния основател на фирмата Джон Захари Делориън (1925–2005) през 60-те години прави светкавична кариера в General Motors, където създава Pontiac Firebird и GTO, а после става шеф на Chevrolet и дори член на директорския борд и вицешеф на целия концерн GM. 

GM обаче не може да изпълни мечтата за „етичен автомобил”, който би трябвало да се отличава преди всичко с високата си безопасност при катастрофа, нисък разход на гориво и дълъг живот. Затова Делориън напуска и през 1974 г. основава своя собствена фирма, DeLorean Motor Company (DMC). Още през 1975 г. Джорджето Джуджаро създава каросерията на планираното спортно купе с централен двигател DMC-12, което в стила на времето показва стилови паралели с BMW M1 и Lotus Esprit. 

DeLorean с шаси от Lotus

В САЩ отначало са изработени два прототипа, докато от 1978 г. нататък Lotus поема развойната дейност по DMC-12 и само за две години го довежда до серийна готовност. Върху техническата база на Lotus Esprit и с V6 двигателя на PRV в задната част, през март 1981 г. най-после започва серийното производство на модела. С катализатор разработеният и използван съвместно от Peugeot, Renault и Volvo (PRV) V6 мотор има мощност всичко на всичко 132 к.с.

Динамичните показатели на автомобила са разочароващи. Само 198 км/ч максимална скорост и единайсет секунди от нула до 100 км/ч са просто твърде малко за клиентите и автомобилните изпитатели, които са очаквали конкурент на Corvette и Mercedes SL. Също толкова слаб ентусиазъм буди и качеството на изработката – лошо затварящи се врати и невинаги работеща климатична система за човека и машината. Освен това има само две възможности за оборудване – интериор в черно или в сиво, автоматик или петстепенна механична трансмисия. 

След 8583 произведени автомобила настъпват фалитът и спирането на производството. Но дали DeLorean наистина е толкова лош, колкото можем да предполагаме заради хаотичното му разработване и мизерните динамични характеристики? И дали по-скромният на вид Alpine ще му открадне шоуто на свой ред, когато нещата опрат до чисто спортното удоволствие от шофирането? Нека просто да седнем зад волана и да се опитаме да разберем. 

За целта придърпваме надолу вратата крило на DMC-12 и с лакът я натискаме в ключалката. Кожената седалка с електрическо регулиране ни е точно по мярка и тук се наслаждаваме на неимоверно много място. Издържаното в черно, изцяло покрито с уреди арматурно табло също е отстъпило далеч напред. Така благодарение на богатото комфортно обзавеждане и тихо мърморещия V6 отзад можем да пътуваме съвсем уютно. Добре поемащият неравностите DeLorean лежи на пътя плътно и тежко, хвърля се малко тромаво в завоите и не буди никакво желание за повече конски сили. 

Синьо време в спортна кабина

Съвсем друго е усещането в Alpine. След мъчителното качване седим като в Renault 8 след преобръщане на Северното трасе – с глава твърде близо до предната колона и горния ръб на челното стъкло, докато лявата ръка осъществява тесен контакт с шофьорската врата. Меко тапицираната седалка на водача би могла да поддържа гърба и по-добре, но жъне симпатии благодарение на текстилната си тапицерия от кадифен велур с фини ивици по средата. 

С това опияняващо синьо е облицована цялата вътрешност на този Alpine, дори горната страна на арматурното табло. Решението подхожда добре на дискретния син металик на пластмасовата каросерия. Освен това синият плюшен интериор постоянно напомня на водача, че седи в единствения истински френски спортен автомобил от 70-те и 80-те години, при който синият цвят е бил част от идентичността. Червените числа на общо осемте вградени кръгли уреда възприемаме като сигнал, че Alpine A310 V6 иска да узнае на какво си способен. 

Все пак неговият разположен отзад PRV V6 е с мощност 150 к.с. и му се налага да тласка 300 кг по-малко от мотора на DeLorean. И това се усеща. Първо, тук можем да превключваме по-рано отделните предавки и второ, при пълна газ от 4000 об./мин нагоре V6 агрегатът в задната част на Alpine сякаш наистина експлодира. Със силен тръбен глас той тласка лекия пластмасов автомобил толкова бурно и страстно напред, че на човек му се иска да превключва на все по-висока предавка, докато задмине и петата. 

Alpine не позволява спокойно шофиране

При шофиране с по-висока скорост поради директната си кормилна уредба, малкото тегло и късото междуосие Alpine се нуждае от много повече внимание от спокойния DeLorean. В замяна на това французинът влиза в завоите по-стръвно и ускорява по-напористо на излизане от тях. Допълнителното място в задната част на A310 не може да бъде предлагано сериозно на някой спътник, а би могло да служи само за багаж. 

Както при DeLorean, и при нашия Alpine на преден план излиза един мъж като главна движеща сила и основател на фирмата – Жан Ределе (1922–2007). Някогашният състезателен пилот основава през 1955 г. марката Alpine, която произвежда леки купета със задни мотори и техника от Renault. Легендарен е моделът A110 от 1964 г., който по-късно участва в горещи двубои с Porsche 911, Ford Escort RS и други герои на рали спорта.

По-големият, представен през 1971 г. A310 получава отначало един четирицилиндров мотор със само 110 к.с., но през 1976 г. е екипиран с PRV V6. С него A310 V6 вече развива 225 км/ч и се превръща в истински спортен автомобил. DeLorean така и не постига това – но пък става филмова звезда. 

Заключение 

Редакторът Франц-Петер Худек: Какви автомобили, каква изненада! Трудно е за вярване, че и в двата се крие един и същ V6 мотор. От едната страна – комфортният кръстосвач и изискано дизайнерско бижу DeLorean, от другата – чевръстият и повратлив, изкушаващ към максимално активно шофиране Alpine. Разликата не би могла да е по-голяма и достига своя връх при арматурните табла – хладно техно черно или плюшено синьо.

 

Текст: Франц-Петер Худек
Снимки: Росен Гарголов

 

Коментари
comments powered by Disqus