VW Passat Variant, Skoda Superb Combi и Mazda 6 Kombi – универсални и икономични
Комби моделите от средния клас, като Mazda 6 Kombi, Skoda Superb Combi и VW Passat Variant, са практични като многофункционални инструменти и въпреки мощните си дизелови мотори изразходват гориво колкото малък автомобил. Но кой от тях е най-добрият?
Страх от малък пробег – кошмарът на всеки притежател на електрически автомобил. За собствениците на дизел той е непознат феномен. Точно 1240 километра предсказва цифровият индикатор вдясно от скоростомера в арматурното табло на Mazda 6. Това почти би стигнало за пътуване от Щутгарт до Хамбург и обратно без зареждане с гориво. Но как стоят нещата със забраните за дизелови автомобили? Нямате причини да се страхувате и от тях – защото и в двата града те са в сила само за по-стари дизели. Mazda 6 Kombi, Skoda Superb Combi и VW Passat Variant обаче изпълняват стандарта Euro 6d-Temp и пречистват отработилите си газове с SCR катализатори.
Нещо повече – както имахте възможност да прочетете в бр. 09/2019 г. на нашето списание, такива модерни дизели дори правят въздуха по-чист в дни с голямо замърсяване с фини прахови частици. Предпоставка за това са, разбира се, добре заредените резервоари с AdBlue, чието съдържание при участниците в теста е достатъчно за най-малко 10 000 км.
Mazda 6: спортното комби
Напълно успокоени и напълнили догоре също и резервоарите за дизел, започваме сравнителното шофиране, което днес ще ни отведе по около 200-километров маршрут из планината Швабска Юра. С леко бумтене стартира 2,2-литровият Skyactiv-D на Mazda 6. И при ниска скорост дизелът запазва по-силно акустично присъствие в сравнение с двулитровите TDI мотори на двамата събратя от концерна VW. Със своите 184 к.с. той е номинално малко по-слаб от тях (Skoda и VW: 190 к.с.), но мобилизира малко по-голям въртящ момент – 445 Нм при 2000 об./мин (Skoda и VW: 400 Нм при 1900 об./мин). Обстоятелството, че комбито на Mazda се усеща субективно като по-тромаво, се дължи на неговата механична предавателна кутия. Наистина, тя импонира с типичния за марката къс ход на лоста, който обаче не винаги го води прецизно към точната предавка. При това трансмисиите с два съединителя на VW и Skoda превключват, разбира се, по-бързо и така при междинно ускоряване прескачат за части от секундата турбодупката, която се отваря под 1500 об./мин при всички участници в теста.
Поради това при шофирането по аутобан и по-късно при динамичните измервания двата родствени модела успяват леко да се откъснат пред Mazda. Така при стандартния спринт до 100 км/ч те изпреварват японката с около една секунда, а и максималната им скорост е с няколко километра в час по-голяма. Но във всекидневието това може да се усети също толкова слабо, колкото по-високите скорости на комбитата от концерна в дисциплините за динамика на пътя. Още повече, че субективното впечатление на второстепенно шосе със завои сочи обратното. Там благодарение на осезаемите си реакции при отнемане и подаване на газ червеният като лава тестов автомобил се усеща като по-пъргав. Със спортно-стегнатото си окачване, серийните 19-цолови колела и директната, но малко бедна откъм обратна информация кормилна уредба той се хвърля живо в завоите, позволявайки на задната си част да се отклонява навън.
При по-голяма скорост е необходима и по-силна концентрация. Толкова по-добре е, че нищо не отклонява вниманието ви от шофирането. Например head-up дисплеят прожектира най-важната за водача информация директно върху челното стъкло; като алтернатива са налице издържани в класически стил ясно четливи цифрови контролни уреди. Прегледно разположените бутони на волана улесняват управлението на функциите подобно на въртящия и натискащ се контролер и сензорния екран на инфо-развлекателната система, с който може да се работи само на място.
Не само елоксираните органи за управление, но и кафявият, облечен с кожа напа интериор – част от пакета Sports-Line Plus – създават впечатление за високо качество. Все пак не е било необходимо USB входовете и бутоните за отоплението на седалките отзад да бъдат скрити чак в опората за лакти. И без този пакет обаче оборудването би било съвсем пълноценно. Понеже всичко важно е серийно във версията с най-мощния дизел, който Mazda предлага само като Sports-Line от 39 470 евро нагоре. Какво липсва? Трета зона на климатизиране, индуктивна платформа за зареждане на смартфони и малко повече гъвкавост най-отзад. Защото задният капак се отваря само ръчно, а най-малкият багажен обем в тесте може да бъде разширен само чрез сгъване на облегалката, разделена в отношение 60:40.
Passat: благородникът, който може всичко
Разбира се, моделът на VW прави всичко това много по-добре. При „народния автомобил” с недотам народна цена от 47 701 евро за версията Elegance климатичната зона отзад е серийна. Облегалката на задната седалка се сгъва на три части (40:20:40) с дистанционно освобождаване, а задният капак се отваря с електрически механизъм, по желание и със задействане чрез датчик с движение на крака под бронята (941 евро). В тестовия автомобил подвижен товарен под се плъзга напред-назад върху релси (370 евро), което улеснява местенето на тежките каси с напитки, но отнема пространството за прибиране на ролното покривало под пода на багажника.
Въпреки близките външни размери, в интериора си моделът на VW – а също и на Skoda – изглежда с половин клас по-големи от представителя на Mazda. И макар че тестовият автомобил от Волфсбург с изминати над 25 000 км вече има зад гърба си половин обиколка на земното кълбо, той изглежда така, сякаш току-що е слязъл от конвейера в Емден. Гънките по тапицираните отчасти с кожа седалки (1019 евро) обаче не би трябвало да се появяват там.
С множество бутони на волана, цифров комбиниран уред с променливо оформление и базирана на сензорен екран инфо-развлекателна система (2915 евро) управлението на функциите не е съвсем интуитивно. Тук водачът е подпомаган от многобройни, но за сметка на това често предлагани срещу доплащане системи, които могат да поемат дори паркиране с тежащи до два тона ремаркета. Активният асистент за спазване на лентата и адаптивният темпомат при VW и Skoda регулират близостта до другите участници в движението малко по-уверено, отколкото при Mazda. Само разпознаването на пътни знаци понякога възприема частично фиктивни ограничения на скоростта.
Това нервира повече, понеже иначе няма нищо, което да ви дразни. Акустичното остъкляване (687 евро) държи далеч от вас аеродинамичните шумове, а и от дизела не се чува почти нищо. Въпреки че в приблизително толкова тежкия Superb работи подобен дизелов мотор и също се предлага само в комбинация с трансмисия с два съединителя, Passat ускорява с една идея по-добре. Освен това с идентични, предлагани по желание 18-цолови колела той спира от 100 км/ч в разстояние на 34,8 м (Skoda: 35,2 м, Mazda: 37,2 м).
Superb: добре обмисленият великан
Време е да се качим в Superb Combi. Неговото оборудване във версия Style (от 42 374 евро) в първия момент ви се струва сравнително семпло с облечените с текстил седалки, но в замяна на това и тук изработката е на ниво. Водачът може да се подразни обаче от белите циферблати с техните осветени също в бяло цифри, а инфо-развлекателната система, управлявана само чрез екрана с висока резолюция, също като в Passat отклонява силно вниманието от ставащото на пътя. Добре, че и двата автомобила разбират стабилно гласовите команди. Пасажерите на втория ред не само се радват на опционалната климатична зона (250 евро), но и благодарение на най-дългото в теста междуосие се наслаждават на място за краката като във висшия клас. То може да се разшири още повече посредством електрическия механизъм за регулиране на седалките, управляван от облегалката на седалката до водача.
Както и при Mazda, задната облегалка се сгъва с дистанционно освобождаване на части в отношение 60:40. В допълнение обаче моделът на Skoda разполага с проход за дълги товари и благодарение на по-голямата си външна дължина побира до 1950 литра (VW: 1780 л, Mazda: 1664 л). Все пак полегатото задно стъкло може да е пречка при обемисти предмети. Дълбоко под пода с регулираща се височина на своя багажник комбито на Skoda крие изваждаща се вана за замърсени предмети, както и различни възможности за обезопасяване на багажа.
Жажда за пътешествия, но не и за завои
Бездруго опасността нещо да се изпързаля е най-малка при Superb. Дори нечувано лоши пътни настилки биват изглаждани като с ютия от допълнително предлаганото адаптивно окачване (1023 евро). При дълги вълни по асфалта то позволява на Combi известна свобода и го стабилизира при каране по трасета с много завои. Всичко това винаги става с една идея по-гладко, отколкото при Passat, който също е оборудван с адаптивни амортисьори. От VW обаче са програмирали окачването на тестовия автомобил с по-стегната базова настройка, която, за разлика от при Skoda, може да се регулира почти безстепенно за различни нива на твърдост.
На второстепенен път и двата автомобила се държат подчертано спокойно. Благодарение на допълнително предлаганото прогресивно управление те могат да бъдат дирижирани с точно насочване към целта, като ESP винаги се намесва рано. Така нито в Skoda, нито в Passat с неговата електронна блокировка на диференциала (в спортния пакет R-Line за 517 евро), можете да изпитате истинско удоволствие зад волана. Това се дължи и на DSG трансмисията, която се справя по-добре с комфортното, отколкото със спортното превключване на предавки.
В края на сравнителното шофираме остава да хвърлим поглед към разхода на гориво. Дори и при спортно каране той не достига двуцифрени стойности. Средно в теста консумацията на дизел и при трите модела е малко под седем литра на 100 км. Ако го давате по-спокойно, можете да слезете дори до около пет литра (разход по екомаршрута) и без никакъв страх от малък пробег да пътувате до Хамбург и обратно с един резервоар.
Заключение
1. VW Passat Variant 2.0 TDI Elegance (447 точки)
Passat Variant създава усещане за по-високо качество, подпомага и забавлява в широки граници и спира най-добре. За всичко това обаче VW иска неподобаваща за народен автомобил цена.
2. Skoda Superb Combi 2.0 TDI Style (444 точки)
В условията на всекидневието Superb Combi вози с една идея по-комфортно, той е по-просторен и по-добре обмислен от Variant. Ценовото предимство компенсира по-семплото оборудване.
3. Mazda 6 Kombi D 184 Sports-Line (419 точки)
По-евтината, динамична „шестица” комби привлича с добро управление на функциите, богато оборудване и тригодишна гаранция. Освен това е икономична.
Текст: Клеменс Хиршфелд
Снимки: Ахим Хартман