Dodge Challenger и двигател Hemi - това съчетание навява натрапчиви асоциации за облаци син дим около задните гуми и зловещ звук от ауспуховите тръби. Култовият автомобил от началото на 70-те се завръща и всичко в него е (почти) като едно време.
В началото на тази история е наложително да си спомним за господин Ковалски. Все пак без този филмов герой Dodge Challenger би изглеждал като хамбургер без кетчуп - не чак лошо, но някак незавършено. В култовия филм Vanishing point („Точка на пресичане Сан Франциско”) влезлият в ролята Бари Нюмън препуска през западните щати с бял Challenger Hemi от 1970 година и за 15 часа трябва да прекоси разстоянието от Денвър до Сан Франциско. Адската гонитба с органите на реда завършва фатално - с мощна експлозия вследствие на удар в два препречили пътя булдозера. Това бе край за кариерата на Ковалски като продавач на автомобили, но не и за неговия Challenger. Създателите на филма прецениха, че Dodge е твърде скъпа инвестиция за каскадата с грандиозната катастрофа, затова тя всъщност е изпълнена с един стар Chevrolet Camaro от 1967 година.
По-важното е, че Challenger продължава кариерата си и в реалния живот. Първите бройки от модерния наследник на Challenger са еднакви и се задвижват от най-мощния двигател от серията Hemi - 6,1-литров агрегат с осем цилиндъра. Трансмисията е автоматична с шест степени. За тази година е предвидено пускането и на по-достъпни модификации с шестцилиндрови мотори под предния капак.
Семейни черти
Оранжевото лаково покритие и черните надлъжни ивици са взети директно от легендарния първообраз от 70-те години. Същото важи и за формите на каросерията, изваяни от дизайнера Чип Фуус, които изглеждат като осъвременен вариант на онези класически екземпляри, обитаващи днес само гаражите на запалените колекционери. Това, което може би ще подразни заклетите пуритани, е, че новият Challenger е несравнимо по-едър и масивен в сравнение с компактния си предшественик. Което пък си има и добрите страни – вероятността този автомобил да остане незабелязан където и да било е точно толкова нищожна, колкото да не се набие на очи присъствието на кралски пингвин насред нудистки плаж. Могъщите 20-цолови колела и хромираният надпис Hemi 6.1 върху предния капак говорят на пределно ясен език - тук става дума за чиста проба American Power.
При натискането на бутона за стартиране човек очаква в съзнанието му моментално да нахлуят спомените за най-дивата епоха от развитието на американските автомобили. Точно това обаче не се случва... Култивираният съвременен осмак „пали от четвърт оборот”, следва дискретно боботене и напълно спокоен празен ход - нищо общо с първичните, буквално животински маниери на легендарните Hemi от доброто старо време.
Добрите стари времена
Леко натискане на педала на газта е достатъчно, за да се устреми стрелката на оборотомера към червената граница и гените на 70-те да започнат да излизат наяве. Двигателят изпълнява своята носталгична песен по виртуозен начин – донякъде заглушена от изискванията на съвремието, но достатъчно емоционална. При превключване на по-висока предавка от изпускателната система дори се дочува онзи звук от годините, когато крайните заглушители не бяха част от задължителната екипировка на един автомобил с лиценз за движение по обществените пътища.
Освен това Challenger се катапултира напред с устрем, който би накарал предшественика му да тъне в завист - 5,5 секунди за ускоряване от място до 100 км/ч според измервателната ни апаратура. Максималната скорост е ограничена по електронен път на 250 км/ч и се достига от Challenger със завидна бързина и лекота. Автоматичната трансмисия изпълнява своите задължения почти незабележимо, но максимално ефективно, а изборът на позиция D е предостатъчен. Но пък ръчната смяна на предавките също носи огромно удовлетворение, най-малкото заради възможността сами да командвате акустичната обстановка в кокпита.
За американските автомобили спектакълът при ускорение е може би най-важното, така че наличието на симпатичния Performance-Display на арматурното табло изглежа съвсем на място. На него можете да видите времето си за ускорение от 0 до 100 км/ч или класическата четвърт миля със стоящ старт, при нужда на разположение са даже параметри като странично ускорение и спирачен път. Ако не броим въпросния помощен екран, вътрешността на Challenger изглежда по-скоро семпло – един най-обикновен модерен автомобил с добре изработен интериор и учудващо удобни седалки, но без запомняща се атмосфера.
Една отминала епоха
Ако се огледате по-внимателно, ще осъзнаете нещо, което едва ли ви е дошло на ум при качването в спортната машина. Да, няма никаква грешка – лостчето от лявата страна зад волана, което управлява мигачите и чистачките, е един от универсалните детайли на Mercedes. И нищо чудно – под ламарините на този Dodge се крият немалко елементи на Mercedes, тъй като при конструирането му още никой не вярваше в раздялата между гигантите Chrysler и Daimler.
Германските корени проличават най-отчетливо в ходовата част – многозвенното задно окачване е много подобно на това на E-класата и осигурява на Challenger абсолютно безпроблемно пътно поведение. Реакциите на автомобила са предвидими и контролируеми, а нежеланите следствия от огромното стадо коне под предния капак се озаптяват своевременно от системата ESP. Инженерите обаче не са пропуснали да дадат необходимото поле за волности от страна на водача - в края на краищата едва ли някой би искал да управлява Muscle Car, чиято задница никога не изявява спонтанно желание да изпревари предницата...
Опитомяване
Решаващата инжекция технологична компетентност, изпратена от Щутгарт към Детройт, дава не по-малко впечатляващ резултат и в комфорта на возене.
При ниско темпо гигантските валяци все още предизвикват някои по-неприятни сътресения, но с увеличаване на скоростта маниерите стават все по-фини - дори по зле поддържани пътища возията е толкова хармонична, че Challenger е в състояние да разбие на пух и прах цял куп предразсъдъци към американските автомобили. Допълнение към тази положителна картина са и измерванията на auto motor und sport, които категорично показват, че независимо от полезния товар от цели 500 килограма, ефективността на спирачната система не отслабва при температурни натоварвания. Обемният багажник пък предполага добра пригоденост за дълги пътувания (което обаче едва ли може да се каже за доста нескромния разход на гориво и късия пробег с едно зареждане).
Дивият и необуздан първообраз се е превърнал в култивирано спортно купе с характер: така да се каже, Mercedes CLK по американска рецепта. Това обаче не променя факта, че господин Ковалски без съмнение би го харесал. Нещо повече – вероятно с новото издание на Challenger препускането от Денвър до Сан Франциско би завършило успешно, и то за по-малко от 15 часа...
Текст: Гьотц Лайрер
Снимки: Ахим Хартман
Технически данни
Dodge Challenger SRT8 | |
---|---|
Работен обем | --- |
Мощност | 425 к. с. при 6200 об./мин |
Максимален въртящ момент |
--- |
Ускорение 0 – 100 км/ч |
5,5 сек |
Спирачен път при 100 км/ч |
40 м |
Максимална скорост | 250 км/ч |
Среден разход на гориво в теста |
17,1 л |
Базова цена | 53 900 евро |
Ivaylo
Da, opredeleno edna otminala epoha!!!!!!!