В Щатите Ram 1500 влиза в категорията Light Truck, за Европа обаче си е чудовищен пикап
Той може да изглежда и така. В искрящ от полировка дълбоко черен цвят, лакирани сиви джанти и защитни елементи под праговете. Трябва бързо да му са насладим, защото могъщият Ram 1500 няма да остане дълго в този вид.
Малко преди това в „уелкъм“ центъра на AEC край пристанището на Антверпен голяма част от отворите по каросерията му са били запечатани и му е била нанесена дънна защита.
Оглеждам го с внимание и почуда, защото вселената на Ram е напълно нова за мен. И не само заради внушителната му предна част, побираща без проблеми 5,7-литровия бензинов V8 агрегат, а заради мислите за предстоящата среща на този гигант с калния терен на офроуд трасето край Инголщат. Дължина шест метра, височина и широчина по два метра, 3,67 метра междуосие, 2,5 тона тегло, но само 22 сантиметра пътен просвет. Явно потенциалът за игри извън пътя не е чак толкова голям.
Точно за това става дума тук. Искаме да тръгваме – но не можем. Друг Ram е затънал и не може да мръдне. При това с повреди по него. Суетящите се около него служители на AEC му помагат да се измъкне и дават знак да потегляме. И да бъдем внимателни, защото искат поне нашият да остане невредим.
Време е да дадем газ. V8 проръмжава, понижаващата предавка е активирана, а контролът на сцеплението изключен. Напускаме зоната на видимост, проверяваме огледалата и се насочваме към хлъзгавия терен.
Може би сте изпитвали усещането когато, обути в гумени ботуши, ходите по кал и чувствате как постепенно потъвате. Точно в това положение сме сега. Буквално усещате как Ram се свлича в меката почва. Какво точно ни каза инструкторът? „Просто не спирайте, продължавайте да се движите, но бавно и внимателно.“ Това никак не е лесно при подобна маса. Благодарение на осемцилиндровия мотор с въртящ момент от 556 Нм успяваме да изкачим първия хълм, без да спираме.
Фотографът ни напуска убежището си, за да направи снимки, а придобили смелост, ние продължаваме напред. Право към храсталаците, стърчащи над мощния пауър доум. А, май сме ги преминали вече? Тогава да обръщаме с дванайсетина маневри. Пикапът и гумите отдавна са оплескани с кал. Слизаме надолу, но силният ни ентусиазъм ни подвежда и сме прекалено бързи. Колелата се вливат в един коловоз, затъват все повече в дълбоката кал и… сме дотам. Затънахме. Накъде точно са насочени предните колела? Понятие си нямам.
В калта нещата не са много ясни. И сега? Спътникът ми ме съветва – дай газ! Пълна газ, пълна тяга с мощта на осмака и започваме постепенно да добиваме малко скорост, малко повече сцепление и движение. Ресорите се разтрисат и се измъкваме от проблема.
С повечко инерция се получава
Междувременно окаляният до ушите фотограф се провиква: „Сега изключи двойното предаване и давай със скорост към локвата отпред.“ Така се ражда и снимката, която видяхте на предишната страница. Приисква ми се към края да видя скоростта, с която се движа. Време за поглеждане към скоростомера обаче няма. Нужна е концентрация, защото веднъж насочил се напред, 2,5-тонният индивид няма удържане.
За да продължим по нормално шосе, сменяме екипировката и колата. Фактът, че този автомобил няма да е чудо на динамиката в завои, се подразбира. Ако обаче сте концентрирани, американецът поема завоите чисто и дори в града се опитва да бъде маневрен. Мощта на двигателя е осезаема, адаптацията на прецизната автоматична трансмисия ZF към него е изключително добра, а комфортът на окачването е повече от приличен. Без никаква следа от вертикалните сътресения, характерни за по-малките пикапи, и в пълен унисон с луксозния характер на интериора.
Тъкмо започваме да се наслаждаваме на приятното пътуване, когато служителите на AEC любезно ни подканят да се прибираме. Вече притъмнява и те искат да приберат своя Ram обратно, разбира се, измит. Утре пристигат дилърите. Пожелаваме им приятни преживявания. И винаги да бъдат внимателни.
Текст: Михаел фон Майдел
Снимки: Дино Айзеле