2000 GT Veloce и Spider Aerodinamica: Съвсем различни творения с еднаква техника
Тяхната конструктивна база – моделната серия Tipo 105/115 – е една и съща. Чисто технически погледнато, Alfa Romeo Bertone и Alfa Romeo Spider почти не се различават. Което показва колко неуместно е да разглеждаме един автомобил, още по-малко тези две творения на Alfa, чисто технически.
Той не е в състояние да го каже веднага. Изправен до своя Bertone (любителите на класиката назовават така всички поколения на Giulia GT), Карл-Хайнц Матес се нуждае от доста време, преди да произнесе: „Ако съм принуден да избера една от двете, сигурно бих взел Spider.” После, след значително по-къса пауза, добавя: „Но ще ми е много, много трудно.” Звучи така, сякаш това е истинският начин да се отговори на един въпрос, за който не съществува ясен или поне задоволителен отговор. Освен ако не сте абсолютно равнодушен към всичко, свързано с Alfa. Иначе между Spider и Giulia GT не може да има или-или. Или все пак? „Моят личен фаворит”, казва търговецът на класически автомобили Хартмут Щьопел, докато сваля гюрука на червения Spider, собственост на негов приятел, „са и двете.” Той е толкова наясно с класическите модели на Alfa, че твърди убедено: „Сигурно ще ви трябват няколко чашки амароне и известен период на тихо медитиране, за да можете изобщо да направите избор между двете.” При което самият той предпочита въобще да не се опитва да вземе някакво решение.
Преди 35 години Карл-Хайнц Матес е взел въпросното решение, по-точно, то го е връхлетяло, когато в прекрасно време предприел пробно шофиране с един Spider. Следващата пролет си купил Aerodinamica, един от малкото все още налични карбураторни модели, разполагащи с класическо арматурно табло с дизайн „сладоледени фунийки”. Цветът бил Verde Chiaro – светло, хладно-елегантно зелено.
Усещаш много повече
Това било „началото на една страст”. Защото към въодушевлението от Spider, което Карл-Хайнц Матес и жена му Моника изпитват и до днес, скоро започнали да се добавят тихи размисли, от които „сравнително скоро съзря решението да купим още една Alfa”. Тя се усмихва, а той е положил ръка върху покрива на нейния червен 2000 GTV, който от 1988 г. насам допълва зеления кабриолет на двамата съпрузи.
„Със Spider”, казва Карл-Хайнц Матес, „предприехме няколко пътувания през зимата или в ранна пролет, например между снежните стени на Големия санбернарски проход на път за Италия. Гюрукът е отворен, отоплението е включено, якетата са закопчани. Важно е откритото пространство, състоянието, в което усещаш толкова повече неща”, казва той. „Студ, топлина, миризми, всичко се възприема съвсем директно. Пред тебе е челното стъкло с тази тънка рамка, като че ли от три кибритени клечки, а над тебе е само небето.” Под тебе пък са стегнато тапицираните седалки с приятен контур на един автомобил, който Alfa Romeo произвежда по-дълго от всеки друг свой модел – от 1966 до 1993 г. в четири поколения, толкова леки и толкова нежни, толкова открити и – все още – толкова дружелюбни и пленителни. От каросерията на червената Aerodinamica се чуват дискретни припукващи шумове, когато шофираме по тесните, понякога оскъдно асфалтирани шосета около Нюрбургринг, където между поляни и сред гори, по стръмни изкачвания и спускания неуморно преследваме острите завои.
Spider ги взима чевръсто, с плавно недозавиване, и никога не се противопоставя на онова, което изисквате от него чрез волана и косо стърчащия от централната конзола скоростен лост – само трябва да го правите тихо и моля ви, с повече състрадание. Разстоянието между тях е по-малко от широчината на дланта ви. Така двигателят, без да бъде неглижиран – превключването на трансмисията на Alfa изисква известно внимание, – но с къси движения на лоста може да бъде поддържан в онзи оборотен диапазон, в който той се чувства така добре, както хората, които пътуват с него.
Един свистящ шум се наслагва върху глухия, но затова пък типичен звук от мотора на Alfa. Той издава инжекционната версия с катализатор. От 1986 г. нататък тя е отнела малка част от мощността на четирицилиндровия двигател с два разпределителни вала и според мнението на някои той е загубил част от характера си. По-лошо щеше да бъде, ако екологичните мерки бяха развалили вълнуващото очарование и спортно-забавния темперамент на Spider.
Това, за щастие, не е станало. Щеше да е необходимо много повече – повече дори от предизвикалите навремето много оплаквания последствия от по-строгите изисквания за безопасност в Америка – през 1983 г. по-дебелите брони, ръбестата емблема на марката отпред, предният спойлер и най-вече мекият, черен, изтеглен надолу и обхванал светлините заден спойлер превръщат Spider в „Aerodinamica“. Макар и променен визуално, в същността си той все пак си е останал Spider – дори след като през лятото на 1986 г. овален панел с контролни уреди, пластмасово арматурно табло и волан в стила на Alfetta оформят интериора в по-семпъл стил и заедно с един малък правоъгълен цифров часовник му придават по-прозаичен вид.
Идеалната форма
Spider успя да преодолее и това. Днес споменаването на промените „в духа на времето” и назоваването на третото поколение „гумена уста” вече се смятат за сполучливо описание, а не за очерняне. Отдавна „гумената уста” не бива квалифицирана само като поносим за гледане и шофиране наследник на блестящите предшественици Fastback и Duetto, а за нея и в стилистично отношение може да се говори като за самостоен и сполучлив модел. А да се твърди подобно нещо за Bertone, би било безсрамно – по-точно, безсрамно подценяване. „Има съвсем малко автомобили”, казва Карл-Хайнц Матес, „при които нищо не се нуждае от подобряване. Купето е съвършено в своята форма.” Тази съвършена форма е заложена още в началото на 1960 година в торинското студио на Нучо Бертоне за модела Alfa Romeo 2000 Sprint от един 21-годишен дизайнер – Джорджето Джуджаро. Когато създава версията купе на също толкова емблематичната от формално гледище Giulia, той следва предишния си проект – паралелите са очевидни. Стилът му може да бъде описан многословно и това би било подобаващо естетическо признание за сдържаните линии на една балансирана в своите пропорции каросерия.
Зад тази толкова сполучлива цялостна визия разликите в детайлите изглеждат по-второстепенни: ръбестият преден капак на по-ранните или закръгленият на по-късните модели, радиаторна решетка със или без хромирана планка, единични или двойни фарове, хоризонтални или вертикални мигачи, брони със или без рогове. Тези подробности не променят излъчването на Bertone; колкото и важна да изглежда формата на това велико малко купе, неговото очарование не се дължи на нея. То се разгръща едва когато започнете да шофирате – и тогава не можете да му устоите.
Ти контролираш всичко
Автомобилът се управлява по същия игриво лек начин като Spider – и то не само при скорост за разходка из квартала. И не само защото тази Alfa позволява да й диктувате линията на движение сякаш по подразбиране. Усещането зад волана е такова, като че ли автомобилът ви помага да откриете тази линия, сякаш желае да стори всичко възможно, за да направи от вас един по-добър шофьор. Той реагира лесно предвидимо и с усет, прецизно, но не твърде спонтанно. Хора с особено висок ръст са принудени да наместят коленете си отляво и отдясно на дълбоко разположения волан, вдясно от който украсената със змия и кръст дървена топка на дългия скоростен лост се люлее при работа на празни обороти. Ходът при превключване не е прекалено къс, а педалът на съединителя се съпротивлява на левия ви крак със солиден натиск. Всичко – педалите, воланът, лостът на трансмисията, ходовата част, както и двигателят от леки сплави – във всяка ситуация отправя към вас една и съща обратна информация: Каквото правим, правим го заедно. И още: Ти контролираш всичко.
Еластичният двулитров четирицилиндров мотор – той не набира обороти толкова бързо, но тегли осезаемо по-мощно от по-малките варианти – реве и гърми и с двата си двукамерни карбуратора охотно си позволява удоволствието от един металически речитатив при отнемане на газта. За всички тези забавни признаци на механичен Alfa живот Bertone предоставя идеалното резонаторно пространство. И тъкмо това изгражда неговия специален характер. Той покорява с особената си прелест точно както чарът на Spider се крие в освобождаващото въздействие на неговата откритост.
Заключение
Spider или Bertone? Ако трябва да избирате, това ще ви изправи пред сериозна дилема – всъщност единственият правилен избор са и двата модела. Или да не вземете нито единия, нито другия. Може би тук ще помогнат два съвсем банални аргумента: За Spider се предлага твърд покрив (hardtop) и при пряко сравнение той е значително по-евтин от Bertone, особено когато е във версия Aerodinamica.
Текст: Михаел Орт
Снимки: Ханс-Дитер Зойферт