Италианците са работили предимно по надеждността, но са увеличили мощността
През новия сезон пилотите ще имат на разположение само три двигателя, като при MGU-K модула, батерията и електронния модул за управление рестрикциите са още по-тежки – максимум два елемента преди санкция. Това провокира производителите да насочат развойната дейност изцяло към подобряването на надеждността.
По първоначален план 062EVO спецификацията на 1,6-литровата задвижваща система, която Ferrari ще използва в Мелбърн, е трябвало да споделя динамичните характеристики на своя предшественик, но и да има значително по-голям ресурс. Италианците обаче са надхвърлили заложената цел и максималната мощност е увеличена приблизително с 10 к.с.
Ръководеният от Корадо Иоти екип е работил най-вече върху представянето на задвижващата система в бавните и средно бързите зони, където е бил налице най-голям потенциал за развитие. Турбокомресорът е по-лек и на теория има по-бърза реакция. Същевременно е оптимизиран процесът на зареждане при MGU-H модула.
Това е само първата крачка от програмата, която Ferrari има за развитието на своята задвижваща система. Втората версия, която ще се появи в началото на лятото, ще акцентира върху по-добрата динамика, което би трябвало да постави италианците редом до Mercedes.
Единственото притеснение за Ferrari на този етап е, че по-високото минимално тегло на автомобилите ще има пряк ефект върху разхода на гориво, което на писти като „Мелбърн” може да принуди Скудерията да занижи умишлено режимите заради ограниченията върху дебита и разхода.