Honda Legend излиза на сцената с амбицията да предлага най-комплицираната система за задвижване на четирите колела, която можете да срещнете сред леките автомобили. Сега моделът се изправя срещу утвърдените си конкуренти в лицето на Audi A6, BMW пета серия и Mercedes E-класа.
Благодарение на системата SH-AWD, Legend 3.5 V6 би трябвало да предлага най-оптималното възможно сцепление във всяка една ситуация, с което да изпревари екипираната с по-прости технологии конкуренция – нито Audi A6 3.2 FSI Quattro, нито BMW 530 xi, нито Mercedes E 350 4-Matic биха могли да се похвалят с подобни високотехнологични решения.
Променливото разпределение на въртящия момент между задните две колела, задницата на Legend би следвало да се стабилизира почти моментално дори при най-екстремните маневри. Това се случва чрез употребата на планетарни трансмисии, задвижваъни независимо една от друга, което на теория намалява и тенденцията към недозавиване. Когато предното дясно колело загуби сцепление, най-голямата част от мощността автоматично отива към задното ляво колело. Така Honda спомага за максимална сигурност на пътя, като дори насочва автомобила в правилната посока, в случай че водача не е успаял да се справи с тази задача.
Mercedes показва, как се правят нещата на практика
Интересното е, че тона се случва с доста проста на пръв поглед техника: системата 4-Matic работи на основата на отворен централен диференциал (съотношението на предавания към предните и задните колела е 40:60), както и с помощта на впечатляващо насторени системи за подобряване на сцеплението. В този случай електрониката може да стопира всяко от колелата, създавайки имитация на класически блокаж на диференциалите, като същевременно е в състояние и да намалява предавания въртящ момент към всяко от четирите колела. Просто, но неимоверно ефективно, както показва практиката: автомобилът показа най-добри времена при всички изпитания за поведение на пътя, включитено и на мокра настилка. Конкуренцията изостава чувствително както по тоци показател, така и що се отнася до качествата на ходовата част, и то независимо, че Е-класата е най-стария модел в теста.
При Audi A6 овладяването на автомобила в граничен режим се оказва доста по-трудно. Това се дължи преди всичко тна големия процент от теглото, който се пада на предния мост, поради което системата за задвижване на четирите колела е принудена в немалка степен да разчита на случайността дали да предизвика тенденция къме недозавиване или презавиване, като реакциите на използващата самоблокиращ се Torsen-диференциал (50:50 порцента разпределение на въртящия момент между двата моста) стават леко груби.
Удоволствието от шофирането е силната страна на BMW
По-твърдата в сравнение с конкуренцията настройка на окачването при разваля неговите пътни качества Legend, и за учудване дори не оставя впечатлението за добра динамика на пътя. Както и преди, тази дисциплина си остава приоритет на BMW, където директността на управлението чудесно хармонира с обичащия високите обороти, фантастично култивиран редови шестак под предния капак. И все пак, с по-твърдите амортисьори и пружини на изпълнението Avantgarde, както и с 18-цоловите си колела, E-класата се доближава до баварския идеал за поведение на пътя толкова плътно, колкото никога досега, и то комбинирайки това си качество с най-добрия в теста комфорт на возене. За съжаление тук пневматичното окачване на Audi не успява да покрие докрай високите очаквания.
И ето че за пореден път ннай-хармоничинят комплекс от качества идва не от Япония, а от Щутгарт. В този случай за кой ли път важи правилото: Mercedes струва скъпо, но има защо, и в конкретната ситуация се представя с една идея още по-добре от BMW. Този път на специалистите в двойното предаване Audi им се налага да отстъпят малко зад двамата си противници. За екипираната с най-сложната система Honda остава последното място – на автомобила видимо му липсват фините настройки, които конкуренцията предлага от години.