Вход

Абонамент

Благодаря, че избрахте да се абонирате за auto motor und sport. Изберете вида абонамент и въведете нужните данни, а ние ще се погрижим списанията да достигнат до Вас максимално бързо.

Избери годишен абонамент и вземи 10% отстъпка.

Абонамент

Благодаря, че избрахте да се абонирате за auto motor und sport. Изберете вида абонамент и въведете нужните данни, а ние ще се погрижим списанията да достигнат до Вас максимално бързо.

Избери годишен абонамент и вземи 10% отстъпка.

Абонамент

Благодаря, че избрахте да се абонирате за auto motor und sport. Изберете вида абонамент и въведете нужните данни, а ние ще се погрижим списанията да достигнат до Вас максимално бързо.

Избери годишен абонамент и вземи 10% отстъпка.

Абонамент

Благодаря, че избрахте да се абонирате за auto motor und sport. Изберете вида абонамент и въведете нужните данни, а ние ще се погрижим списанията да достигнат до Вас максимално бързо.

Избери годишен абонамент и вземи 10% отстъпка.

0 продукта | 0 лв.

Абонамент

Благодаря, че избрахте да се абонирате за auto motor und sport. Изберете вида абонамент и въведете нужните данни, а ние ще се погрижим списанията да достигнат до Вас максимално бързо.

Избери годишен абонамент и вземи 10% отстъпка.

auto motor und sport Bulgaria logo

Един ден с Lamborghini Aventador LP-780-4 Ultimae Roadster

02.09.2022 19:28

Зад волана на един от най-изключителните съвременни спортни автомобили

Няма спор, че по белия свят има и по-динамични суперспортни модели, има даже и по-бързи, но със сигурност никой не е толкова див. Lamborghini ни предложиха да направим едно последно разтърсващо кръгче с Aventador и неговия атмосферен V12 по тесните планински отсечки южно от родната за разярените бикове Сант’ Агата Болонезе.

Табелката в стил „Tricolore italiano“, поставена дирекно зад лявото странично стъкло отбелязва скромно и тихо настъпването на края… Ще бъдат произведени смо още 250 екземпляра от версията Roadster и 350 от закритото Coupе, след чисто атмосферният V12, без стимулиращи дишането турбо импланти и електрически допинг ще се възнесе във вечните ловни полета – поне под формата на „едросериен модел“. Място за венци и  погребални ридания по принцип няма – по-скоро има повод за празнуване, защото от 2011 година до момента от свещените халета в Сант’ Агата Болонезе са излезли почти невероятните 10 000 броя от флагмана Aventador. Това изглежда много сериозно постижение за скучно сивото и херметично изолирано за света индустриално съоръжение, което се простира директно зад музея на марката и ражда само по два Aventador дневно. Всъщност в това няма нищо странно, защото много от операциите в производството тук все още се извършват ръчно. Наистина.

Днес и небето е сиво, но за щастие под навесите със слънчеви колектори във вътрешния двор на завода цари невероятна пъстрота – подобно на кутия с хаотично подбрани Matchbox моделчета, невероятно разноцветното множество от суперспортни автомобили очаква своите собственици и служи за своеобразен „Real Life Сonfigurator“. В Lamborghini са възможни и позволени почти всякакви цветови тоналности и комбинации –включително и доста смахнати. Всичко е подчинено на идеята да няма две еднакви Lamborghini и поради това финалната серия се предлага в цели 300 (!) нови лакови покрития.

Разбира се, наименованието на последната производствена партида няма нищо общо с баналното „последно издание” – това не еби било в стила на Lamborghini. Тук говорим за „Ultimae”, което на италолатински следва да означава нещо като „великолепно“ или „страховито“. Шегуваме се! Един поглед в Google Translate е достатъчен, за да потвърди древното латинско „nomen est omen” – „Ultimae“ означава „Последните“.

Ultimaeтивен избор

Сега пред нас стои наистина ултимативно труден избор – трябва да се насочим към един от 600-те купета и роудстъри на плаца. След кратки размишления и дълги колебания, в крайна сметка решаваме да се спрем на откритата разновидност – по буквално оглушителни причини. Вратата-гилотина се отваря пред мен и успявам да се преметна учудващо елегантно през широкия праг, попадайки в дълбоките обятия на анатомичната седалка. Освобождавам червения предпазител на стартовия бутон, натискам и бордовата артилерия отзад мигновено открива огън. Първо ми заглъхват тъпанчетата, после ми наструхва кожата. Може да сте чували това безброй пъти от позицията на външен наблюдател и да го считате за феноменално, но наистина разтърсващото и завладяващо преживяване от досега с дванайсетцилиндровата машина е привилегия единствено на човека зад волана. С боязън и страхопочитание натискам бутона „Lift”, за да предотватя повредите по сплитера в оформения по нов начин преден спойлер при преминаването през прага на завода. Все още студеният силов тракт застива в режим „Strada”, напомняйки ми, че трябва да подходя по-спокойно… Всъщност „спокойно” е крайно неподходяща дума както за акустичната атмосфера, така и за ефекта, който бавното движение по улиците на Сант’ Агата предизвиква върху физиката ми. Автоматизираната седемстепенна трансмисия вкарва предавките и работи със съединителя в сухия картер толкова категорично и безцеремонно, че кара главата ми да тактува като на рап концерт при всека смяна.

Спасение от това можете да намерите само в промяна на режима или в ръчното обслужване на предавателната кутия със стърчащите неподвижно и почти вертикално зад волана лостчета. След краткия период на загряване до оптималната работна температура, човек започва да посяга предимно към левия „Paddle”, за да премине към по-ниска предавка. Кратко натискане на газта до половината от хода на педала и  металните нотки в приглушеното гъргорене светкавично преминават в див крясък. После оборотите падат почти толкова стръмно и остатъчното гориво в изпускателната система предизвиква бодри експлозии, които на притъмняване могат да се видят и с просто око.

Lamborghini е културнен феномен

Дали не е малко прекалено? Не, защото този концерт не оставя никого равнодушен. И това е едно от най-хубавите неща в Италия – дори дядото с отслабнал слух в кафенето на тротоара разтапя сбръчканото си лице в усмивка при звука на спортния V12. Да не говорим за реакцията на тълпата бамбини с ученически раници на автобусната спирка, които се опитват да спринтират заедно с мен до следващия светофар. Двама работници от пътната служба зарязаха веднага лопатите в опит да ме накарат да форсирам „до дупка” с възторжени жестикулации. Даже патрулът на карабинерите, спрял за проверка някакво разнебитено жълто Cinquecento, ми кимва любезно с усмивка. Мдааа, за италианците Lamborghini е истински културен феномен, а емблемата с разярения бик съперничи на реномето на папата.

В северните части на Европа е доста по-малко вероятно да пожънете подобни овации. Вероятно защото автомобили като Aventador често се считат за проява на просташка парвенющина. За собствениците им да не говорим… Макар истината да е съвсем друга. В последната  еволюционна фаза на модела и от поне едно десетилетие всъщност тя е напълно противоположна. През годините италианските инженери  под влиянието на своите германски колеги успяха да имплантират невероятни допреди години количества комфорт и компетентност в ходовата част – ярък пример е използваната в роудстъра рushrod-система с почти хоризонтално разположени като при състезателните болиди магнитореологични амортисьори. Това разбира се не означава, че Ultimae е превърнат в някакво овчедушно мекотело, недостойно за бунтарския и екстравагантен дух на марката. Не, просто вози впечатляващо меко за суперспортен модел с 20/21-цолова комбинация и свръхнископрофилни гуми. Изнанадваща е и високата и доста изправена позиция на седене. Субективното впечатление граничи едва ли не с това при Urus, макар на практика водачът да е отдалечен само на няколко сантиметра над асфалта.

Точно в момента въпросният асфалт е не по-широк от 2,10-метровата задна част на роудстъра и се вие грациозно нагоре по хълмовете на Емилия Романя, следвайки старите римски пътища. Завоите изглеждат като създадени лично от богинята на късмета Фортуна, а правите участъци и тунелите по маршрута са извънредно живописни в пролетната зеленина. Всичко е прекрасно, но за съжаление доста тесновато за открития Aventador чиито индекс на телесната маса би засрамил и Т-Rex.
Въпреки обстоятелствата, Ultimae танцува въодушевено по тесния път и се държи превъзходно по острите завои благодарение на управлението на четирите колела и приоритета върху задния мост в разпределението на тягата на двойното предаване. Разбира се, за приближаване до пиковите стойности в напречното ускорение, на които е способен Aventador тук и дума не може да става. За целта е необходима истинска състезателна писта с широки зони за сигурност, а не тесен планински път с бездънни пропасти на сантиметри зад мантинелите.

Зимните гуми се топят…

Не биха били излишни и чифт летни гуми. Пролетта в Италия тази година започна хладно и зимните гуми още са задължителни – по този въпрос възражения не търпят нито господата и дамите в Lamborghini, нито любезните Carabinieri. От друга страна температурите вече са двуцифрени и само след няколко километра Pirelli Sottozero омекват до състояние „ал денте”. Вследствие на това предният мост на 1,6-тонния спортист започва леко да ги размазва по допирателната на влизане в завоите, като за щастие не пропуска да отбележи това своевременно чрез тежичкия волан. Независиимо от тези дребни подробности, LP-780 няма проблеми с пренасянето на своите 780 к.с. и 720 Нм на асфалта. Никакви и в нито един момент. Сериозен принос в тази насока безспорно има и интелигентната електроника, която разпределя тягата перфектно, отпуска юздите в режим „Sport“ и при нужда напълно взривява ограниченията в „Corsa”. Казах ли вече, че за този режим по тесни пътища и дума не може да става?

Бикът влиза на арената едва когато размерът на пътното платно се доближи до актуалните европейски стандарти, а радиусите на завоите се поотворят малко. С нарастването на скоростта, усъвършенстваната аеродинамика с ново оформление на предната част и допълнителни отвори за отвеждане на въздуха върху предния капак на високата едва 1,14 метра каросерия притиска роудстъра все по-силно към земята. При това насрещният поток обтича радиаторите на двигателя и хиперактивното задно антикрило на S модела, което в зависимост от скоростта и избрания режим може да застане в три разл;ични позиции, за да поддържа баланса на разярения бик на шосето. Голяма част от притискащата сила се генерира и от аеродинамичното дъно, в което се ползва гъвкавата система за насочване на потока, позната от рекордьора на Северната отсечка на Нюрбургринг Aventador SVJ.

Шеги и закачки

Колко по-интензивно може да стане преживяването? Много – чрез отстраняване на покрива. Тук това не става с натискане на обичайния бутон, а изисква ръчен труд. Първо трябва да отворите предния капак, за да сте готови да приберете двете половини на покрива, след като ги отключите и свалите с две движения на лостчетата зад опорите за глава на седалките. Под открито небе ви очаква истински ураган, който се вихри свободно в изпълнения с многобройни бутони и превключватели, но напълно лишен от сензорни прибори интериор. Стихията може за нула време да види сметката и на най-устойчивата фризура, но остава в ролята на втора цигулка на фона на дванайсетцилиндровия гигант отзад.
В поведението на надлъжно разположения V12 няма и капка сдържаност – напротив, той непременно държи да бъде чут. Типично произведение на Lamborghini… Едиствената проява на дисциплина е строгият ред, в който подредените под ъгъл от 60 градуса дванайсет тенора пускат гласа си: 1 – 12 – 4 – 9 – 2 – 11 – 6 – 7 – 3 – 10 – 5 – 8. Изпълнението е много забавно, продължава почти до 9000 об/мин и благодарение на високо разположените ауспухови тръби превръща всеки тунел по пътя в концертна зала или по-точно в опера. С целия трагизъм на това вероятно последно действие в славната история на атмосферния V12 и тази му максимално чиста форма. Както по всичко личи, Lamborghini ще продължат да избягват принудителното пълнене и в обозримо бъдеще, но несъмнено ще трябва да направят политкоректни стъпки в посока на хибридизацията например. С нейна помощ мощността може да се увеличи още, но либретото и оркестрацията без съмнение ще загубят много от своя ренесансов чар.

Като стана дума за оркестрация – стартът от място под диригентската палка на системата Launch Control е истински шедьовър на технологичната синхронизация, а времето от 2,9 секунди до 100 км/ч е по-кратко от това, което ще ви отнеме прочитането на „Lamborghini Aventador LP 780-4 Ultimae Roadster“. Финалното кресчендо е оглушително и се извисява до 90 dB(A) преди ограничителят на оборотите да спусне завесата. Mille Grazie, Lamborghini!

Teкст:
Клеменс Хиршфелд
Снимки: Lamborghini

Коментари
comments powered by Disqus