На гости при майсторите на реставрацията от Mercedes-Benz Classic Center
Благородството задължава. Аристократите, потомци на древни родове, са призвани да поддържат определен стил и стандарт на поведение, достойни за славните им предци. Портретите на прадедите висят в родовите замъци – не само като източник на семейна гордост, но и като напомняне за бремето на знатния произход. В света на автомобилите с подобно бреме са натоварени старите фирми и особено най-дългогодишният производител, чиито основатели са самите изобретатели на самоходната машина, задвижвана от мотор с вътрешно горене.
Не може да се отрече, че в Daimler не само се отнасят към наследството си с дължимата почит и уважение, но и полагат неимоверни и изключително скъпи грижи за неговото поддържане и съхранение. Внушителният музей, който наистина може да бъде оприличен на родов замък и дори на храм, е само част от усилията на концерна, насочени към поддържане на живата връзка с миналото. Действително колкото и богата да изглежда, експозицията в музея включва „само” 160 автомобила, разпределени в „митове” и „галерии”. Фирмената колекция обаче обхваща приблизително 700 превозни средства, от които 500 леки, 140 състезателни и 60 товарни и професионални автомобила, носещи марката Mercedes-Benz или някоя от предишните марки - Benz, Daimler или Mercedes. Над 300 от тях са в движение и вземат участие в ралита за ветерани като „Силврета Класик” и др., или събития от рода на конкурсите за елегантност в Пебъл Бийч или Вила Д’Есте.
Вероятно многобройните малчугани, които посещават музея на Mercedes-Benz, си представят, че някъде дълбоко под Унтертюркхайм има тайни пещери, в които трудолюбиви джуджета поправят, почистват и излъскват до блясък автомобилните съкровища, за да са все така неотразимо привлекателни и изкушаващи, както когато са излезли от завода за първи път. Ние, уви, отдавна сме напуснали света на детството и приказките, но все пак сме запазили нещо от някогашния неподправен възторг, от онова несравнимо с нищо радостно удивление, с което момчето гледа страхотния автомобил. Това ни кара да се отправим към мястото, където ветераните от миналия и по-миналия век възкръсват за нов живот и където притежателите на класически Mercedes могат да потърсят диагноза и терапия за своя любимец.
Mercedes-Benz Classic Center се намира във Фелбах, малък град на около осем километра от Щутгарт. Пътят дотам минава през Бад Канщат – едно от двете родни места на автомобила. Днес градинският павилион на „Таубенщрасе” 13, където Готлиб Даймлер и Вилхелм Майбах са изработили първия бързоходен двигател, първия мотоциклет и първия автомобил с четири колела, е превърнат в музей под името „Мемориал на Готлиб Даймлер”.
Родният край на автомобила
Едва ли е случайно, че изобретателите на автомобила са работили, макар и независимо един от друг, по едно и също време, в един и същ район на Германия (днешния Баден-Вюртемберг) и дори край бреговете на една и съща река – Некар. Икономическият подем след обединяването на Германия през 1871 г. в съчетание със сравнително либералната, стимулираща творчеството атмосфера в Баден и Вюртемберг и пословичната упоритост на хората от тези краища, са довели до успех, който се оказва от съдбоносно значение за бъдещето. Днес не можем да си представим индустриалния профил на Германия и особено на Щутгарт без автомобилната промишленост.
В Daimler работата с историческото наследство протича в три основни направления. Едното са музеите – освен големия в Унтертюркхайм тук влизат къщата и фабриката музей на Карл Бенц в Ладенбург (виж материала за Берта Бенц), мемориалът на Готлиб Даймлер в Бад Канщат и неговата родна къща в Шорндорф, както и музеят на Unimog в Гагенау.
Колекцията от автомобили и архивите на концерна са вторият важен аспект от историческите занимания в Daimler. Архивът е обособен институционално през 1936 г., но документи се събират и съхраняват от самото начало на автомобилното производство. Ако всички архивни единици бъдат наредени една до друга, дължината им би била над 15 километра. Фотоархивът съдържа повече от три милиона снимки, от които 300 хиляди на стъклени негативи в голям формат. Наред с чертежите, протоколите от изпитания и други технически документи се пазят данни за почти всички произведени досега автомобили.
Третото направление са поддръжката и реставрацията, с които е натоварен центърът във Фелбах. Неговото просторно фоайе само по себе си е малък автомобилен музей. Тук са наредени десетки класически модели, някои от които при желание могат да бъдат закупени. Ние обаче бързаме към работилницата, където двайсетина вълшебници се грижат за доброто здраве на безценните класически образци на автомобилна техника и дизайнерско изкуство.
Митове и легенди
Още от вратата погледът ни е привлечен от една машина, за която само сме чели – Benz 200 PS, с какъвто на 13 април 1911 г. Боб Бърман поставя върху пясъчната ивица на Дейтона Бийч световен рекорд за скорост – 228,1 км/ч за един километър с летящ старт. Днес за някого това постижение може и да не изглежда впечатляващо, но в онези дни е било сензация. Дотогава най-бързи са били влаковете, но техният рекорд (210 км/ч от 1903 г.) е надминат – още едно потвърждение за възхода на автомобила. А самолетите тогава са почти два пъти по-бавни. Ще им бъдат необходими десет години и една световна война, за да достигнат скоростта на „Blitzen-Benz” (названието, означаващо на немски „светкавичен”, всъщност му е дадено от американците).
За да постигнат огромната за времето мощност от 200 к.с., конструкторите са увеличили работния обем на четирицилиндровия мотор до 21,5 литра. Ето това вече би впечатлило всекиго! Историята на концерна не помни друг състезателен двигател с подобна кубатура – нито преди, нито след това.
Обикаляме бавно из обширната работилница (общата площ на центъра е около 5000 кв.м) и разглеждаме качените върху подемниците автомобили с оголени вътрешности. Ето я „сребърната стрела” W 165 с номер 16, спечелила през 1939 г. Голямата награда на Триполи (първо място за Херман Ланг, второ – за Рудолф Карачола). Създаването на тази машина и днес би могло да бъде оценено като технически подвиг. След като през септември 1938 г. с внезапна промяна на регламента работният обем на участващите в състезанието болиди е ограничен на 1500 куб. см, само за осем месеца специалистите от Daimler-Benz успяват да проектират и изработят съвсем нов осемцилиндров модел (предишните, трилитрови, машини са били с 12 цилиндъра).
В края на помещението върху друг подемник е качен автомобил, по който в момента не се работи и затова е покрит с чергило. Наоколо са подпрени калниците, предният и задният капак. Хромираният надпис, означаващ модела, е свален за почистване, но следите от него върху задния капак са красноречиви: 300 SLR, а под него голяма буква D. Нима наистина под чергилото е знаменитото „купе на Уленхаут“? В отговор на настойчивия въпрос домакините отмятат покривалото, изпод което се показва шасито на този уникален суперспортен модел, създаден на базата на състезателния SLR и използван от конструктора Рудолф Уленхаут. За съвременниците той е въплъщение на автомобилната мечта – не само защото технически далеч изпреварва времето си, но и понеже не е можело да бъде купен за никакви пари.
Минаваме покрай един – вече обслужен и лъснат до блясък – 300 S Coupe, който още навремето е бил с една „костенурка” по-скъп от доста по-известния 300 SL с отварящи се нагоре врати. В следващото голямо помещение двама механици работят по бял SSK – независимо че е произведена през 1928 г., машината очевидно продължава да е в движение, при това не показва видими следи от износване. Ето това се нарича бяла магия!
Вълшебство по поръчка
Mercedes-Benz Classic Center е основан през 1993 г.; в него работят 55 души и повечето от тях се занимават не с ремонти, а с експертизи и доставка на резервни части за партньори, ентусиасти, клубове и разбира се, за паралелния център на фирмата в Ървайн, Калифорния. Около половината от капацитета на работилниците е заета с поддръжка на автомобилите от фирмената колекция, а другата половина поема поръчки от частни клиенти. Условието е да са минали най-малко 20 години след спирането на модела от производство. Понякога центърът купува и реставрира ценни екземпляри за своя сметка, след което ги продава – става дума за търсени изделия като предвоенните компресорни модели, 300 SL или 600.
Първата услуга, предлагана на клиентите, е експертизата, която трябва да установи всички подробности около историята и състоянието на автомобила и да предложи мерки за реставрирането и поддържането му. Тя трае няколко седмици и може да струва 10 000 евро. След това, ако клиентът желае, започва същинската работа по автомобила.
Когато получи изгодно предложение, центърът купува автомобила и го съхранява в нереставриран вид, като го предлага на купувачите с оферта за пълна реставрация. Клиентът може да избира между всички нива на оборудване и комбинации от цветове, които са били на разположение през годините, когато моделът е бил произвеждан. Приблизителното времетраене на реставрацията (например за 280 SE Cabriolet) е 18 месеца.
Приходите от подобни услуги може да изглеждат големи, но те са нищо в сравнение със средствата, които Daimler харчи за поддържането на музеите, архивите, колекциите и изобщо на историческото наследство. Но какво да се прави – благородството задължава.
Текст: Владимир Абазов
Снимки: Владимир Абазов, Daimler