Среща с един изумителен автомобил, от който ще бъдат произедени само 599 бройки
Daytona SP3 е третият модел от серията Icona, с която Ferrari отдават почит на своето славно минало по състезателните писти със специални произведения в ограничен тираж. В случая той е 599 екземпляра, цените започват от два милиона евро, а заимстваният от 812 Competizione двигател V12 развива 840 к.с.
Събитието е Le Mans Classic, датата е 3 юли 2022 година, а часът е около 14:00... Седя зад волана на Ferrari Daytona SP3 и се готвя да изляза на трасето на предстоящата през другата седмица 24-часова надпревара, което за кратко ще бъде освободено от прелитащите класически състезателни автомобили. Предстои ми обиколка с дължина точно 13,626 километра, включваща и нормални пътни отсечки, по които още утре, в понеделник, отново ще се движат автомобилите на местните жители и автобусите на градския транспорт в Сарт. Сега обаче пред мен има само един черен Jeep Grand Cherokee с огромна камера на покрива, придружен от пълен с фотографи и видеооператори Fiat Doblò с отворен заден капак. От товарната платформа стърчат дузина обективи, насочени към мен и колегата италианец, който управлява втората Daytona. И двата автомобила блестят на слънцето в разкошно червено „Rosso Magma”.
Задачата ни е много проста – имаме разрешение да направим по една демонстрационна обиколка за целите на фотосесията и видеоснимките. Трябва да се внимава, допустимата скорост е 100 км/ч. Всичко това със сигурност не звучи като предпоставка за страшен екшън, но зад волана на автомобил за два милиона евро нещата изглеждат малко по-различно… Напълно зает съм да внимавам в управлението на безценното съкровище и не забелязвам почти нищо от пистата. Горе-долу толкова разбирам и от непрекъснатото бърборене по радиостанцията, но на правата Мулсан чух командата прекрасно - „Overtake the Jeep!“. Колегите фотографи отпред очевидно очакваха снимки в движение, така че натиснах порядъчно газта...
След мудното обикаляне по трасето ми идва да не я отпускам… Да напълня оборотомера, да се втурна напред и да завърша обиколката, спринтирайки с цялата мощ на дванайсетцилиндровата машина и нейните 840 к.с. Би било наистина незабравимо изживяване! В папката с пресматериалите пишеше нещо за ускорение от нула до 200 за 7,4 секунди и за максимална скорост "> 340 км/ч" – на практика човек може да напусне границите на радиообхвата, докато някой успее да се разкрещи панически по уоки-токито… За съжаление още не съм откачил чак дотам, така че следвам предварителната уговорка, изпреварвам и плавно оставям на свой ред да бъда задминат от джипа и баничарката, подреждайки се послушно зад тях. Малко ме е яд, но такъв е животът …
Поклон пред състезателните легенди
Какъв е смисълът на всичко това? Добър въпрос. По принцип между Дейтона и Льо Ман няма пряка връзка, която да даде отговор. От друга страна, има нещо в темата за 24-часовите напревари, което може да послужи като обяснение. SP3 означава „Special Project 3“ – третият поред представител на серията Icona, в която се заимстват елементи от класическите състезателни автомобили на италианската спортна марка. Едноместният Monza SP1 и двуместният Monza SP2 например цитираха преди всичко 860 Monza с напълно лишените си от челно стъкло каросерии, Сред изворите на вдъхновение за новото си произведение италианците изброяват легендарни болиди като 312 P, 330 P3 и P4, 350 Can Am и 512 M и S. Във Ferrari държат да подчертаят специално състезателния 330, два екземпляра от който през 1967 година заедно с 412 P завоюват първите три места в генералното класиране на 24-часовата надпревара на Дейтона. Очевидно именно там трябва да търсим и корените на названието на новия модел, защото SP3 няма нищо общо с цивилния 365 GTB/4 Daytona от 1969 година.
В SP3 наистина се забелязват редица отправки към състезателния 330 като формите на предните калници и силно извитото челно стъкло. Очертанията на арките на задните калници от друга страна напомнят тези на 512 S, докато забележителната задница с хоризонтални ламели прилича най-много на концептуалния Ferrari 250 P5 на Pininfarina и донякъде на серийната Testarossa. Впечатление отзад правят и високо разположените изпускателни тръби, както и добре видимите чудовищни гуми Pirelli с размер 345. Накратко - SP3 изглежда достатъчно ярко и екстравагантно дори за високите стандарти в света на свръхскъпите и екзотични суперавтомобили.
Съществуват известни технически прилики с 812 Competizione, чийто атмосферен V12 в SP3 развива 840 вместо 830 к.с. Шасито от усилени с въглеродни влакна композити от своя страна е базирано на това на хиперхибрида LaFerrari. В развойната си фаза този модел бе известен като F150 и вероятно не е случайно, че обозначението на Daytona в регистрационните документи е „F 150 BD E“. При SP3 водачът седи буквално върху шасито, като тапицерията на седалката е закрепена неподвижно и директно към него без никакви механизми за регулиране. Позицията зад волана е невероятно ниска и предлага отлична, напълно интегрирана ергономична схема, при която кормилната колона и блокът на педалите с вграден спирачен сервоусилвател могат да се регулират индивидуално в много голям диапазон също като при LaFerrari. Като цяло „специалният проект” прави впечатление не само с външни ефекти като вертикално отварящите се врати, а радва и с редица технически детайли, които надхвърлят типичните за суперспортните модели характеристики.
Как се усеща всичко това зад волана? Да превъртим стрелките на часовника назад и да поставим малката стрелка на девет часа. Трябва да върна червеното италианско суперчудо след три часа, така че тръгвам веднага да събирам впечатления по живописните междуградски отсечки на френската провинция. На първо време обаче продължавам да следвам фотографския Doblò, който е принуден да ме изчаква непрекъснато… Работата е в това, че муцуната на суперспортния модел слиза много ниско при преминаване на границата от 30 км/ч и се налага да задействам функцията „Frontlift” пред всеки легнал полицай, за да не одраскам уникалното Ferrari. От друга страна, позиционирането на червената каросерия с ширина 2,05 метра (без огледалата) в лентата се оказа доста по-лесно от очакваното, защото изпъкналите форми на калниците са чудесен ориентир за габаритите. Много полезни в това отношение са и силно изнесените напред странични огледала, които човек може да следи само с поглед и без да си върти главата. Като цяло гледката е необичайна, защото лявото огледало се вижда през големия триъгълен страничен прозорец, а дясното може да се следи дирекно през челното стъкло. На него е залепено и централното огледало/видеоекран за обратно виждане. При ярка слънчева светлина неговата картина не върши кой знае каква работа, но и изключването на видеофункцията не решава проблема – за какво ви е огледало при липса на заден прозорец?
Иначе няма много за разказване… Няма и много място за лични вещи – само една мрежа под арматурното табло и две стойки за телефони на централната конзола. Има и сензорни панели за настройките на климатика и споменатата вече функция за повдигане на носа. Ролята на багажно отделение се изпълнява изцяло от раницата в краката на пътника. Под предния капак можете да поберете само текстилния сгъваем покрив за непредвидени случаи – твърдият панел трябва да остане в гаража. Иначе воланът със сензорни прибори за управление на функциите е добре познат от останалите модели в актуалната гама на Ferrari, а за мултимедийните приложения се използва екранът с контролните прибори зад волана. Друг екран на арматурното табло няма.
Живо чудо - 9500 giri/min!
С това трябва да приключим набързо темата с второстепенните неща в SP3, защото нашият екзотичен конвой от лекотоварен Fiat и суперспортно Ferrari най-накрая напуска зоната на предградията. Фотографите заемат своите позиции и аз най-накрая мога да натисна здраво педала на газта. С една дума? Феноменално! Малко по-подробно… Пришпореният V12 дръпва завесата на невероятен акустичен и динамичен спектакъл с таван на оборотите от 9500 в минута. Върху полуосите на задния мост се стоварва гигантска тяга, която създава проблеми със сцеплението дори на валяците на Pirelli. Скоростта на SP3 нараства с притеснителна бързина и ме принуждава да държа здраво волана в готовност да парирам танцувалните настроения на задницата при пълна газ. Едновременно с това се опитвам да се насладя на разтърсващия звук в целия му разкош и дълбочина без да се разсейвам.
Дванайсетцилиндровият атмосферен агрегат поддържа средните октави, не прекалява с високочестотните изблици и повишава тона равномерно и уверено чак до горната граница на оборотите. Белкантото е впечатляващо и за разлика от шестцилиндровите високооборотни боксери на Porsche например, по-острите, метални нотки в гласа на италианеца не започват да се прокрадват едва през последните хиляда от общо 9500-те оборота.
Равномерният основен тон във V12 вокала на Ferrari се прекъсва единствено от спорадичните салюти на изпускателната система при смяна на предавките. Тези звуци на свой ред нямат нищо общо с елементарното пукане на новогодишните пиратки, а представляват сдържан, средно силен гръм, който при отворен покрив не отеква в купето, а изчезва внезапно, както се е появил. Цялата тази звукова картина е резултат от сложната хореография между дроселовите клапи и газоразпределителния механизъм, която се случва именно в тази микроскопична част от секундата, в която управляващият блок свежда изходящата тяга на 6,5-литровия агрегат до 0 Нютонметра. Бум!
Според Ferrari алгоритъмът на смяна на предавките при седемстепенната трансмисия с два съединителя е оптимизиран в сравнение с 812 Competizione. Не става съвсем ясно как и с какво, но ръчната смяна от волана е толкова лесна и приятна, че човек неусетно продължава с по този начин дори по тесните градски улици и светофари. Монтираните на кормилната колона карбонови планки не се въртят заедно с волана и са достатъчно големи и дълги, за да позволят превключване без преместване на ръката от волана и безпроблемно преминаване на по-висока предавка дори при завиване.
Само 1485 килограма
Няма никакво съмнение, че дванайсетцилиндровата машина е абсолютна примадона, но тежащият само 1485 килограма SP3 Daytona разполага и с всички останали задължителни атрибути, за да бъде причислен към най-висшата категория суперспортни автомобили. Изключителната коравина на карбоновото шаси се усеща по сухотата, с която бутиковото произведение на Ferrari преминва по кръпките на пътната мрежа във френската провинция. Окачването не се церемони много с излишно омекотяване на късия ход и превъща командите на волана в реална промяна на курса с изумителна бързина. Комфортният режим на амортисьорите е обозначен с ясното и красноречиво „неравни пътища”, но дори и при него се случва част от въпросните неравности да влязат в осезаем контакт с аеродинамичните елементи под предната престилка.
Сервоусилвателят на спирачната система създава сравнително високо съпротивление в спирачния педал, монтиран „стоящо” върху вече споменатия регулируем модул. Същото може да се каже и за електрохидравличният сервоусилвател на кормилната уредба, който не пропуска да сподели контактите си с дефектите по асфалта, но не дава твърде реалистична картина на нарастващото натоварване върху предния мост в острите завои. Предавателното отношение е подчертано директно, но без да внася излишна нервност в управлението на SP3. Схемата с централноразположен двигател и максималният въртящ момент от 697 Нм (при 7250 об/мин) са вездесъщи фактори в поведението на италианеца, които човек усеща постоянно, но задният мост се държи цивилизовано и не проявява волности без предупреждение.
Тук трябва да направя уговорката, че впечатленията ми се основават на просто динамично, а не суперспортно като скорост и стил преминаване по завоите – за целта би била необходима контролираната среда на състезателна писта. От друга страна изпитвам своеобразно чувство на изпълнен дълг, защото за разлика от повечето си събратя, този екземпляр на SP3 имаше щастието да се позабавлява поне толкова. Както често се случва при свръхскъпи и редки автомобили като него, вероятността да лети по пътищата и пистите на белия свят е много по-ниска от тази да прекара скучно живота си в тъмнината на някоя колекционерска сбирка и отвреме-навреме да излиза на подиума на аукционите с девствени показания на километража.
За хора с частни самолети
За желаещите да се сдобият с един от отдавна разпродадените 599 автомобила от третото издание на серията Icona, цената от два милиона евро със сигурност се счита за капиталовложение, отколкото за разход. Във Ferrari не потвърждават разпространяващите се в интернет слухове, че шанс да се сдобият с SP3 са имали само притежателите на SP1 и/или SP2 и вместо това говорят за „отбрани доверени“ ценители и колекционери.
Това някак естествено ни връща там, откъдето започнахме – към надпреварата Le Mans Classic и по-скоро към нейния финал, след който потенциалната клиентела на серията Ferrari Icona отлита от пистата в Сарт със своите хеликоптери и частни самолети. От друга страна, новата Daytona би имала шанс да намери щастието именно в ръцете на някой от тези свръхбогати почитатели на моторните спортове, които участват в реални класически състезания зад волана на практически безценни образци от своите колекции. В този смисъл бих искал горещо да пожелая и да стискам палци на „моя” SP3 да излиза по-често на светло и драска носа си в асфалта!
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Ferrari SP3 е третият поред шедьовър от серията Icona, чиято уникалност се основава и подчертава от могобройни високотехнологични и екстравагантни детайли в задвижването и дизайна. И не на последно място – от великолепното белканто на атмосферния V12 във високите октави на оборотния диапазон.
Teкст: Tомас Хелманцик
Снимки: Ferrari