Представяме ви Ferrari F12 Berlinetta с неговия атмосферен V12 със 741 к.с. и максимална скорост 340 км/ч.
Сега, след третия червен светофар и второто ужасно задръстване на излизане от града, точно сега, когато влачещият се с 50 км/ч бус пред мен и следващите го девет автомобила ме лишават най-безмилостно от една от най-прекрасните комбинации от завои на 100 километра околовръст, нещата стават сериозни. Пулсът, кръвното налягане и цветът на физиономията ми увеличават заплашително интензитета си. Всъщност неминуемо биха го направили, ако седях зад волана на който и да е друг спортен автомобил…
Но във Ferrari F12 Berlinetta нещата изглеждат различно. Учудващо различно. Изненадващо сдържаната му природа успокоява духа и сякаш дори работната температура на двигателя спада на по-ниски равнища. Никога не бих предположил, че ще стигнем до такъв момент. Не и при начина, по който италианската фурия разтърсваше разума и сетивата ни само преди час. Всъщност какъв ти час – този трус продължи през целия изминал ден! Нека върнем лентата назад…
Класическо двигателостроене
Пред мен е - ни повече и ни по-малко - най-мощния и бърз цивилен представител на фирмата от Маранело преди появата на свръхавтомобила Ferrari LaFerrari. Дванайсетцилиндров атмосферен двигател, работен обем 6,2 литра, ъгъл между цилиндрите 65 градуса, ъгъл на мотовилковите шийки на коляновия вал 180 градуса, степен на сгъстяване 13,5:1, интегрирана в състава на задния мост седемстепенна трансмисия с два съединителя, алуминиева каросерия... Хайде стига толкова.
Давам контакт. Решително и незабавно. Очаквам от тавана на подземния гараж да се посипе мазилка, два етажа по-нагоре пешеходците да започнат да залягат на тротоара от страх, а трамваите да дерайлират. Реалността не е много далече от това... Двигател с такива характеристики и с тази почти порнографски чистосърдечна външност няма как да бъде тих. Между другото, той няма как да бъде и икономичен, независимо от безподобните усилия на инженерите. Хвърлете един поглед върху данните от теста и ще разберете за какво говоря. Радостното бръмчене на стартера, предвкусващ предстоящите приключения бива последвано от гърления, заплашителен тембър на огромния V12, съпроводен от метални нотки в стремежа му към горната граница на празните обороти.
Къде е проклетата задна предавка? Aха, ето я - бутон с артистично извита форма върху централната конзола. Италианците са спазили традицията на изненадите в ергономичните си решения, а обзорът от мястото на водача също не е сред чудесата в тази област – безкрайно дългият и несъмнено безкрайно скъп с карбоновия си спойлер нос на F12 Berlinetta е толкова далеч от зрителното ми поле, колкото въобще би могъл да бъде. Едва по-късно разбирам, че F12 разполага с предна камера, но все едно - изкривената перспектива на картината й не помага кой знае колко.
Дръпвам леко карбоновата планка, закрепена неподвижно отдясно на кормилната колона и потегляме напред – посоката, която ще следваме и през следващите 398 километра. Премествам малкия превключвател „manettino” в позиция „Sport” - по-сдържана от нея е единствено „Wet”, а „Race”, „CT off” и „ESC off” са все неща, които човек не е добре да опитва вкъщи. На първо време оставям трансмисията с два съединителя да се грижи сама за себе си, с което тя се справя доста добре – само отвреме-навреме се усеща леко досадно придърпване при отнемане на газта. При всяко спиране двигателят на Ferrari се гаси послушно, но дори и така слизането под границата от 350 грама CO2 на километър се оказва мисия невъзможно. Физиката си е физика...
Отличният комфорт и ниският шум на окачването от друга страна граничи с вълшебство, имайки предвид какъв зловещ звяр живее под красивите форми на F12. До пускането му на свобода италианецът влиза в ролята на наистина бърз, но възпитан Gran Turismo. Всъщност ужасно бърз, но все пак възпитан GT. Докато си говориш оживено с човека до тебе при включена седма предавка, ти някак автоматично регистрираш, че се качвате на аутобана, после идва знакът за край на ограничението и в следващия момент се озоваваш пред числото 256 км/ч на циферблата пред теб. Просто ей така…
Комфорт? И то какъв!
Стабилността при движение направо не е идеална, но пък е и безкрайно далеч от типичните за оръжията от този калибър нервни конвулсии. В атмосферата няма грозно бучене и изнервящи вибрации, дълбоко монтираните спортни седалки са изключително удобни, а регулируемите в две степени амортисьори проявяват забележителна за този клас отзивчивост в поглъщането на неравностите. И над всичко това се стеле плътен и топъл звук, чиито отчетливи ниски честоти ненатрапчиво, но непрекъснато напомнят за онези ужасни числа в техническите характеристики. Все пак водачът не бива да забравя и за миг, че тежащия малко над 1,7 тона F12 прекрачва границата от 100 км/ч за 3,2 секунди, само 5,9 секунди след това е два пъти по-бърз, а таванът на скоростта е някъде около 340 км/ч. Страшна работа!
Разбира се, това са напълно илюзорни величини в нормални пътни условия, но за щастие все още има и места, където F12 може да покаже истинската си същост, потапяйки ви в един коренно различен свят от десети, стотни и хилядни от секундата, в който властват пълният потенциал на дванайсетцилиндровата машина, настройките „Race” на електрониката и окачването, ръчният режим на трансмисията и… вашият кураж. Още в момента, в който си помислите да подадете газ, дванайсетакът вече е захапал. Яко и безмилостно. Независимо от цялото си модерно съвършенство, дори и най-добрите днешни турбомотори не са способни на такова нещо. Италианската дузина напира неудържимо още от границата на празните обороти и не спира устрема си, преминавайки през 5000, 6000 и 7000 об/мин... Без паузи и колебания продължава нагоре, чак до 8700 с акомпанимента на екстатичнотто кресчендо под предния капак. После цък, минавам на следващата предавка и червеният пламък на светодиодите в горната част на волана предтава да изгаря ретината ми. Толкова точно дозиране на мощността и тягата е възможно само при атмосферен двигател – тънко и прецизно като фините резенчета трюфел върху домашно приготвена паста. Баста!
Това предимство е особено полезно на писта, където помага в намирането на приемлива (в моя случай), а понякога и на оптимална линия, гарантираща добри времена. Добра подкрепа на пилота оказва и изключително грижливата настройка на електрониката за контрол на поведението. В случай, че тя се намеси, можете да сте абсолютно сигурни, че няма как да сте по-бързи без нейна помощ. Най-много да се окажете затънали в някоя зона за сигурност. Разбира се, системите могат и да се деактивират, като в такъв случай за сцеплението на задвижващия мост остава да се грижи единствено електронно управлявания блокаж на диференциала – нещо, с което той се справя великолепно. Не по-малко, а защо не и още по-впечатляваща е и стабилността на контакта на предните колела.
Ляво и дясно кроше
Въпреки че F12 си позволява сравнително осезаеми странични отклонения на каросерията, моделът завива толкова директно независимо от скоростта, че ефектът от промяната на посоката наподобява кроше от професионалист в тежката категория. Това изисква известен период на привикване, но в крайна сметка води до направо забележителна динамика на пътя – при това без никаква помощ от системи за двойно предаване или за активно насочване на колелата на задния мост. Моделът на Ferrari създава впечатление за играч от долната теглова категория и го комбинира с изключителна стабилност и прецизност на реакциите.
Недо… какво? Този термин тук е напълно непознат. Презавиването е друга тема, която италианецът владее и умее да изпълнява при проява на съответното желание от страна на пилота. Ако такова липсва, F12 запазва неутралитет и се концентрира върху бързината. А това чувство тук е вездесъщо и непрестанно. Макар че при пътуване на дълги разстояния Berlinetta започва да изглежда едва ли не безобидна, човек трябва винаги да бъде нащрек, да отчита нивото на своите способности и да не се разсейва. Например от споменатата в началото потресаваща ергономична концепция, позволила наличието на цели десет бутона за управление на различни функции само върху волана. Оставам с усещането, че ако педалите и волана не бяха нещо абсолютно задължително, някой във Ferrari щеше да ги забута в някое анонимно подменю на двата малки дисплея до оборотомера…
Така че човек не бива да се вторачва твърде в подобни подробности, които наред с видимите пропуски в качеството на изпълнението на интериора могат да покачат интензитета на пулса, кръвното налягане и цвета на физиономията до нива, които и флегматичният водач на буса пред мен не би могъл да постигне. Аз обаче имам намерение да завия в следващата отбивка и да позволя на F12 да се потопи отново в сдържаната страна на своята природа. Поне за първите няколко завоя…
Накратко
Ferrari F12 Berlinetta
Дванайсетцилиндров V-образен бензинов двигател с атмосферно пълнене
Работен обем 6262 см3
Макс. мощност 741 к.с. при 8250 об./мин
Макс. въртящ момент 690 Нм при 6000 об./мин
Семемстепенна трансмисия с два съединителя, задно предаване
Ускорение 0–100 км/ч - 3,2 сек
Ускорение 0–200 км/ч - 9,1 сек
Среден разход на гориво в теста - 15,0 л/100 км
Ferrari F12 Berlinetta - 268 400 eвро
Оценка
Каросерия
+ Обширно вътрешно пространство, висока устойчивост на усукване на каросерията, висококачествени материали в интериора, практично багажно отделение, многобройни възможности за съхранение на дреболии и лични вещи
– Обслужването и управлението на редица функции и системи изисква привикване, пропуски в качеството на изпълнение на някои детайли, ограничена видимост от мястото на водача
Комфорт
+ Отлични седалки, отличен комфорт на возене
– Осезаем аеродинамичен шум
Двигател/силово предаване
+ Много мощен двигател с отлични работни маниери, хармонично отдаване на мощността, отлични динамични показатели, приятна, подходяща за ежедневна употреба акустика
– Придърпване при движение с ниска скорост
Поведение на пътя
+ Извънредно активно, динамично поведение, прецизна работа на кормилната уредба, директна реакция при влизане в завой, много добре настроени системи за контрол на поведението
– Поведението при движение направо не е оптимално
Разходи
+ Седемгодишно безплатно обслужване
– Висока покупна цена, много високи цени за поддръжка, вероятно относително висока степен на обезценка
Текст: Йенс Драле
Снимки: Росен Гарголов