Това е едно наистина различно Ferrari: FF може да сгъва седалките си като комби, да превозва четирима души и да прави контролирани дрифтове на сняг. А заедно с това създава и нови измерения в динамиката на пътя.
Опитайте силно да притиснете показалеца на едната си ръка към палеца. А сега щракнете с пръсти. Не, нямаме намерение да ви създаваме асоциации с определени типове музика и съответните ритуали, които се извършват по време на слушането й. Просто се опитваме да ви дадем поне бегла представа за това с каква лекота новото Ferrari се изстрелва от завоите. Въпреки собственото си тегло от 1,8 тона, чистокръвният италиански състазетелен жребец се усеща лек като перце – инженерите на компанията са постигнали нещо наистина грандиозно.
Любов от пръв поглед
Който обича шофирането, няма как да не хареса FF – дори видът на този автомобил да му напомня на причудлива спортна обувка. Истината е, че на живо моделът изглежда значително по-добре, отколкото на снимка. Всички съмнения по отношение на изваяните от Pininfarina форми се разсейват веднага щом застанете лице в лице с този впечатляващ автомобил с типичните за марката извивки на калниците, характерна предна хромирана решетка и своенравни контури на задницата.
Чрез FF марката Ferrari преоткрива себе си, без да изневерява на изконните си традиции. Ето какво казва по темата шефът на компанията Лука ди Монтедземоло: „Понякога е важно да скъсаш с миналото. FF е най-революционният продукт, който към момента можем и искаме да притежаваме.“
Каре белот
Ferrari Four, или накратко FF. Същественото зад тази абревиатура е не толкова наличието на четири места (които наистина са си толкова), а най-вече системата за задвижване на четирите колела. Още на автосалона в Женева през март въпросната система беше изложена на показ, а инженерите от всевъзможни компании се суетяха около авангардната конструкция, брояха зъбните колела и с питащи погледи искаха да разберат само едно: Върши ли работа това чудо наистина?
Si, certo – да, разбира се! Сякаш създаден да уцелва идеалната траектория на движение от само себе си, червеният звяр се държи в завой все едно се движи по въображаеми релси. Новата кормилна уредба е изключително директно настроена и дори при остри завои изисква минимално въртене на волана. Пилотите на Ferrari 458 Italia вече познават това почти сюрреалистично чувство при управление. Това, което те няма как да изживеят обаче е, че Ferrari вече е в състояние да пресъздава тази близка до съвършенството водимост и върху хлъзгава настилка, включително сняг. Единствено в дълги завои воланът се чувства прекомерно лек. „Вече констатирахме това“, засмива се Монтедземоло, „и сме се погрижили да увеличим съпротивителната сила на управлението с десет процента.“
Изкуствен интелект
От Скудерията са решили тяхната технология да работи без типичното за голяма част от пълноприводните автомобили свързване на предния със задния мост посредством централен диференциал. Седемстепенната предавателна кутия с двоен съединител типично за Ferrari е монтирана по принципа Transaxle и е обединена в общ блок с задния Torque-Vectoring диференциал, а задвижването на предните колела става през двойка многодискови съединители, които са директно свързани с коляновия вал на двигателя. Тази така наречена Power Transfer Unit (или съкратено PTU) се намесва в работата на задвижващия тракт само тогава, когато има опасност задните колела да изгубят сцепление с настилката. Което между другото се случва доста рядко: през 95 процента от времето FF работи като класически звяр със задно задвижване.
С електронно управляван заден диференциал и снабдената с два мокри карбонови съденителя система PTU, FF е в състояние непрекъснато да променя предаваната към всяко от четирите колела тяга. Така склонността към прекалено недозавиване или опасно презавиване е намалена максимално, но ако все пак се появи някоя от тези тенденции, на помощ идва системата ESP.
Разпределението на теглото при FF също дава сериозни предпоставки за изключителна управляемост: 53 процента от общата маса на автомобила се падат на задната ос, а двигателят с предно-централно разположение е монтиран доста зад предния мост. Механичната подготовка на този автомобил е просто невероятна, F1-Trac компютърът на Ferrari светкавично пресмята сцеплението на четирите колела и разпределя мощността по виртуозен начин. Единствено когато предните колела захапят асфалт, а задните са върху настилка със слабо сцепление, машината демонстрира съвсем леко колебание.
Пълен кеф
Хубава, но ужасно скъпа играчка, биха казали скептиците. На кого обаче му пука от такива неща при едно Ferrari, което създава ново измерение в пътното поведение на спортните автомобили? Направляването на автомобила с педала на газта е интерпретирано по качествено нов начин. Стига да уцелите правилния момент за това, FF е в състояние да ви изведе от с бясна скорост всеки завой, без дори минимална опасност от нестабилност. Всъщност автомобилът може да прави това толкова бързо, че човек инстинктивно посяга да върне малко волана. Чудовищната сила на автомобила естествено не идва от само себе си – напълно новият дванайсетцилиндров двигател с 660 конски сили се ускорява с устрем, който почти е в състояние да ви докара травма на вратните прешлени, а звукът му е като химн на италианското двигателостроене.
Влизаме в тунел! Отваряме прозорците, газ до ламарината – и ето че грандиозното изпълнение на дванайсет бутала залива излъчващия тежък аромат на естествена кожа интериор. Между другото, нетипично за италианците, последният е изработен доста добре.
FF изревава мощно на два пъти, докато при късното спиране преди завой трансмисията на Getrag за милисекунди връща от четвърта на втора предавка; червеният индикатор за превключване премигва нервно, когато стрелката на оборотомера достига делението 8000.
Играчката за пораснали момчета иска да лудува. Само че пилотът има и друга, също толкова интересна алтернатива. Превключваме с четири степени по-нагоре – още при 1000 оборота в минута на разположение са 500 от максималните 683 нютонметра – разпределението на тягата в различните работни режими е почти като при турбодвигател. Двигателят на FF обаче няма турбокомпресор; вместо това той поема огромни порции свеж въздух със завиден апетит – като италианец, който похапва от любимата си паста. При 6500 об./мин FF реагира с типичната за атмосферните двигатели от този калибър ярост и се държи като разгневена кралска кобра по време на нападение.
Останалото няма значение
6,3-литровият V12 блести не само със силата си; въпреки че е със 120 конски сили по-мощен от 5,8-литровия си предшественик в модела Scaglietti, сега разходът на гориво според Евростандарта е с 20 процента по-нисък: 15,4 литра на 100 километра. Системата старт-стоп също е на борда. В интерес на истината, истинските фераристи по-скоро биха разказвали подобни работи на своите съпруги – самите те едва ли особено се интересуват от такъв род подробности.
Силните усещания в FF са достъпни за до четирима души. Всички те могат да се разположат в удобни самостоятелни кресла, по желание да се забавляват с мултимедийната развлекателна система и най-вече с радост да проверят как един суперспортен автомобил като FF може да абсорбира несъвършенствата по настилката с компетентността на Mercedes – благодарение на прецизно настроената ходова част с адаптивни амортисьори. Да не забравяме и за голямото количество багаж, което може да бъде събрано в товарния отсек.
Остава само въпросът дали за подобен автомобил си заслужава да платите цена от 258 200 евро? При изумителния начин, по който се управлява FF, отговорът е кратък и ясен – si, certo!
Текст: Александер Блох
Снимки: Ханс-Дитер Зойферт
Режим за каране върху сняг
Разгледайте внимателно тази снимка: Ferrari на сняг?! Доскоро това се срещаше не по-често от плажуващи туристи по бреговете на Антарктида.
Ето обаче че благодарение на новата система за задвижване на четирите колела 4RM и отговарящия за предния мост модул PTU, моделът FF притежава впечатляващо сцепление дори върху хлъзгава настилка. Бутонът Manettino вече има дори специален режим Snow за максимално сигурно пътуване при неблагоприятни условия. Който иска просто да си достави удоволствие, може да премести регулатора на позиция Comfort или Sport и да се наслади на това как FF се носи по снега с елегантно поднасяне.
Сърцето на тази система за двойно предаване се нарича PTU. С помощта на двете си предавки и двата ламелни съединителя, PTU синхронизира оборотите на двете предни колела с първите четири предавки на предавателната кутия. Първата предавка на PTU покрива първа и втора степен на скоростната кутия, а втората покрива съответно трета и четвърта степен. При по-високите предавки на трансмисията е сметнато, че автомобилът повече не се нуждае от допълнителна помощ в осигуряването на сцепление.
Технически данни
Ferrari FF | |
---|---|
Работен обем | --- |
Мощност | 660 к.с. при 8000 об./мин |
Максимален въртящ момент |
--- |
Ускорение 0 – 100 км/ч |
3,7 с |
Спирачен път при 100 км/ч |
--- |
Максимална скорост | 335 км/ч |
Среден разход на гориво в теста |
15,4 л |
Базова цена | 258 200 евро |
Стоян
Мисля да изчакам една година да му панде малко цената и тогава ша взема едно :D
911
Абе Викторе, я кажи коя е марката използвала първо двойно предаване при спортните автомобили? Пишеш коментар за пежо 307 намесваш голф, пишеш коментар за 407, пак голф ти е в главата, пишеш за 206 и ферари, а отново те изнива на Фолксваген. Проблемът не е в нашия телевизор.
959
GT2 ще разкъса жабчо, не ми харесва макаронаджията!
Winner
Ми не ме кефи! Доволен ли си?
Виктор
Тва е колата пичове. Кажете че не ви кефи и ще излъжете дори себе си. Битълчето на анаболи, гоолфу Р8 и компания да глеат и да учат.