Грандиозният дванайсетцилиндров екземпляр под предния капак не е нещо ново при Ferrari. Изненадата тук е във възможността за задвижване на предните колела и най-вече в наличието на място за настаняване на двама възрастни на задните места в FF. Какво още може да предложи четириместният спортист?
Възможно ли е това да е същият колос, който преди час се опъваше като магаре на мост пред входа на паркинга? Същият онзи гигант, заради когото точех врат и се въртях като обезумял в стремежа си да преценя габаритите на грамадното торпедо и да избегна позорните червени черти върху бетонната стена?
Не, това просто не е истина... Италианският движим имот с площ близо десет квадрата фучи с лекота в гигантски слалом по завоите на хълмистата местност и се усеща много повече като BMW M3, отколкото като баварската „шестица”, в чиито калибър би следвало да попада. Всъщност новият FF е чувствително по-широк и доста по-тежък от шестата серия на BMW. И нищо чудно при модел, създаден с претенцията да бъде расов спортист пред и фамилно Gran Turismo отвъд линията на двете врати.
Внушителният дванайсетцилиндров мотор зад предния мост иска своето, а четирите пълноценни седалки и практичният по обем багажник също не могат да се сътворят от нищото. Плод на екстремните изисквания пред конструкторите и е и своенравната линия на каросерията в стил Shooting Brake, напомняща за класическото 250 GT с къса база на Бицарини и Дрого, останало в историята с неособено лицеприятното за представител на Ferrari прозвище „хлебарския фургон”.
Символика
Съкращението FF не е много по-секси като звучене, но пък съдържа епохални новини в гамата на легендарната марка от Модена. Правилното дешифриране на “Ferrari Four” носи информация не за четирите места в купето, а за броя на задвижваните колела при този модел. Сензацията е налице – пазителите на Свещения Граал на задното предаване се поддават на изкушенията на формулата 4x4, която мами със своите предимства и обещава ярки пазарни хоризонти пред наследника на скромния като тираж 612 Scaglietti. Независимостта от сезоните и съществените предимства при шофиране в неблагоприятни климатични и пътни условия дават бърз отговор и на въпроса за смисъла от още един дванайсетцилиндров модел в гамата на Ferrari наред с 599 GTB Fiorano.
На фона на тези исторически промени, изнанадата от възможността за разделно сгъване на задния ред седалки при FF е по-скоро скромна, но полезното пространство, което се освобождава по този начин е далеч от това определение. Желаещите да се възползват от последния кубически сантиметър наличен обем могат да се доверят на специалния комплект куфари с оптимална форма, който ще им позволи да съберат всичко необходимо за няколкоседмична голф-ваканция за двама. Цената на комплекта не е никаква изненада и възлиза на типичните за Ferrari 10 115 eвро. Въпреки това явлението си остава уникално – докато комби-моделите все по-често демонстрират динамична стилистика и амбиции на пътя, FF отразява обратната тенденция и бележи настъплението на един расов спортист в света на автомобилите с практическа стойност. Това на свой ред предизвиква известно объркване и разбираеми опасения за възможен емоционален дефицит зад волана на FF. В крайна сметка обаче контактът с новия модел води до слабо ускорен пулс, лека цялостна възбуда и осезаемо повишена телесна температура. Сигурни знаци за отделен адреналин...
Същественото
Гледката на лишена от трафик и наситена със завои отсечка от маршрута изтласква мисълта за пълноценни задни места и смислен багажник, а след първите сърцати контакти с педала на газта размерите на FF се стопяват до нивото на двуместен суперспортист. Създаването на чувство за лекота у нещо, тежащо два тона звучи като евфемизъм, но килограмите очевидно имат свойството да се изпаряват под въздействието на 6,3-литровия V12 и неговите 660 к.с. и 683 Нм.
За да получите добра представа за случващото се, трябва да си припомните усещането за прилив на въртящ момент при най-мощния дизелов автомобил, който сте карали някога – спомнете си момента, в който идва истинския тласък. А сега си представете как при FF този момент се проточва от зоната на празните обороти чак до червения сектор на оборотомера. Не се усеща никакво прекъсване в тягата, а слухът се радва на стереопанорама, в която преобладават наелектризиращите тонове на постъпващите и напускащи силовия тракт въздушни потоци. Всичко това прави незначителен факта, че FF се разминава с две десети със заводските данни за ускорението от 0 до 100 км/ч.
Смазващият, непрестанен устрем, подкрепен от трансмисията с двоен съединител на Getrag, е несравнимо по-важен. Новото попълнение в гамата на Ferrari се плъзга през седемте предавки като горещ шиш през буца масло. Избраният от водача метод за тяхната смяна – напълно автоматично или по команда от планките на волана – няма никакво значение в случая. Смяната на предавките се отличава с емоционалния заряд, характерен за 458 Italia, а преминаването от една степен към друга при пълно натоварване се съпровожда от разтърсващи сетивата трели. За разлика от работата на механизма при Mercedes SLS например, трансмисията на FF реагира светкавично на докосването на планките на волана, но ще ви накара да си платите с неособено елегантни пристъпи на придърпване в бавния градски трафик.
Хамелеон
Като изключим това, новият модел на Ferrari е бляскав пример за прогреса на суперспортните автомобили – на магистрала и по първокласните пътища FF демонстрира отличен комфорт на возене и постига може би най-впечатляващия шпагат в историята на италианската компания – първият пълноценен четириместен модел, който няма да ви докара дископатия в желанието си да ви предостави възможно най-слабо филтрираното усещане за управление на истинско Ferrari. Teхнологичните новости също не са пренебрегнати. Подобно на дискусиите сред почитателите на качествени механични хронометри, играта на зъбните предавки при системата 4х4 на FF няма да остане без подобаващ коментар и гордо изтъкване на предимствата на оригиналната схема, която се справя отлично с поставените й задачи без конвенционалните средства за връзка между предния и задния мост, без централен диференциал и без блокажи.
Системата за двойно предаване на FF не е перманентна - задвижването на предните колела се включва само при необходимост, което в конкретния случай означава, тогава, когато подаваният към задния мост въртящ момент премине определена гранична стойност. За целта в началото на кардановия вал е включен двустепенен механизъм, чиито колела са зацепени постоянно и се грижат за предаването на необходимата тяга, чието насочване вляво и вдясно е поведено на два комплекта съединители. Ако не държите да вниквате непременно в подробностите и се питате как всичко това се отразява на поведението на новия модел на пътя, отговорът е прост – благодарение на тази система, в завой FF се държи като расов спортен автомобил със задно предаване и добре загрети пистови гуми. Няма никакво плъзгане и приплъзване независимо от безобразията, които се опивате да сътворите...
Контролът е всичко
Сцеплението на суха и мокра настилка е безупречно, а на сняг и лед FF се бори геройски и се справя твърде успешно с недозавиването, както имахме възможност да се уверим на тестовете в Швеция. С това новият модел се превръща в първото Ferrari, което се държи еднакво сериозно и неутрално на настилки с различна степен на сцепление, поднася задница само по изрично желание от страна на водача и може да бъде доведено до плъзгане на предните колела само на затворено състезателно трасе.
Причината, поради която FF не спечели повече точки в раздела за динамика на пътя се крие в твърде трудната за дозиране кормилна уредба – всъщност най-честият фактор за недозавиване се оказва прекомерното завиване, породено от лоша преценка на реакциите на волана. Действието му е твърде директно, промяната в курса се извършва с минимални отклонения, а прихващането при този автомобил е практически изключено. В средната зона все пак съществува известен толеранс, позволяващ постигането на максималната скорост от 335 км/ч без излишен стрес, но само няколко градуса отклонение водят до резки промени в посоката, характерни по-скоро за състезателните болиди и твърде нетипични и неестествени при цивилен спортист с подобни размери. Наред с това обратната информация към водача от страна на волана е също толкова слаба, колкото и тази, излъчвана от спирачния педал.
В заключение
Oснователна критика би могла да се отправи и към леко поостарялата графика на инфоразвлекателната система, чието управление също не е последен писък на технологиите. Духът на миналото личи и в типичния за марката баснословен разход на гориво, който е също толкова уместен в днешно време, колкото и липсата на някои от основните електронни системи за подпомагане на водача.
За сметка на това прогресивният подход на Ferrari по отношение на техническата поддръжка прави изключително добро впечатление – клиентите могат да разчитат на безплатен стандартен пакет от сервизни услуги, включващ смяна на маслото за период от седем години. С това прочутият с безумните си цени сервиз на Ferrari престава да бъде съществена пречка и единственото препятствие, което трябва да преодолеят бъдещите собственици остава цената в размер на зашеметяващите 258 200 евро. Благодарение на нея чудесният семеен спортист FF ще си остане рядкост по пътищата – макар че със сигурност ще го срещаме много по-често през нетипични до момента за тази марка сезони.
Teкст: Maркус Петерс
Снимки: Ханс-Дитер Зойферт
Оценка
Ferrari FF
Големият FF се държи като истинско Ferrari – независимо от практичната си каросерия, предлагаща достатъчно място за четирима възрастни. Не ни допадат твърде директното управление, прекалено твърдото усещане на спирачния педал и много високият разход на гориво.
Технически данни
Ferrari FF | |
---|---|
Работен обем | --- |
Мощност | 660 к.с. при 8000 об./мин |
Максимален въртящ момент |
--- |
Ускорение 0 – 100 км/ч |
3,9 с |
Спирачен път при 100 км/ч |
34 м |
Максимална скорост | 335 км/ч |
Среден разход на гориво в теста |
20,8 л |
Базова цена | 258 200 евро |