Уникатите с емблема на Ferrari и създадени по индивидуална поръчка от Pininfarina каросерии са сред най-редките и ценени от колекционерите автомобили. С новия Glickenhaus P 4/5 италианските майстори добявят към колекцията и едно съвременно бижу.
Ако си позволим да очертаем тесен кръг около най-съкровените мечти на най-запаления и просветен поклонник на марката от Маранело, в него ще останат ограничен брой икони като 357 ММ Berlinetta Aerodinamica Ingrid Bergman от 1954, 257 GTS/4 NART Spider от 1967, 250 LM oт 1963, P4 от 1967 година и по всяка вероятност – последният писък под формата на Enzо Ferrari. Хората, които не могат да се похвалят с подобна колекция, може би трябва да обърнат внимание на кариерата на Джеймс Гликенхаус.
Сценаристът по образование Гликенхаус си спечелва известност като режисьор и продуцент на малко известни от тази страна на океана екшън-блокбастъри като Blue Jean Cop, Slaughter of the Innocent и McBain. Разбира се, известността е съпроводена и от значителни финансови постъпления, които на свой ред му дават възможност да събере наистина впечатляваща колекция от класически автомобили. „Притежавам едно Ferrari 166 Spider Corsa - модел 1947, пилотирано от Франко Кортезе, едно от трите 330 Р3/4 Spyder, класирали се на първите три места на Дайтона, както и едно P4/412 с номер на рамата 0854, поръчано от британския вносител Maranello Concessionaires”, изрежда съкровищата си Гликенхаус с леко дистанцирания си тон на нюйоркски интелектуалец. На практика единствената неосъществена автомобилна мечта на Гликенхаус доскоро е била притежанието на абсолютното Ferrari – на онази Hyper-Ultra-Berlinettissima с актуализирана версия на формата, одобрена още от Комендаторе Енцо и съдържание, заимствано от най-доброто в настоящата гама на Ferrari.
От самото начало Гликенхаус е бил наясно, че поръчката за изработка на подобно базирано на модел на Ferrari уникално произведение може да има само един адресат – торинските стилисти Pininfarina, корените на чиято слава могат да се открият именно в създадените през 50-те години на миналия век единични екземпляри, предназначени за прочути персони. Поръчката на Гликенхаус, представена пред екипа на шеф-дизайнера Андреа Пининфарина и ръководителя на отдела за специални проекти Паоло Гарела сама по себе си е нещо изключително – автомобилът трябвало да изглежда като Р4, да разполага с динамичните показатели на Enzo Ferrari и да получи американска хомологация като серийния F430.
След това върху американския колекционер се изсипва такава река от скици, идейни проекти, компютърни графики и покани за планьорки от страна на италианските дизайнери, че в даден момент той започва да се чуди дали първото му име е Джеймс, а не Енцо... Основателят на Ferrari е ангажиран в проекта не само като идеен патрон – автомобилът, носещ неговото име, изпълва с плът и кръв уникалната творба. Още от самото начало е ясно, че единствената подходяща техническа платформа е топмоделът Enzo Ferrari, тъй като в заданието е заложено изискването за максимално близко до професионалния спорт техническо равнище на Glickenhaus P 4/5. Физическият „донор” е открит сравнително лесно и бързо при един калифорнийски търговец на Ferrari - произведеният в съответствие с американските хомологационни изисквания Enzo така и не успява да достигне до потенциалния клиент, за който е предвиден, тъй като последният изпада във финансова немощ вследствие на несполучливи валутни спекулации в Южна Америка.
Гликенхаус закупува веднага автомобила и го изпраща в развойния център на Pininfarina в Камбиано, близо до Торино заедно със състезателния прототип Ferrari Р4 от своята колекция – идеята е дизайнерите да получат пълна и ясна представа директно от оригинала. Сто часа в аеродинамичния тунел, един пълноразмерен глинен макет и разходи от няколко милиона долара по-късно, новото Ferrari P4/5 by Pininfarina е приведено в напълно функционален вид и фучи по изпитателното трасе на полигона C.E.R.A.M край Париж. Каросерията на Enzo е заменена от специалистите на Рininfarina с 200 специално създадени за целта и уникални от гледна точка на приложението си детайли.
Още с потеглянето на Р4/5, предшествано от лек натиск върху планката за включване на първа предавка, се включва и програма за пътуване в миналото на моторните спортове. Върху изтегления далеч напред прозрачен купол се проектира непосредственото усещане за онази епоха от историята на марката от Маранело, в която Ferrari можеха да си позволят не само два до три болида във Формула 1, но и участие с четири-пет прототипа в пистовия шампионат, поддържайки постоянен щат от около десет заводски пилота.
Виражът на изпитателния полигон изведнъж придобива очертанията на завой от прочутия овал на Дайтона, а водачът неусетно се превъплъщава в ролята на пилотите от онези времена, в чиито очи стоящите край пистата Джеймс Гликенхаус, Андреа Пининфарина и Паоло Гарела изглеждат досущ като Мауро Форгиери и неговите колеги от 60-те.
Текст: Екхард Айбл
Снимки: Ханс-Дитер Зойферт