Време е да видим как се държи на пътя тази червена фурия
SF90 Stradale e не само първият Plug-in хибрид на Ferrari, а и първият модел от Маранело с мощност 1000 к.с.
Ето на това му се казва петзвездно обслужване: преди днешното пробно шофиране дори асфалтът беше подгрят предварително. В шест и трийсет една сутринта внезапно всичко утихва – а от портала на завода изфучава пилотът от Формула 1 Шарл Льоклер със своя болид, поемайки по отворените за движение пътища от Маранело към тестовата отсечка Фиорано. Макар и с малко закъснение празнуваме подобаващо рождения ден на Scuderia Ferrari. В края на 2019 година легендарният тим от Формула 1 чества 90-годишен юбилей, а подаръкът по този забележителен повод вече е пред нас:казваме добре дошъл на Ferrari SF90 Stradale!
Ето съвсем сбита информация за нови нисколетящ изтребител: това е първият сериен Plug-in хибрид на Ferrari и има автономен пробег на ток от 25 километра. Значително по-интересно е обаче да се отбележи, че това е първото серийно Ferrari с мощност 1000 конски сили. Уау!
Да караш Ferrari на ток
Pista di Fiorano – едва ли има много места, на които един автомобилен ентусиаст да започне деня си по-вдъхновяващо. В двора на великолепната вила на основателя на компанията сега сноват механици, а SF90 Stradale вече ни очаква. „В завоите автомобилът се усеща значително по-лек, отколкото е в действителност“, обяснява ни пилотът от Формула 1 Льоклер, малко след като слезе от червения си болид. Докато доста младежи на неговата възраст все още ходят по студентски купони, Льоклер има забележително професионално поведение и изказ: „SF90 не е скучен, недозавиващ автомобил, а лека за управление машина с лек уклон към презавиване. Независимо от това, моделът е лесен за овладяване. Това носи огромно удоволствие.“
1000 конски сили и тегло от 1700 кг – впечатляваща комбинация. Честно казано, вече ни тресе предстартова треска. Кокпитът изобилства от полиран карбон и фина естествена кожа. Типичен за Ferrari е и мултифункционалния волан в стила на Формула 1. Освен познатите вече бутони за мигачите, чистачките и дългите светлини, както и селектора Manettino с пет режима (Wet, Sport, Race, CT off, ESC off), на волана вече откриваме също така и тъчпад, както и други чувствителни на допир елементи. Тоест – за част от функциите е достатъчно само да докоснеш дадено поле, вместо да натискаш бутон.
Първото усещане от ергономичната концепция: SF90 се държи като най-бързия смартфон в света.
На мястото на класическите контролни уреди SF90 има многофункционален, отлично четим 16-инчов HD-Curved дисплей.
Задвижването има четири основни режима на работа, като потеглянето става в режим eDrive. Което реално погледнато е доста непривично – SF90 Stradale е първотоFerrari, което при потегляне не създава звуков спектакъл, напомнящ за връхлитащо природно бедствие, а е почти съвсем безшумно. Потеглянето е тихо и плавно, по странен начин напомнящо на трамвай. Излизаме от пределите на тестовия център и поемаме по околните пътища. Ако искате да научите всичко за хибридното задвижване, най-добре ще е да се подготвите да прочетете цяла книга по темата. Задвижващият тракт комбинира три електромотора и най-мощния V8 в цялата история на Ferrari. Два електрически двигателя с мощност от по 99 кВт задвижват предните колела. В изцяло електрически режим на работа SF90 се движи като автомобил с предно предаване. Максималната скорост в режим eDrive? 135 км/ч.
Битурбо V8 вместо атмосферен V12
Третият електромотор (150 кВт) подпомага работата на централно разположения ДВГ и е разположен корпуса на осемстепенната трансмисия с два съединителя. Въпросният електромотор е с форма на диск и има дебелина едва 72 мм, поради което по линия на вътрешнозаводския хумор на италианците носи прозвището „Pizza“. Битурбо V8 двигателят отговаря за задвижването на четирите колела. Така в хибриден режим SF90 се превръща в първото суперспортно Ferrari с двойно предаване. Над 210 км/ч връзката между двата електромотора отпред и предните колела се прекъсва. От тази скорост до максимално постижимото темпо, което се равнява на 340 км/ч, автомобилът разчита на задвижване единствено на задния мост.
Познатият от F8 Tributo битурбо V8 от серията F154 е допълнително усъвършенстван от инженерите на компанията. Например цилиндровите глави, разпределителните валове, цилиндрите, буталата и коляновият вал са разработени изцяло наново. След модификациите задвижващият агрегат е не само е намалил височината си със 76 мм и така осигурява по-нисък център на тежестта, но и е олекнал с 25 кг. Заради по-големия диаметър на цилиндрите, работният обем се е увеличил от 3,9 на 4,0 литра, мощността и въртящият момент също са се покачили – съответно от 720 на 780 к.с. и от 770 на 800 Нм. Общата максимална мощност на електродвигателите е 162 кВт (220 к.с.).
Интересен е въпроса защо се използва битурбо V8, а не атмосферен V12. Нека не забравяме, че култовите предшественици Enzo и LaFerrari се задвижваха именно от V12 с внушителен работен обем. Ferrari между другото не определят SF90 като официален наследник на LaFerrari, вероятно защото моделът ще се произвежда в неограничен тираж и се продава наред с „нормалните” автомобили на марката.
„Целта ни беше да създадем автомобил с възможности на суперспортна машина, който да бъде по-добър от LaFerrari. Аз ще се боря всячески да правим V12 двигатели още възможно най-дълго време. Но не бива да пренебрегваме факта, че в бъдеще смисълът на един V12 атмосферен двигател е по-скоро въпрос на емоция, отколкото на мощност и представяне, просто защото един съвременен V8 с турбопълнене е по-добър и по-ефективен, включително по отношение на цялостната архитектура на автомобила“, обяснява шефа на техническия отдел във Ferrari Михаел-Хуго Райтерс.
Е, време е за първите бързи завои по пътя. Хибридният режим, при който SF90 залага основно на ефективността, честно казано не ни вълнува много точно сега. Докосвам сензорното поле с изобразен кариран състезателен флаг и от eDrive автомобилът преминава в режим Performance. Във въпросния режим V8 двигателят работи постоянно, а на мястото на тишината идва характерния звук на осмак.Разположената зад седалките литиево-йонна акумулаторна батерия с тегло 72 кг и капацитет 7,9 кВтч се зарежда усилено, а на преден план вместо ефективността излиза динамиката. Селекторът на централната конзола за избор на режим на работа на трансмисията (автоматичен, ръчен, задна предавка) и за управление на системата Launch-Control напомня за отворените пътечки, по които се движеше скоростния лост на Ferrari в златното минало.
Натискам спирачката, активирам Launch-Control пълна газ, отпускам спирачката – и SF90 се устремява напред като снаряд. Дори да сте пилот, свикнал на поведението на суперспортните автомобили, тук няма как за малко да не ви спре дъха, когато цялата сила на ускорението ви притисне в карбоновата черупка на седалката. Превъртане на гуми? Това е израз, който явно е непознат на този автомобил. Друга непозната дума е турбодупка – но това е факт, който вече знаем за двигателите от серията F154. Благодарение на допълнителната помощ от страна на електромоторите, SF90 реагира още по-фино при подаване на газ. Битурбо V8 двигателят достига до ограничението при 8000 об./мин с огромно настървение, LED-индикаторите в горната част на волана присветват отначало в червено, а после в синьо, карайки човека зад волана да се чувства поне малко като Фетел или Льоклер. Щрак – следващата предавка е активирана още преди човек да може да осъзнае напълно какво се случва! При пълна газ осемстепенната трансмисия с два съединителя работи точно както подабава на един истински състезателен автомобил. В сравнение с меко казано бързата сама по себе си DKG трансмисия на 488 Pista инженерите на марката не само са добавили една допълнителна предавка, но и са съкратили времето за превключване от 300 на 200 милисекунди. Наред с това предавателната кутия е олекнала с 10 кг, което в голяма степен се дължи на отпадането на класическата задна предавка – за шофиране на заден ход се ползват единствено двата електромотора, задвижващи директно предния мост.
Машина, която крие теглото си
При пълно натоварване SF90 звучи доста по-различно от своя предшественик LaFerrari, чийто V12 продължаваше своите емоционални изблици до невероятните 9250 оборота в минута. Което обаче не означава, че SF90 няма вдъхновяваща акустика – напротив. Особено при отпускане на газта и при рязко увеличаване на оборотите битурбо V8 агрегатът има страхотни музикални заложби
Връщаме се във Фиорано, време е да стъпим на състезателното трасе. С помощта на Manettino избираме режим „CT off“, който деактивира повечето от електронните помощници. За разлика от режима с напълно изключени системи (ESC off), тук тракшън контролът работи на заден план, макар и почти незабележимо. Газ! Сега SF90 изригва пълната си мощ. Зареждането на батерията и въобще цялата хибридна олелия за малко отиват на заден план. Дори при достигане на граничния режим, управляемостта остава свръхпрецизна и не се стига до недозавиване. RAC-e (съкращение от: Regolatore Assetto Curva Elettrico) – така от Ferrari наричат системата от типа Torque-Vectoring, чиято работа се обуславя от двата електромотора на предния мост. Важно е да се отбележи, че усещането от волана в нито един момент не се усеща изкуствено. Управление на суперспортен автомобил
При подаване на много газ при излизане от завой автомобилът реагира с контролирано пързаляне на задницата. Този суперспортен автомобил се държи повече като добре балансирана машина със задно предаване, отколкото като такава със задвижване на четирите колела. Точно както Льоклер ни увери, SF90 удивително добре успява да прикрие своето тегло. 1570 кг сухо тегло според Ferrari, а това означава около 1700 килограма след прибавяне на всички необходими течности. Въпреки че каросерията е направена с интелигентен микс от материали, хибридната система носи солидно допълнително тегло от около 270 кг. А това е тежест, която все някога започва да се усеща – например при спиране. При късно спиране SF90 Stradale има склонност да се плъзга с предния си мост. И като стана дума за спирачките, Ferrari залагат на система от типа Brake-by-Wire. В този ред на мисли сме приятно изненадани, че дозирането на спирачното усилие е достатъчно прецизно и не се усеща неестествено. Специално на пистата керамичните дискове осигуряват грандиозно спиране на SF90. От Ferrari обещават спирачен път под 29,5 метра от 100 километра в час. Италианските конструктори са особено горди с иновативните накладки с вградени охлаждащи канали. След чест обиколки е време SF90 да охлади страстите в бокса. Между другото, според прес информацията ние всъщност сме карали „стандартната версия” на SF90… Сериозно ли? Луда работа: за своя нов модел Ferrari предлага и допълнителен „спортен пакет“, наречен Assetto Fiorano, който включва окачване с по-спортни пружини и амортисьори, допълнителни карбонови елементи по каросерията, титанова изпускателна система, както и полусликове. Как ли ще се представя автомобилът в този си вариант? Искрено се надяваме някой ден да научим лично.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Доскоро мощности от порядъка на 1000 конски сили можеха да се срещнат единствено при състезателните болиди, но със SF90 Stradale не е нужно да бъдете пилот във Формула 1, за да разполагате с подобна стойност. Ако вече сте заинтересовани от този суперспортен автомобил, имаме две добри новини за вас: с базовата си цена от 417 890 евро SF90 е струва наполовина спрямо своя ексклузивен предшественик LaFerrari (1,19 милиона евро). Освен това произведеният в ограничен тираж от 499 екземпляра (Coupé) LaFerrari беше разпродаден още преди официалния си дебют, докато SF90 Stradale няма да бъде правен в строго лимитирана серия.
Текст: Кристиан Гебхард
Снимки: Ханс-Дитер Зойфер