Fiat 500: Джуджето Чипоноско

Всъщност може би новият Fiat 500 трябва да се нарича Nuova 500, но нещата не стоят толкова просто. Нали така се е казвал още неговият исторически първообраз, който през 1957 г. е заменил най-стария 500 (Topolino), произвеждан от 1936 до 1955 г. и се е задържал в гамата на фирмата чак до 1975 г., създавайки у нас онези положителни спомени, които днес трябва да подхранват интереса и към най-новия 500.

Нещо повече от играчка

Най-малкият модел на Fiat използва техническата основа на Panda и освен визуалните прилики няма нищо общо със своя предтеча. В задната част, където някога маломощно бръмчаха двуцилиндрови мотори с въздушно охлаждане, обем 500 куб. см и не повече от 18 к. с., новият модел има просто багажник. И обратно – там, където старият дребосък на Fiat предлагаше място за малко багаж, в съвременния вариант е разположен двигателят. В нашия тестов автомобил той е с работен обем 1,4 литра и мощност 100 к. с., което го издига на върха сред предлаганите засега мотори. По-нататък се очакват турбоверсиите Abarth със 130 и 160 к. с.

Възраждането на един култ

Възроденият 500 не е евтин, което само по себе си също е новост. В Германия 1,2-литровата базова версия с 69 к. с. струва цели 10 500 евро, докато Renault Twingo може да се купи за 9250 евро, а Toyota Aygo – за 9350 евро.

Ако поръчате 500 във варианта със 100 к. с. и оборудване Lounge (какъвто бе случаят с тестовия екземпляр), ще ви искат около 30 000 лева. Наред с базовата екипировка (седем въздушни възглавници, централно заключване, електрически странични огледала и СD радио) тази версия разполага с климатична инсталация, 15-цолови алуминиеви колела, мултифункционален волан, остъклен покрив и, преценено на око, около пет килограма хром, покриващ различни декоративни части. На някои пазари версията със 100 к. с. ще се предлага серийно с ESP, но в италианския тестови автомобил електронният контрол на стабилността липсва.

Преди да подкараме малчугана, го оставяме на воля да упражни чара си върху нас и другите участници в движението. При това съвсем сериозно се сключват басове кой би събудил по-голям интерес – дали манекенката Хайди Клум по бикини или дългото само 3,55 м автомобилче с две врати. Вероятно на Хайди никак няма да й е лесно - в Милано и по пътя към тестовия полигон всички погледи са приковани към 500. За щастие на Fiat хората не само гледат, но и поръчват. При това толкова масово, че концернът не може да насмогне с производството на полския завод в Тихи и се готви да пусне поточна линия и в Италия.

Стилна атмосфера

Въпреки че с ококорените си фарове с хромирани гривни и закръглената си форма 500 прилича повече на голяма детска играчка, той е един съвсем сериозен автомобил. Дори високи скандинавци могат да се чувстват като хора върху предните седалки и макар в случая да не става дума за изобилие, просторът е напълно достатъчен за представител на този клас. 500 е малък автомобил и колкото по-тесен е той – в случая 1,63 м – толкова по-лесно можете да слезете в тясната пролука между него и съседа на паркинга, а после да се качите отново.

По-придирчивите биха могли да се оплачат и от недостатъчната дълбочина на седалките, както и от слабата странична опора на облегалките, но погледът към арматурното табло може да утеши всеки. Вместо обичайния траурночерен пластмасов пейзаж се разкрива блестящо лакирана пластмаса, която се отразява в предното стъкло, без да ви дразни, а единственият многофункционален контролен прибор може да не е най-четливото и прегледно предложение на пазара, но изглежда изключително ефектно. Колко скучни са в сравнение с това бижу днешните арматурни табла!

Нямаме забележки по отношение на ергономията - нищо чудно, тъй като семплата подредба почти не оставя нещо, което да се управлява и контролира. Но от какво повече от радио и климатик би се нуждал собственикъг на подобен дребосък? Вероятно от система за навигация, която в момента се предлага само допълнително и е доста опростена като функции. През 2008 г. се очаква появата на портативна, специално пригодена за 500 навигационна система с карта.

Като цяло водачът и пътникът до него могат да се настанят в 500 повече от задоволително, но пасажерите от задната седалка са принудени да търпят известни лишения. Ако сте с ръст до 1,75 метра, можете да се разположите съвсем удобно, но по-едрите ще изпитат сериозни притеснения във височина - четирима възрастни могат някак да се наместят в малкия Fiat за пътуване на къси разстояния, но за продължителни пътешествия се препоръчава комбинацията двама възрастни + две деца. Още повече че серийните точки за закрепване Isofix правят монтирането на детски столчета съвсем лесно.

По подобен начин стоят нещата и с багажника с обем 185 литра – крайно недостатъчно за семейна ваканция, но повече от прилично за градски автомобил. Дори да сте се увлекли в пазаруването, има къде да натоварите покупките, а при необходимост разделената по средата задна седалка може да бъде частично или изцяло сгъната. При това не се образува идеално равна товарна площ, но не се налага и демонтиране на опорите за глава.

След като закараме покупките вкъщи, можем да открием още една черта от характера на 500 – способността му да ви осигури спортно забавление при шофиране по второстепенни шосета със завои. Независимо че за стандартния спринт от място до 100 км/ч тестовият автомобил се нуждаеше от 1,4 секунди повече в сравнение с времето, посочено в заводските данни, 500 се оказа един доста жизнерадостен компаньон. За съжаление и доста жаден, както показва измереният в теста разход от 7,5 л на 100 км. В режим на натоварване четирицилиндровият мотор, който става шумен при по-високи обороти, звучи като разтревожен рояк стършели и бодро тегли напред тежащия един тон малък автомобил. В усилията си двигателят намира адекватна подкрепа от шестстепенната трансмисия с подходящо подбрани предавателни числа и приятна лекота на превключване.

Приятните изненади продължават

На пътя ходовата част може да служи за пример със стегнатите си маниери. Въпреки леката склонност към вибрации и повишения шум при движение като цяло тя осигурява задоволително равнище на комфорт. В нормални условия малкият Fiat послушно изпълнява подаваните чрез волана команди, а в граничен режим проявява плавно нарастваща тенденция към недозавиване. Коварните реакции при отпускане на газта в завой са му напълно чужди, което дори без ESP гарантира сигурно поведение на пътя. Електрическото сервоуправление прилага по-голямо усилие, когато е активиран спортният режим, работи прецизно и допринася съществено за общото впечатление за чевръсто поведение на пътя. С други думи Fiat 500 позволява именно онова динамично шофиране, което повечето хора очакват от един малък автомобил, но много рядко го получават наистина. Положително впечатление прави и работата на спирачките с точно дефинирана точка на задействане, къс спирачен път и висока надеждност дори при напълно натоварен автомобил. Друг е въпросът, че максималният полезен товар от 320 кг не е особено впечатляващ...

Затова пък няма как да не се впечатлим от списъка с допълнително оборудване. Многобройните комплекти с различен дизайн за външността, интериора и дори за контактния ключ предоставят невероятна индивидуална свобода за всеки, който желае да направи своя Fiat 500 наистина неповторим. За съжаление сред екстрите липсва надиплящият се мек покрив на стария 500. Панорамният стъклен таван на версията Lounge не е пълноценен заместител, а остъкленият подвижен люк е само бледо подобие.

Текст: Кристиан Бангеман
Снимки: Райнхард Шмид