Почитателите на Fiat 500 биха простили на своя любимец всеки недостатък. В 50 000-километровия тест обаче „Чинквеченто” искаше да докаже и на своите критици, че е не само красив, но и надежден.
Римини, преди няколко месеца. В хотела подчертават националното значение на разделното сметосъбиране, дори карабинерите с брилянтинени прически спират на пешеходните зебри, а съдържателите на съмнителни кръчми съблюдават стриктно спазването на забраната за пушене. Вече и на юг от Алпите човек не може да се отдаде на любимите си пороци – както и да запази убедеността си в ненадеждната репутация на италианските автомобили.
Тежко бреме
Предишните участия на Fiat в продължителни тестове на auto motor und sport бяха белязани от усещане за нетрайност. В края на 90-те години Punto I измина 50-те хиляди километра със седем извънпланови престоя в сервиз, като драматургичната кулминация беше достигната още при километър 17 600 със сериозна повреда в предавателната кутия. Няколко години по-късно наследникът му постигна същия ефект още след 7771 км, пък и като цяло Punto II не остана по-назад, посещавайки сервиза четири пъти за 50 000 км.
След това дойде Panda II, която от 2004 г. измина същото разстояние само с ухапвания от гризач, но иначе не си позволи нито аварии, нито „долче фар ниенте” (сладко безделие). Което може би се дължеше и на факта, че моделът е италиански само по идея, но всъщност се произвежда в Тихи (Полша).
Там слиза от конвейера и братчето на Panda – симпатичният 500. И двата модела до голяма степен споделят една и съща техника и базисна архитектура, поради което и в този 50 000-километров тест очаквахме същото желязно здраве. С тази разлика, че докато Panda е посветена на задачата да осигури мобилност на равнодушния към автомобилните прелести и прагматично настроен потребител, „Чинквеченто” се стреми към сферите на прекрасното.
Функцията следва формата
Неговият външен вид предизвиква възторга не само на онези, които си падат по мъже – наистина жените го приемат изключително добре, а наред с други отличия наскоро спечели титлата Gay Car of the Year. Всеобщите симпатии се дължат и на обстоятелството, че в този малък модел изглеждате не като човек, който не може да си позволи нещо по-голямо, а като такъв, който просто няма нужда от нищо повече. Малкият Fiat е чудесен, жизнерадостен автомобил и с него нямате причини да завиждате на никого.
Не можем да не споменем обаче, че принципът „Формата следва функцията” тук не само е обърнат, но функцията в много отношения изостава на забележима дистанция. Скоростомерът заобикаля в кръг оборотомера, което изглежда симпатично, но затруднява разчитането. Въпреки малко по-големите си размери „Чинквеченто” побира в изненадващо трудно обозримата си сферична задна част по-малко багаж от четвъртитата Panda (от 185 до 610 вместо от 190 до 860 литра). Освен това препятствията, с които автомобилът посреща опитите за сядане отзад въпреки системата Easy Entry, трябва да се тълкуват по-скоро като предупреждение – задната седалка е твърде тясна за пълнолетни пътници, таванът е нисък, а мястото пред коленете е силно ограничено. Тук определението „четириместен автомобил” изглежда прекалено оптимистично, но повечето клиенти така или иначе ще го използват като двуместна машина, а в задната част ще поставят само багаж.
В този случай можем да си спестим дежурните в последно време хвалебствия за това, колко пораснали и възмъжали са новите малки автомобили. При шофиране 500 създава традиционното усещане за малък модел, което проличава особено при комфорта. Окачването не поглъща добре ударите от неравности, затова пък често подскача и вибрира. В още по-голяма степен пригодността за дълги пътешествия страда поради неудобните предни седалки. През тънката тапицерия напречната планка се впива в гърба, а примитивният механизъм за регулиране на височината променя само положението на долната част – тъй че при най-долно положение между нея и облегалката зейва пролука. Освен това тук водачът не може да намери оптималната позиция, понеже воланът се регулира само по височина.
Добре свършена работа
Всичко това обаче не притеснява истински никого и не се отразява върху популярността на „Чинквеченто”, който прикрива дребните си недостатъци с големи порции очарование. По време на дългите командировки тестовият автомобил опозна Европа, за което 69-те му конски сили се оказаха напълно достатъчни. Причината е не само във факта, че по-скъпата с 2000 евро 1,4-литрова бензинова версия с нейните 100 к.с. почти не се усеща като по-мощна, но и в живия темперамент на малката 1200-кубикова машина.
Моторът бодро тегли тежащия точно един тон „Чинквеченто” нагоре към прохода Бренер, ускорява на магистрала до 160 км/ч, без да надава мъчителен вой, и компенсира недостатъчната си тяга на високи предавки с прилично бързо набиране на обороти. При това моторът получава адекватна подкрепа от добре степенуваната, но все по-заяждаща към края на теста петстепенна предавателна кутия. Комбинацията не би могла да се нарече истински икономична, въпреки че средният разход от 6,8 л/100 км може да се обясни и с чести пътувания на къси разстояния или в града, както и с факта, че при движение по магистрала запасът от мощност на малкия мотор често биваше изстискван докрай. Показателен относно потенциала за икономии е по-скоро минималният разход от 4,9 л/100 км, по-нисък дори от оптимистичната стойност по стандарта на ЕСЕ.
Що се отнася до удоволствието от шофирането, малкият Fiat в никакъв случай не надминава очакванията. Наистина в завои той се управлява неутрално и сигурно, но създава по-скоро впечатление за тромавост. Обратната връзка от кормилната уредба също се замъглява поради прекалено напористия сервомеханизъм. В замяна на това в режим City можете да вкарате 500 в свободното място за паркиране, въртейки волана само с един пръст.
Списъкът с разходите
Ремонтите засягаха само дреболии: след близо 21 000 километра един вал до кормилната колона започна да тропа и с това предизвика един от двата извънредни престоя в сервиз. Поисканите за ремонта 190 евро бяха поети от гаранцията – също както и 505-те евро за ново радио, тъй като на старото му падна един бутон. Последната повреда беше регистрирана посред лято, когато външният термометър показа минусови температури, с които би се гордяла всяка сибирска зима.
Всъщност щеше да ни е все едно, ако автоматичният климатик също не се беше побъркал поради дефектния температурен датчик. Вследствие на това при втория непланиран питстоп сервизът смени страничното огледало, в чийто корпус се намира и датчикът. Извън срока на гаранцията това щеше да струва солените 182 евро, но в бъдеше няма да е наложително, понеже производителят вече предлага осъвременяване на софтуера за датчика.
Звучи като доста сложно за такъв малък автомобил – пък и доста скъпо. По отношение на разходите за редовното обслужване 500 е на нивото на останалите в класа с общо 244 евро, от които 51 са цената на трите литра моторно масло. Иначе автомобилът се отнася към смазочния материал пестеливо – за целия пробег се наложи да бъде долят само четвърт литър. Също толкова грижливо „Чинквеченто” постъпваше и спрямо гумите, което е и едно от обясненията за ниските общи разходи от десет цента на километър.
Много грижи изискват обаче тапицериите на седалките – яркочервени и чувствителни към замърсяване. Иначе оформеният с любов и стабилен като материали и изработка интериор след две години експлоатация все още не изглежда захабен. С времето свикнахме с донякъде сложните манипулации, както и с песимистичните индикации за горивото. Когато се появи сигналът, че сте на резерва, в резервоара още се плискат десет литра бензин, което при общ обем от 35 литра означава, че ще бъдете приканени да заредите след само 370 изминати километра.
Зимни неволи
Тестовият 500 беше заплашен от принудително спиране през втората зима, когато при минус 14 градуса по Целзий сутрин започнаха да го мъчат проблеми със запалването. Стартирането на двигателя беше съпроводено с мъчителен вой и кашлица. Освен това замръзналата система за миене на стъклата се нуждаеше от цял час, за да се размръзне и да подкачи вода – един феномен, който през тази зима се прояви и при значително по-скъпи автомобили, участващи в маратонски тест.
С тях малкият Fiat можеше да се сравнява и по отношение на оборудването, тъй като още за базовата си версия Pop той ви засипва с изобилие от допълнителни предложения. Част от тях бяха достатъчни, за да повишат цената на тестовия екземпляр с 41 процента. Докато екстри като ESP, автоматичния климатик и Bluetooth-/USB-интерфейсът Blue & Me заслужават препоръка, можете спокойно да се откажете от датчиците за паркиране, както и от хромовия пакет и 15-цоловите алуминиеви джанти. Малко украса обаче подхожда на характера на модела и е от полза при продажбата му на старо. Оценката от 9050 евро е само с около 40 процента по-ниска от цената на новия автомобил – въпреки сравнително дългия за този клас пробег.
Дотук описанието на маратона с Fiat отне повече от 200 реда – а къде е традиционната драма? Тя настъпва при раздялата с автомобила. В един млечнобял февруарски ден 500 ни напусна. Той ще ни липсва – и това е още едно от нещата, за които при този модел можем да сме напълно сигурни.
Текст: Себастиан Ренц
Оценка
Fiat 500 1.2 POP
Два извънпланови престоя в сервиз. Дълги сервизни интервали (30 000 км) без нужда от междинно обслужване. Достатъчно темпераментен, но с 6,8 л/100 км не особено икономичен базов двигател. 38,9 процента овехтяване. Слабо износване на гумите.
Технически данни
Fiat 500 1.2 POP | |
---|---|
Работен обем | --- |
Мощност | 69 к.с. при 5500 об./мин |
Максимален въртящ момент |
--- |
Ускорение 0 – 100 км/ч |
14,4 с |
Спирачен път при 100 км/ч |
--- |
Максимална скорост | 160 км/ч |
Среден разход на гориво в теста |
6,8 л |
Базова цена | --- |