Никой друг автомобил от тази категория не се е представял толкова добре
Докато един производител на енергийни напитки от района на Залцбург обещаваше, че неговата подсладена газирана вода с таурин „дава крила”, художникът ХА Шулт приложи същата идея на практика и по-точно при един Ford Fiesta Оттогава автомобилът, снабден със светещи в злато ангелски крила, блести върху покрива на градския музей в Кьолн.
Независимо че става дума за едно от предишните поколения на модела, още на 25 февруари 2011 г., постъпвайки на служба в редакцията на auto motor und sport, участващата в маратонския тест Fiesta вече имаше поводи за гордост. И въпреки че инженерите от Ford не я бяха надарили с крила, тя си ги спечели, изминавайки над 100 000 тестови километра без почти никакви повреди.
Още в началото трябва да кажем, че макар нито веднъж да не даде повод за нежелано и непланирано прекъсване на някое пътуване, Fiesta не успя да премине цялото тестово разстояние без нито едно извънредно посещение в сервиза. Въпреки това, с индекс на повреди 2, моделът почти без усилия се изкатери на първо място сред събратята си от малкия клас.
Добре оборудван малчуган
По-точно казано, единственият по-съществен дефект се дължи на факта, че хората от Ford доставиха Fiesta с върховото оборудване Titanium и освен това я бяха снабдили с някои допълнителни хитринки, оскъпили малкия автомобил със солидните 5000 евро.
В замяна на това той разполагаше с комфортно оборудване, включващо кожен пакет, аудиосистема Sony, темпомат, електрозадвижване и на задните прозорци, отопление на челното стъкло и предните седалки, както и паркпилот плюс камера за заден ход. Предаваната от нея картина се възпроизвежда върху огледалото за обратно виждане и е наистина от голяма полза при маневрите на паркинг, тъй като широките задни колони правят пространството зад автомобила до голяма степен невидимо за човешките очи. Тази порция високи технологии обаче като че ли беше малко в повече – защото видеообразът се изгуби не един, а цели два пъти, което водеше до смяна на камерата за заден ход. С това обаче се изчерпват и съществените ремонти. Като изключим смяната на две лампи, Fiesta измина останалата част от пробега без каквито и да било повреди.
Все пак при един продължителен тест надеждността не е единственият критерий. Прочитането на дневниците от пътуванията разкрива всяка слабост, колкото и незначителна да е тя. Например един от изпитателите критикува интериора, който, ако не беше толкова сив и обикновен на вид, можеше да създава впечатление и за по-високо качество. Естествено, подобни оценки винаги съдържат и щипка субективизъм. Това важи и за седалките: предимно по-ниските колеги ги намират за неудобни при дълги пътувания, докато по-високите изпитатели не се оплакват от комфорта им.
Тези разлики обаче не накърняват усещането за удивително щедър вътрешен простор, създавано от малкия автомобил. Действително замисълът на Fiesta позволява много повече от безпроблемното транспортиране на малки семейства с невръстни дечица от точка А до точка Б.
Мненията за ходовата част също са положителни без изключения. Не за първи път получаваме доказателства, че инженерите на Ford имат особен талант в тази област. И при Fiesta те са успели да постигнат добър компромис между стегнати и комфортни настройки, подкрепен от неутрално поведение в завой и сигурни действия на ESP. Истинско удоволствие е да изписвате завоите с малкия автомобил – нещо, за което допринася и директната, прецизна работа на кормилната уредба.
96 к.с. без помен от тишина
Атмосферният двигател бил един с по-скоро флегматичен характер, е отбелязал един опитен, разглезен от турбомоторите колега в дневника на теста, след което е попитал недоверчиво: „Нима това са 96 к.с.?” Макар да звучи малко рязко, това все пак е пример за една повтаряща се оценка. Ясно е, че двигателят с четири клапана на цилиндър е всичко друго освен извор на темперамент. Особено ако се придържате към препоръките за превключване на централния дисплей, на дълги разстояния 1,4-литровият мотор изпълнява задачите си, общо взето, без да създава затруднения, но и без да буди особено въодушевление. Това се отнася и за механичната предавателна кутия, при която много от изпитателите отбелязват липсата на шеста предавка – не на последно място и поради засиления шум при по-висока скорост.
Друго разочарование донася погледът върху разхода, отчетен в рамките на целия тест. При средна стойност от 7,5 литра на 100 км той вече не може да мине за обичайна консумация на един малък автомобил. Това е ясно и за стратезите от Ford, които междувременно се отказаха от 1,4-литровата машина и дадоха нови крила на Fiesta чрез модерния трицилиндров 1.0 Ecoboost с турбопълнене. В тази връзка наблюденията над 1,4-литровия мотор вече имат по-скоро исторически характер и са от значение при избор на автомобил на старо.
Също част от историята са вече и оплакванията от скърцане при въртене на волана, което понякога обезпокояваше изпитателите. В рамките на редовното сервизно обслужване беше смазано стъблото на кормилната колона, с което беше възстановено първоначалното състояние. Иначе като цяло кормилната уредба импонира с директни си реакции и висок „коефициент на удоволствие”, но това донякъде се отразява върху стабилното движение в права посока.
Любимец на гризачите
Има и още един феномен, който не би следвало да премълчаваме напълно. Очевидно гризачите си бяха харесали Fiesta и си похапваха от нея, за което автомобилът, разбира се, няма никаква вина. С фрапираща и несрещана никога досега редовност малките животинчета нахапваха изолациите, както и кабелите на запалването и ламбда сондата. Зверчетата нападнаха беззащитната Fiesta общо пет пъти на съвсем различни места – тъжен рекорд в историята на маратонските тестове на auto motor und sport. Биолозите обясняват това с приятната топлина в моторния отсек, който, веднъж заселен, може да стане арена на съперничество за охотно хапещите животински видове.
Въпреки че подобни нетипични щети не влизат в обичайната равносметка за маратонския тест, те биха стрували на собственика общо 560 евро! Може би все пак си заслужава инженерите от Ford да помислят дали да не влагат не толкова вкусни пластмасови смеси.
Въпреки тези неприятности Fiesta достигна края на продължителния тест с напълно респектиращ резултат. Сякаш за да посее известни съмнения, в края на стоте хиляди километра дисплеят предупреди, че трябва да бъде сменена батерийката на дистанционното управление в контактния ключ. Това обаче се случи след почти три години работа и е всичко друго, но не и признак на слабост.
ИЗ ОПИТА НА ЧИТАТЕЛИТЕ
Читателите на auto motor und sport споделят впечатления от всекидневието
От май 2009 г. притежаваме Ford Fiesta 1.25. Досега сме изминали 39 000 км и сме много доволни от колата. Мястото в кабината е достатъчно за нуждите ни, харесва ни и стегнатото, но комфортно окачване. Автомобилът е подходящ и за по-дълги разстояния. Средният разход от 6,6 л/100 км е задоволителен, но на мотора донякъде му липсва междинна тяга. Единствените дефекти досега бяха една изгоряла крушка на фар, един отварящ се съвсем малко прозорец и дисплеят на радиото, който от време на време се изключваше.
Роберт Шулте, Вестеркапелн
Имаме Ford Fiesta с 82 к.с., произведен през 2009 г., и с него досега сме навъртели 17 700 км. Като цяло сме доволни от автомобила. Разходът на бензин при 95 процента шофиране в града е 6 до 6,5 л/100 км. Обзорът назад обаче е много лош, затова непременно човек трябва да си поръча паркпилот. Често при затваряна на предния капак се прищипва маркучът на системата за миене на стъклото. Задният капак пък винаги се налага да бъда затръшван силно, иначе бордкомпютърът дава сигнал, че е отворен.
Моника Рифер, Хаар
Моята Fiesta 1.25 с 82 к.с. от 2009 г. е изминала до днес 19 800 км. Едва три месеца след като я купих, в багажника започна да се събира вода, което се дължеше на дефект в уплътнението на задните светлини. Повредата беше отстранена в рамките на гаранцията. При първото сервизно обслужване се оплаках от прекалено висок разход на бензин от 7,5 л/100 км, но осъвременяването на софтуера не промени нищо. При втората редовна проверка в сервиза се наложи да бъде сменен дефектният управляващ блок на системата ABS, открит беше и дефект в предавателната кутия и се наложи тя да бъде ремонтирана (3 дни). След изтичането на гаранцията в багажника отново започна да се стича вода, този път от един пропускащ заваръчен шев в областта на покрива.
Фридрих В. Херцог, Тенинген
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Fiesta не се задоволи със скромното битие на обикновен малък автомобил. Моделът измина стоте хиляди километра с почти безупречни резултати – сваляме му шапка!
Текст: Клаус-Улрих Блуменщок
Снимки: К.-У. Блуменщок, Михаел Хайнц, Беате Йеске, Михаел Орт, Райнхард Шмид