Нека прочее видим на какво са способни тези новаци
Бяхме млади и имахме пари... за едно Polo на старо. В края на 1970-те години четирима души решихме да мръднем с него до Холандия за уикенда. И отпред, и отзад седяхме с колене до брадичките, а в скосената задна част остана точно толкова място, че да побере няколко кутии с германска бира. Малките автомобили тогава напомняха кашони, а при 120 км/ч започваше частта с бисовете – посетителите на рокконцерти знаят за какво иде реч: тогава ставаше наистина шумно.
А днес, както ни се струва, само миг по късно? Със сто и повече конски сили малкият автомобил е добре моторизиран, а нарастването и в трите измерения му придава онази годност за ролята на първи и единствен автомобил в семейството, която става все по-важна за нас. Да, днешните малки автомобили са вчерашните компактни. Подходящи да ни придружават в живота, без да ни вкарват в големи разходи и да навяват скука.
Сега има две многообещаващи нови попълнения: С модела i20 марката Hyundai, доказала от доста време висок потенциал за изненади, дава свеж сигнал за своите амбиции. А с „двойката” Mazda отново проявява дързост, което и би трябвало да се очаква от единствения производител на евтин роудстър. Но до Mazda 2 ще стигнем малко по-късно, защото ще разглеждаме съперниците по азбучен ред – което по случайност отговаря много добре на драматургията на теста. При всички разлики обаче е в сила признанието, че тогава, при онова пътуване до Холандия, всеки от шестте модела щеше да ни изглежда като въплъщение на висшия лукс.
Ford Fiesta прави сполучлив шпагат между динамика и комфорт
Момчетата от Ford наистина си разбират от работата. Само 100 к.с. развива трицилиндровата турбомашина под късия нос, който е още по-трудно обозрим, отколкото задната част. Моторът обаче събужда желания – с леките вибрации, достигащи до педала за газта и волана, с очарователно неравномерното си ръмжене, с мускулестия си въртящ момент, с който малкият автомобил от Кьолн се устремява към завоя. А там Fiesta не изоставя своя пилот.
Защото кормилната уредба, чийто ход не е прекалено лек, предава съвсем автентична информация за пътя, работи прецизно и с желание около средното положение на волана. С усещането, че го държите здраво в ръце, но без да ви натежава прекалено, моделът на Ford влиза с лекота в острите завои и чисто и просто доставя удоволствие. Наред с другото и понеже настанява удобно своя водач въпреки малко късата седалищна част.
Други производители също са способни да създадат автомобил, който гълта завоите като топъл хляб, но тогава въпросът с комфорта се превръща в голямо предизвикателство. Ford Fiesta подхожда към него професионално – и в работата на окачването се проявяват онези добри качества на ходовата част, които свидетелстват за много хиляди часове изпитания от подбрани специалисти с чувствителни задни части. По-добре вероятно не би могло да бъда, ако не се използват адаптивни амортисьори. Така чевръстият кьолненец става любемец във всекидневието, за което допринася и добрата изолация от аеродинамични шумове.
Но преди да продължим с хвалебствията, сме длъжни да споменем и някои по-несполучливи решения. Върху удобно тапицираната задна седалка, до която стигате през две по-скоро тесни врати (600 лева) по-високите пасажери не се чувстват много комфортно, и то още преди да закопчаят коланите си. Мястото пред коленете и над главите е недостатъчно, а малките опори за глава дори притискат тила. Отпред моделът на Ford, на който пълната липса на съвременни системи за подпомагане на водача носи доста отнети точки, е скроен по-просторно. Но малките контролни уреди, невзрачният монитор на навигацията и салатата от бутони върху централната конзола показват, че му е време за сериозно обновяване. Въпреки това Fiesta си е симпатяга. Защото тя ви кара да очаквате с желание следващото пътуване, което с 6,7 л/100 км няма да ви излезе много скъпо. Дали ни дразни наличието на само пет предавки в отчетливо превключващата трансмисия? Не. Все пак щеше да е по-добре, ако бяха шест, но само заради по-ниския разход.
Hyundai i20 с кротък 1,4-литров атмосферен мотор
Новият Hyundai със затъмнена (по желание) зона около задната колона оползотворява доста добре десетте сантиметра, с които превъзхожда Fiesta. Отвътре той като цяло прилича на модел от компактния клас. Прозорците с голяма площ подчертават доброто впечатление за простор. Този автомобил е подходящ не само за семейства с деца. В него винаги биха могли да се настанят и четирима възрастни – мястото ще стигне за всички. Отзад могат да се чуят оплаквания единствено поради късата, прекалено твърдо тапицирана долна част на седалката.
Водачът обаче няма причини за недоволство. Предните седалки са големи и удобни, арматурното табло е с добра ергономия и ясни контролни уреди. Също толкова съвестни грижи за благополучието на пътниците полага и ходовата част. Вярно е, че върху действително лош път и при твърде смело избрана скорост на движение i20 започва да подскача и проявява тенденции към грубост. Но по правило той вози приятно, поглъща тихомълком много от неравностите, а в завоите се управлява сигурно и с малко усилия, но за съжаление, и без да предизвиква въодушевление.
Атмосферният 1,4-литров мотор е кротка и покорна машина, без амбиции за нещо повече от това да работи тихо и незабележимо в нормален режим. Известен темперамент проличава едва при по-високи обороти. Те са необходими при изкачвания или изпреварване, а при бързо шофиране по магистрала неизбежното бучене отпред се конкурира с аеродинамичните шумове. Този начин на разгръщане на мощността остава без особени последствия по отношение на разхода (6,8 л/100 км средно в теста) и в известен смисъл подхожда на i20, който още с оборудването Comfort (27 990 лева) показва усет към мили жестове като серийния отопляем волан.
При спирането i20 дори постига най-добри стойности със студени спирачки, а неговият сериен асистент за спазване на лентата днес все още не е обичаен за този клас. Не толкова радваща е обаче политиката относно оборудването при i20: неща като автоматичния климатик, навигацията, люка на покрива, датчиците за дъжд и външно осветление се предлагат само в пакети. Задните врати обаче по принцип са серийни – все пак този добре изработен малчуган се профилира с респектиращ успех като автомобил за всички житейски ситуации.
Послушната Kia Rio с цена от 22 480 лева
Подобен ясен профил не можем да установим при Kia Rio, защото по начало й липсва добре изявено качество, с което да изпъкне. Нали в сравнение с Hyundai марката от същия концерн Kia би трябвало да се профилира чрез динамика – така, както са разпределени ролите между Skoda и Seat в концерна Volkswagen. Но темпераментът не е сред отличителните черти на 1,4-литровия двигател в Rio, който се различава от по принцип същия мотор на i20 само с малко повече конски сили и нютонметри и с лек намек за повече темперамент. Кормилната уредба е със също толкова лек ход и липса на усет за пътя, както в режима City на Corsa, но пък управляемостта е безпроблемна. Напразно бихте търсили и заслужаващ споменаване добър комфорт на возене, защото когато настилката загрубее, задният мост на Rio отговаря със съответното тропане.
Както отпред, така и отзад Kia предлага приятен комфорт на седене и несложна ергономия, но разполага с малко по-малко място в сравнение с Hyundai. Към това се добавят и по-силни шумове при движение, понеже въздушният поток става удивително натрапчив при скорост за магистрала, а гумите свирят своята пътна мелодия ясно доловимо за слуха на пасажерите. Излиза, че от един до голяма степен идентичен набор от възли и агрегати Kia е извлякла по-малко – което, естествено – подобно на липсващите системи за подпомагане на водача, – се дължи на напредналата конструктивна възраст на Rio. Той просто е с едно поколение по-назад.
В замяна на това Rio импонира с извънредно продължителни гаранции и ниска базова цена. С четири врати бензиновата версия със 109 к.с. се предлага от 22 480 лева, а цената на изпитвания модел с четири врати и конфигурация Spirit (отговаря приблизително на LX за 24 340 лв. в България) все още е доста по-ниска от цената на другия новак в групата.
Mazda 2 намалява теглото си с невзрачен интериор
Mazda 2 е най-скъпа с нейните 38 980 лева, но цената се нуждае от разяснения. Първо, оформената донякъде в стила на манга филмите японка участва с върховото ниво на оборудване Sports Line (в България – Ultimate), защото само то се предлага със 115 к.с. на бензиновия мотор. Второ, тази Ultimate е с почти пълна екипировка, включваща LED светлини, климатроник, кожен салон, както и асистентите за смяна на лентата, за излизане от паркинг и за дългите светлини, безключовия достъп и плексигласовия head-up дисплей, разположен над главния блок на уредите без аналогов скоростомер.
Изцяло серийни наред с четирите врати са и шестте предни предавки, които се превключват прецизно само с движение на китката, както и симпатичният глад за завои. Наистина, кормилната уредба с извънредно директно предавателно отношение не създава усещане за висша степен на прецизност и по някое време обутата с тесни гуми „двойка” започва да недозавива. Дотогава обаче се шофира с такава лекота, сякаш играете на Playstation.
Това положително е резултат и от последователно осъществената стратегия за лека конструкция, която осигурява на Mazda 2 значително предимство в теглото спрямо конкурентите. Вратите изглеждат тънки като фигурки на оригами, скроените по тялото седалки биха могли да бъдат и с по-дебели тапицерии, а подът на малкия багажник е покрит с доста семпла постелка. Увеличената с 14 сантиметра дължина не намира отражение в интериора, чиято изработка е средна хубост (твърди пластмаси, еластична централна конзола). Отпред „двойката” ви стои като риза с тясна талия от миналото лято, а отзад – като панталон от младежките години.
Атмосферният двигател с много висока степен на сгъстяване от 14:1 се залавя за работа с желание. Той не е нито с най-тих и равномерен ход, нито най-темпераментният – но пък предизвиква емоции, а с реакциите си спрямо движенията на педала за газта създава усещане за автентичност. Освен това работи ефективно (среден разход в теста 6,4 л/100 км) и с охота – никой от конкурентите не се ускорява по-бързо до 100 км/ч (само за 9,5 сек), а до 160 км/ч Mazda се откъсва на около десет секунди пред всички с изключение на Skoda. С оглед на въодушевяващия темперамент разочароват слабите резултати при спирането от 100 км/ч със загрети спирачки – над 40 м спирачен път вече не отговарят на съвременното ниво, доказват го и конкурентите.
Трицилиндров турбомотор със 115 к.с. в Corsa
В края на сравнителните шофирания, при които изпитателите постоянно сменят автомобилите, излагат аргументи и претеглят оценките си, преди изчисляването на точките някой задава въпроса: „Коя би искал да вземеш за себе си?” Най-честият отговор е „Corsa”.
Постоянните читатели знаят, че Corsa далеч не е абонирана за победи в сравнителните тестове на auto motor und sport. Но последното осъвременяване, което според Opel е довело до създаването на нов модел, е донесло на Corsa не само големи задни светлини и други дизайнерски украшения, но и нова система за управление на функциите чрез сензорен дисплей с добра резолюция, както и нови трицилиндрови турбомотори. Версията със 115 к.с. (продавана с четири врати и оборудване Enjoy срещу 24 410 лева) импонира с наистина добри маниери с нисък шум и слаби вибрации. Е да, високото тегло на автомобила прави живота на мотора по-труден, но разходът е добър (6,7 л в теста); приятен е и нравът му с отзивчиви реакции при подаване на газ.
Към това се добавя и изненадващо добро поведение в завоите. При слалома и двойната смяна на лентата Opel Corsa сякаш между другото постига най-добри резултати – без видими затруднения, свидетелстващи за достигането на граничната зона на сцепление. Това вероятно се дължи и на монтираните гуми с размер 215, които повишават цената на тестовия автомобил с цели 1270 лева и сигурно поради това не са поръчвани често. Но пък широките гуми с нисък профил изглеждат добре и не показват недостатъци при комфорта на возене. Това също е едно от уменията на солидно изработения Opel Corsa, който не пропуска възможност да се изяви и в другите раздели на теста. За модела могат да се поръчат подпомагащи системи за спазване и смяна на лентата и за поддържане на дистанция, както и ксенонови светлини. Управлението на функциите не създава проблеми с изключение на сложното прелистване на показанията на бордкомпютъра, а старателно тапицираните предни и задни седалки не дават основания за сериозни оплаквания. Значи ли това, че Opel печели сравнителния тест?
Skoda Fabia с икономичните 6,5 л/100 км
Не. В крайна сметка малко не му достига. Защото Fabia си остава Fabia. Сериозно и старателно моделът на Skoda се справя с всички задачи, които имат нещо общо със сантиметри, литри, секунди и километри в час. Което ще рече, че равномерно работещият и мощно теглещ четирицилиндров турбомотор е силен и икономичен (6,5 л/100 км), Skoda Fabia предлага място за четирима пътници колкото и в Opel Corsa – с още по-голям багажник, при който обаче се образува стъпало при сгънати задни облегалки. При управлението на функциите, превключването на предавките и другите манипулации, при разчитането на уредите и обзора поводите за критика в най-лошия случай са не повече, отколкото при Corsa. А предните седалки (спортна версия с впечатляваща тапицерия на ромбчета срещу само 373 лева) са още по-приятни от седалките на Opel. Дали пък Fabia не е поне по-шумна от Corsa? Не, напротив.
Все пак чехкинята разтърсва своите пътници по-силно – дори малки кръпки по асфалта се усещат отчетливо и раздвижват устойчивата на усукване каросерия. Обаждаме се на Skoda: дали нашият тестов автомобил не е оборудван със спортната ходова част за 236 лева? Не, не е. Хм, това обяснява защо по отношение на активната радост от шофирането на Skoda Fabia й липсва онова последно квантче спонтанност, което прави Fiesta, „двойката” и Corsa толкова забавни на пътя. Тъй че Fabia може и да не е най-вдъхновяващият малък автомобил от тази група. Но пък е с най-балансирани качества и печели, макар и с незначителна преднина.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
1. Skoda Fabia 1.2 TSI
402 точки
Добре би било окачването да реагира с повече усет. Като изключим това, Fabia се представя с добри качества във всяко отношение.
2. Opel Corsa 1.0 Turbo
395 точки
Новият еднолитров турбомотор е сполучлив, високото тегло обаче удря по темперамента. А иначе? При Corsa вече много неща са каквито трябва да бъдат.
3. Mazda 2 G 115
390 точки
Новата „двойка” е най-динамично ориентираният автомобил от тази група. Повече място и комфорт биха й се отразили добре, но може да разводнят същността й.
4. Ford Fiesta 1.0 Ecoboost
388 точки
Fiesta се профилира като „машина за шофиране” с известна грубост при задвижването – точно толкова, че да мине за проява на характер, а не за слабост.
5. Hyundai i20 1.4
385 точки
i20 привлича с размери и балансираност. Моделът предлага много място и оборудване. Смайващо добър спирачен път при 100 км/ч със студени спирачки.
6. Kia Rio 1.4
366 точки
В полза на Kia говорят цената и продължителните гаранции. Моделът не показва нито съществени слабости, нито заслужаващи отбелязване силни страни.
Текст: Михаел Харнишфегер
Снимки: Ханс-Дитер Зойферт