Сравнителен тест на три популярни модела от малкия клас
Изобщо нямаме идея какво изпускаме, когато си мислим, че не можем да се откажем от нищо. Освеженият Ford Fiesta, Kia Rio и VW Polo доказват, че при съвременните малки автомобили икономичността, мястото и удоволствието може да са повече от достатъчни.
Ах, колко бяхме млади, колко талантливи, колко бързи! – макар и рядко по едно и също време. Но ние се чувствахме такива в онази, както и в много други летни нощи, когато спирахме един до друг на двулентовия път пред последния от малкото светофари в градчето – с най-бързите автомобили в света: отляво Щефан с Fiesta 1.1 на мама Елфи, отдясно Себ с Polo 1.0 на мама Бербел. Да, приятели, най-бързите коли в света в петък вечерта са малките автомобили, които нашите майки са ни отстъпили с хиляди заръки да не правим глупости. Но когато светофарът грейва в зелено, ние потегляме така, сякаш сме ги откраднали.
Още от старта повежда Fiesta – понеже е с 4 к.с. по-мощна и с безстепенна трансмисия отпрашва напред без първоначално хълцане поради свръхмотивирано отпускане на съединителя. Така до края на отсечката от градската магистрала – и на цялото представление – тя почти достига максималната разрешена скорост от 100 км/ч. Въпреки юнашкото превключване без отнемане на газ могъщото със своите 45 к.с. Polo успява да се класира едва на второ място. И днес, въпреки че не сме в същия град, в който съзрявахме от притежатели на шофьорски книжки в шофьори, ние сме на същия тип шосе и управляваме същия тип автомобили – модели от малкия клас.
С тази сантиментална екскурзия в миналото ви казваме добре дошли в сравнителния тест на стари познати, които в последните десетилетия стигнаха далеч напред. На дясната лента е обновената наскоро Fiesta, отляво е Polo. Между тях се е напъхала Kia Rio. Ей сега ще светне зеле… Старт!
Fiesta: С ведро настроение
В историята на модела онзи Ford на мама Елфи фигурира като Fiesta ’84 и е второто от осемте – според това как ги броите – поколения в течение на 46 години. Защо споменаваме броенето? Защото понякога за хроникьорите от Ford една модернизация е била достатъчна, за да я обявят за ново поколение (освен през 1984 също и през 1995 и 1999 г.). Сега не са повишили Fiesta до ниво IX, което показва, че при освежаването на модела няма кой знае колко промени. Първо, това са обичайните неща за всяка модернизация: малки корекции отпред и отзад, тук-там няколко нови цвята и джанти с различен дизайн. От по-голямо значение е, че сега LED фаровете вече са серийни и с помощта на матрични функции могат по желание да се надградят до постоянни адаптивни и незаслепяващи дълги светлини. Инфо-развлекателната система е организирана по нов начин върху осеминчов сензорен дисплей. А уредите блещукат дигитално върху друг екран, при което скоростомерът е получил скала със само две зададени числа – нула и 240, като и двете ще ви трябват рядко.
0И накрая, Fiesta ви призовава да се уверите, че не сте забравили отзад децата или бабата, когато напускате набързо интериора. По-скоро обаче пътниците върху задната седалка с къса долна част и стръмна облегалка би трябвало да се стремят да избягат по-бързо от теснотията на задния ред. Както и при товарното отделение, по отношение на пространството за пътниците Fiesta продължава да е сред моделите с малко място.
На спортните седалки отпред седите не само по-удобно, но и по-нашироко и солидно, макар и не в помпозно елегантна обстановка. Управлението на функциите обаче е станало по-лесно, освен това асистентът за гласови команди е готов да прояви повече разбиране. И най-вече сега Fiesta се шофира с … ами, с удоволствие.
Това може да звучи малко банално, но е голям комплимент – дори и за последователността, с която Fiesta във версия ST-Line остава без внимание всякакви претенции за комфорт. Със стегнатите си настройки тя вози твърдо, препъва се в неравностите и потропва по напречните фуги на аутобана. Ако желаете да си спестите подобна твърдост и 1000 евро (в Германия), можете да поръчате модела на Ford във вариант Titanium вместо в ST-Line.
В ST версията обаче той разкрива големия си талант за добра управляемост по второстепенни пътища, влиза умело в завоите със своята остро реагираща и прецизна кормилна уредба, чиято сервосистема обаче усилва прекомерно обратната връзка. С увеличаване на скоростта автомобилът остава неутрален и започва да недозавива късно – освен ако не отнемете газта. Тогава откъм задната част се появяват тласъци от промяната на натоварването, които влошават водимостта, без да предизвикат опасно плъзгане.
Барабанното тремоло в тази веселба идва от трицилиндровия турбомотор. Откакто 48-волтовата система мек хибрид с ремъчен стартер-генератор компенсира слабото налягане на турбокомпресора при потегляне, той набира обороти по-хомогенно и с по-здрава хватка – подкрепян от подходящо степенуваната, прецизна шестстепенна предавателна кутия. Освен най-добра икономичност (6,4 л/100 км в теста) задвижването осигурява на Fiesta и най-пъргави динамични показатели. С тях тя днес отново би била начело при старта на светофара. Но дали ще изпревари съперниците и в крайното класиране?
Rio: С непоколебима мекота
За разлика от нея Rio все още се съобразява с вчерашни задръствания. Според Kia за изчисляване на оптималния маршрут навигацията взема предвид „исторически данни за трафика“. Звучи така, сякаш възрастни мъже си припомнят голямото лятно задръства на магистрала А7 през 1984 г. Всъщност обаче това доказва до какво ниво на интелигентност се е издигнало Rio.
Отначало сте склонни да го подценявате, понеже не се отличава с ярка външност дори в по-спортната версия GT-Line с „дифузорна визия“ (да не се бърка с дифузна визия). При това след модернизацията от 2020 г. моделът притежава богата, добре композирана, но отчасти нервна група асистенти (имаме предвид тебе, досаден помощнико за спазване на лентата!). Rio получи и модернизирана инфо-развлекателна система, при което осеминчовият уред се вписва добре в лесно разбираемата простота на управлението на функциите, разчитащо на комбинация от бутони и сензорен екран.
Най-важното е, че инженерите са добавили към задвижването мек хибрид – с 48-волтова електрическа система, състояща се от стартер-генератор с ремъчен привод и литиево-йонен акумулатор. Сега вече има възможност двигателят с вътрешно горене да бъде изключен при движение по инерция, а в това време 48-волтовият акумулатор да захранва бордовата електроника с добита чрез рекуперация енергия. За целта обаче трябва да изключите от скорост – при автоматичната трансмисия това го прави нейната система за управление, докато при така наречената механична разчитате на левия си крак. Защо „така наречената“ – ами понеже Rio има електронно управляем съединител, който може да бъде задействан чрез педала или чрез управляващо устройство. В режим Eco то по собствено усмотрение самостоятелно изключва от скорост и загасва двигателя. Това би трябвало да пести до 10 процента от изразходваното гориво. В теста разходът на Rio от 6,7 л/100 км е малко по-висок, отколкото на нехибридизираното Polo, което при движение по инерция само преминава на празен ход.
Фактът, че въпреки по-високата с 10 к.с. мощност Rio леко отстъпва на модела на VW и при динамичните характеристики, е много по-незначителен в сравнение с натрапчивостта, с която трицилиндровият му мотор дава израз на своята недотам буйна енергия. Силният му шум звучи интензивно през оскъдната изолация – свистенето на въздуха и тропането на ходовата част също са добре осезаеми за слуха. От друга страна, това приляга на усещането за лекота при шофиране, което създава солидно изработеното Rio въпреки най-високото си тегло. В най-добрия смисъл – при влизане в завой моделът променя посоката с лишено от тромавост безгрижие въпреки донякъде индиректната кормилна уредба с променливо предавателно отношение, която предава обратна информация доста избирателно. Тя обаче е така надеждна, както и цялостното поведение на автомобила, който в граничен режим преминава от неутралност към широк диапазон от плъзгащо недозавиване, от което ESP дискретно го връща в желания курс.
Смятате, че всичко това не звучи така, сякаш шофирането на Rio е увлекателен източник на весело настроение? Донякъде е вярно – но същността на малката Kia е в това, че не устройва развлечения, а функционира просто и напълно задоволително. Тя може да настани четирима възрастни прилично и без притеснения. Стегнато настроената ѝ ходова част никога не е особено ласкава – особено при къси, по-дълбоки неравности, – но и не предава навътре действително неприятни удари. Rio е автомобил, от който може да излезете неособено въодушевен след петнайсет минути пробно шофиране, но който след една седмица няма да искате да върнете. Автомобил без блестящи изяви, затова пък модерен, икономичен, добре оборудван, осигурен с дълга гаранция и при съпоставимо оборудване с над 3000 евро по-евтин от Polo. Тогава какво би могло да спре Rio по пътя към победата? Слабите спирачки.
Polo: С поглед към големия брат
И с това стигаме до затягането в долната точка. Да, това е още едно понятие, с което можете да демонстрирате техническата си компетентност. Същевременно и добър пример за местата, където е настъпил прогрес при модернизацията в средата на жизнения цикъл от май 2021 г. – при детайли, които са важни.
Например оттогава VW оборудва Polo не само със серийна централна въздушна възглавница отпред, с LED светлини, които може да се надградят до матрични и с цифрови контролни уреди, но и със затягане в долната точка. При инцидент устройството опъва допълнително предпазния колан в областта на таза вместо само при раменете. А за да не се стига изобщо дотам, VW разширява внушителния комплект асистенти с активни системи за спазване на скоростта и лентата.
Иначе малкият автомобил може да получи инфо-развлекателни и комфортни екстри, – от подгряване на велурените тапицерии до навигация с допълнително активиране – които са присъщи за автомобил от компактния клас. Това важи в голяма степен и за предлаганото място. Въпреки че е дълго само 4,07 м, Polo предлага пространство, което, що се отнася до мястото за седене отзад, е дори малко по-голямо, отколкото при Golf. Обемът на багажника с равен под е 351 литра – почти точно на нивото на Golf VI.
Откакто в осмото си поколение Golf предпочете да ограничи грижливия подбор на материали и умелото управление на функциите, едно такова Polo ни най-малко не изглежда по-некачествено. И дори дразнещите сами по себе си сензорни повърхности за регулиране на автоматичния климатик все още са по-добри от полетата за плъзгащ се пръст в Golf.
В добавка към това Polo спира превъзходно и се движи с непоклатима сигурност. Но при цялата си увереност той взема завоите с дискретна наслада – с помощта на прецизната, директна и щедра на обратна информация кормилна уредба. Окачването поема неравностите грижливо, но остава достатъчно стегнато, за да не изпадне в клатене. Също и благодарение на големите, удобни седалки и добрата шумоизолация с Polo можете спокойно да пътешествате на големи разстояния. Тук смущава единствено малкият пробег с едно зареждане – при 40-литров резервоар и разход от 6,6 л бензин на 100 км след малко повече от 600 км 1.0 TSI трябва да спре на бензиностанция.
Хората от VW комбинират най-мощния вариант на трицилиндровия турбомотор единствено с трансмисия с два съединителя. С понякога колебливата си работа тя допринася за мудното потегляне. Но веднъж набрала скорост, тя превключва седемте предавки бързо, точно и гладко. Така че в сравнение със съперниците моделът на VW получава добра оценка за предавателната си кутия, както и за доброто оборудване (матрични LED светлини, сензори за паркиране отпред и отзад). Това оправдава по-високата цена – но само донякъде.
Понеже ако, след като е шофирал Polo, човек се запита защо да купи по-голям автомобил, той лесно ще намери отговор: защото срещу 27 300 евро, колкото VW иска за Polo в Германия, съществува богат избор от по-големи модели. Но ако оценявате качествата на един автомобил не според размерите, а според онова, на което е способен, с Polo ще бъдете напълно доволни от избора си.
ОЦЕНКА
1. VW
Вероятно за мнозина Polo вече е по-добрият Golf; днес моделът дефинира своя клас с много добър комфорт, широкообхватно оборудване за сигурност и висока икономичност – но срещу амбициозни цени.
2. FORD
Вероятно за мнозина Fiesta е най-достъпният „почти ST“ и дефинира себе си със завладяваща водимост, интелигентно управление на функциите и икономично, мощно задвижване. А комфортът? Има го – в известни граници.
3. KIA
Вероятно за мнозина Rio е само разумен избор, продиктуван от изгодната цена и дългата гаранция. Солидният автомобил с лесно управляващи се функции обаче доставя и удоволствие при шофиране. Слабовати спирачки.
Текст: Себастиан Ренц
Снимки: Ахим Хартман