Дали и колко буйно гори огънят на спортната динамика в малките автомобили с под 180 к.с.?
Разбира се, че е лесно човек да изпадне в зависимост от някой VW Polo GTI, Opel Corsa OPC, Ford Fiesta ST или Renault Clio R.S. – нали всички те представляват просветляващ съзнанието концентрат от голяма мощност в малка опаковка. Около 200 к.с., може би дори с гарнитура от самоблокиращ диференциал, ниско тегло, при това с чудесен обзор – тази комбинация може да превърне всяко затънтено шосе с много завои и малко движение в арена за премерване на силите. Единствено финансовият товар е доста голям, и може като нищо да закачи летвата на 30 000 евро.
VW Polo Blue GT е най-тежкият в теста – 1209 кг
Затова си заслужава да надникнем, така да се каже, в по-долното чекмедже – защото там ни очакват Ford FiestaSport Black Edition, Suzuki Swift Sport, както и VW Polo Blue GT. Въпреки че дори не е най-големият в триото, натъпканият догоре с допълнително оборудване тестов VW е най-тежък от всички и отчита на кантара 1209 килограма, с които обаче неговият 1,4-литров TSI мотор знае как да се справи. Когато в един сравнителен тест максималното тегло е само 1,2 тона, това звучи доста обещаващо, нали?
Във всеки случай по нищо не изглежда, че тези килограми потискат темперамента. Агрегатът с директно впръскване на Polo отдава 250 нютонметра въртящ момент - доста повече в сравнение с останалите в сравнението. При това те са на разположение още от 1500 об./мин, а и по-надолу тягата не пропада в твърде дълбока дупка. Още малко над оборотите за празен ход участващият в теста VW Polo Blue GT дръпва с желание напред, започва да тегли по-интензивно около 2000 об./мин, а над 5000 оборота ентусиазмът му леко спада. Затова най-добре е да превключвате малко по-рано, това никак не е трудно за шестстепенната предавателна кутия с лек ход, а и главното предаване е съвсем подходящо.
Двигателят на Blue GT се държи като заврян зет пред тъща – не вибрира, не боботи, не пищи, изглежда дори твърде прилично подстриган и гладко избръснат. В замяна на това той предлага най-добрите динамични показатели, спринтира за 8,0 секунди от нула до 100 км/ч и изпреварва Ford Fiesta Sport Black Edition и Suzuki Swift Sport и при междинното ускорение на висока предавка. Например докато VW ускори на пета от 80 до 120 км/ч, изминават едва 8,3 секунди. Само нещата с икономията на гориво не са съвсем наред, въпреки че за целта инженерите са впрегнали не само старт-стоп автоматика, но и система за изключване на цилиндрите. Тя работи незабележимо, преди всичко при ниско натоварване, но информира водача за това чрез съобщение на централния дисплей.
Комфортният Blue GT с преднина на гран при трасето
Добре де, разбрахме че върви добре в права посока, но по завоите хич го няма, или? Вярно е – защото въпреки че VW Polo Blue GT завиваше доста увлекателно по време на сравнителните изпитания и съумяваше бързо да захапе асфалта с гумите на предния си мост, електрониката се набъркваше в играта ненужно рано и го възпираше, оставяйки го без сили – жалко. Защото на електромеханичната кормилна уредба не й липсва нито обратна връзка, нито прецизност. От това следва, че танцът около пилоните би могъл да бъде доста непринуден, но вместо това е доста измъчен.
Страницата се обръща, когато премерването на силите се пренася върху състезателното трасе в Хокенхайм - защото Polo имаше късмет, че екипът на DTM се нуждаеше от цяла вечност, за да освободи терена, и затова на разположение беше единствено трасето за Формула 1. По неговите дълги високоскоростни участъци VW Polo Blue GT отвява с мощния си мотор Ford Fiesta Sport и Suzuki Swift, като се откъсва пред тях с 1,9 секунди и повече.
Дори и тогава Polo остава на другите да надават бунтовни възгласи, никога не става прекалено шумен и никога не занася при промяна в тягата – движи се послушно, но и доста енергично, не се накланя прекомерно нито напред-назад, нито настрани. Така VW Polo Blue GT успява да подплаши на пътя и машини от по-висока категория, хвърля се храбро в завоите и сякаш между другото, предлага и най-висок комфорт. Той започва от седалките с яка странична опора, които може би са монтирани малко прекалено високо, и завършва с най-обширното предлагано място. Между тях лежат балансираният въпреки серийните 17-цолови колела комфорт на окачването, почти аристократичната за един малък автомобил атмосфера и безупречната изработка.
Ford Fiesta Sport със 180 Нм при 1400 об./мин
Ford Fiesta Sport Black Edition не се отличава с подобни качества. Вложените в обзавеждането на тази Fiesta пластмаси са доста повече като количество – преди всичко внушителното арматурно табло, – но пък доста по-скромни като качество. Е добре, в замяна на това автомобилът струва с 2200 евро по-малко от модела на VW, без да спестява от обзавеждането нещо друго освен врати (съгласни сме, че важните за динамиката на пътя 17-цолови колела струват 400 евро допълнително). Защото Ford Fiesta Sport Black Edition се предлага само с две врати и – каква изненада – изключително в черно. Така той е в пълно съгласие с основателя на фирмата Хенри Форд, който твърдял, че е готов да достави своя Model T във всеки цвят, стига да е черен.
Малкият автомобил обаче е максимално далеч от редуцираната до най-важното техника при масовата моторизация в началото на ХХ век – защото под предния му капак работи трицилиндров мотор с по-малко от литър работен обем и турбопълнене. Неговата литрова мощност е на нивото на V8 битурбомотора на Audi RS6 и дори по-висока, отколкото на двигателя на Mercedes AMG GT S. Тъй че моторчето чудо не би трябвало да има проблеми с тежащия 1131 килограма Ford Fiesta Sport, още повече че развива максималния си въртящ момент от 180 нютонметра още при 1400 оборота.
Не всичко обаче става толкова просто – от каквото и ниво на скорост да бъде ускоряван Ford Fiesta Sport, винаги му се налага първо да посъбере сили – тук става видно, че и даунсайзингът си има граници. Освен това Fiesta е трябвало да се задоволи с петстепенна трансмисия, при все че главното предаване е променено в сравнение с по-масовите трицилиндрови варианти със 100 и 125 к.с. Както и да е – щом турбоналягането е налице, в къщичката на Ford настъпва оживление. С типичния мърморещо-бълбукащ звук на нечетния брой цилиндри малкият Ford се изстрелва в състезанията на сравнителния тест и извън правите отсечки за измервания и пистата снове извънредно живо по провинциалните шосета.
Ford Fiesta Sport предлага добри работни условия
При това Ford Fiesta Sport във всички случаи настанява своя водач по най-добрия начин – защото воланът и седалката могат да бъдат регулирани оптимално, макар че и тук остава малко високото положение на седене. Тъй че работните условия са добри – а и скоростният лост практически сам влиза в дясната ви ръка и това също е добре, защото моторът набира обороти светкавично и иска да мине на следващата предавка най-късно при 6500 об./мин.
Кормилната уредба не работи чак толкова дружелюбно като при Polo, но с това се свиква бързо, други неща дразнят повече – например учудващо меките настройки на ходовата част, без от това да печели комфортът на окачването. Смятате, че не е толкова важно? Прави сте.
Важни са обаче приличната скорост в слалома с 18-метрови врати, както и доброто време на пистата – и точно нам подчертаните движения на каросерията на Ford Fiesta Sport попречват да бъдат постигнати по-добри резултати. Така например при влизането в завоя пред трибуната на Mercedes и последващата чупка надясно Black Edition се разиграва прекалено, разкривайки слабостите на Ford при сцеплението.
Това, че ESP не може да бъде деактивирана и че при такова натоварване ходът на спирачния педал доста бързо става доста дълъг, не прави нещата по-добри. И въпреки че при всекидневната употреба Fiesta може да ви влезе под кожата преди всичко благодарение на чаровния си вид и силния характер на мотора си, Ford сам я изправя до стената – значително по-динамичният, въоръжен със 182 конски сили ST е по-скъп само с 925 евро.
Suzuki Swift Sport остава верен на атмосферния мотор
Това няма как да се случи със Suzuki Swift Sport, защото в по-скоро кротката гама на японската фирма наистина не може да се открие домашен конкурент – а дори и при други производители такива почти няма, защото Suzuki храбро се държи за атмосферния мотор, поне дотогава, докато ще може да си позволи собствени турбоагрегати. Все едно. Дотогава феновете на горещите малки автомобили непременно трябва да поставят японеца най-високо в своя списък за покупки.
Двигателят с обем 1,6 литра и степен на сгъстяване 11,0:1 сякаш съжалява дълбоко, че не може сам да си дава колкото иска газ, затова очаква с грамадно нетърпение оня мързел зад волана най-после да реши да покара истински. Четирицилиндровият мотор дръпва незабавно, устремява се бързо отвъд делението за 5000 оборота, защото там получава от горивните камери допълнителна доза темперамент и продължава с ликуващи възгласи до 7000 об./мин. Тогава, цък, бързо вкарвате следващата предавка, точно, с къс ход, преходът е идеален и веселбата веднага започва отново.
Ясно е, че недостатъците на атмосферния мотор не могат да бъдат скрити напълно, защото по отношение на еластичността той е принуден да отстъпи пред Ford Fiesta Sport и преди всичко пред VW. В Swift се е възродила изчезналата в побъркания стремеж към ефективност и нисък разход идея за евтин малък автомобил със спортен характер, който обаче не изтощава водача си при всекидневна употреба.
Да, от трите автомобила в теста Swift изисква най-много работа със скоростния лост, да, на аутобана шумният му агрегат може малко да ви опъне нервите (понеже аудиосистемата почти не успява да направи нещо срещу това). Но само в Swift се осъществява толкова добра стиковка между водач, задвижване и ходова част. Естествено, и японецът недозавива, главно при подаване на газ на излизане от завоите, както например в „Зенке” и „Нордкурфе” на Хокенхаймринг. За разлика от Ford Fiesta Sport и Polo той обаче може да бъде позициониран оптимално с целево подаване или отнемане на газ – и да продължи напред.
Swift Sport се провира между пилоните с 68,1 км/ч
Сякаш между пилота и машината прескача искра – и възпламененият Swift се устремява с всички сили, независимо че в „Параболика” трябва доста да се напъне, за да не изостане от двата компактни турбомодела. Поне с Ford Fiesta Sport той успява отново да се справи в следващите завои, като ускорява мощно на излизане от тях благодарение на по-доброто си сцепление. Освен това не го спира никаква високомерна електроника, понеже тя е излязла в почивка.
Вместо това водачът може да разчита на приличен хардуер, защото действието на спирачките може да се дозира добре, спирачният път е на същото добро ниво като при Polo – и не намалява при продължително натоварване. Колкото и динамично да се шофира Swift по трасето за Гран при обаче, дефицитът на въртящ момент не му позволява да издуха напълно конкурентите си. На Краткия курс нещата може би ще изглеждат различно. Ще има ли среща реванш? Може, ще видим.
Във всеки случай на трасето за слалом Suzuki още сега показва къде се крие японската сила, като се провира между пилоните с 68,1 км/ч, докато и VW Polo, и Ford Fiesta успяват да достигнат 66,5 км/ч – нашите уважения! Тъй че не е никак трудно човек да се влюби в Swift Sport също толкова бързо, колкото в по-мощните спортни „бонбончета” в този сегмент. Японецът дори успява да се изравни по точки с бързия и балансиран VW. А Fiesta? Както казахме, доплащането за ST изобщо не е голямо...
Текст: Йенс Драле
Снимки: Ахим Хартман