Всички, които смятат, че навремето автомобилите са били по-здрави, просто не са прави
Как малкият трицилиндров бензинов турбомотор на Focus Turnier, чийто работен обем не достига и 1000 куб. см, ще се справи с маратонския пробег? Сега вече имаме еднозначен отговор на този въпрос и той гласи: Отлично! Нито един дефект, индекс на повредите – нула. Никой автомобил не може да измине стоте хиляди километра по-успешно от този Ford.
Ако принадлежите към онази група хора, която смята, че ако не всички, то поне много неща навремето са били по-добри, трябва да съберете сили и да приемете истината: това не е вярно, във всеки случай когато става дума за автомобили. Ford Focus Turnier 1.0 Ecoboost, който в продължение на 18 месеца беше подложен на 100 000-километров маратонски тест, приключи с безупречна равносметка, каквато до неотдавна беше просто немислима. За нея не можеше да мечтае и Focus Turnier 2.0, който преди 15 години гостуваше на auto motor und sport за продължителен тест. При него наред с другото правеха впечатление различни тропащи шумове и дребни дефекти.
Можем да се върнем и по-назад, към онзи 12M TS, който през 1964 г. е бил първият Ford, подложен на маратонски тест на auto motor und sport. По време на своя 50 000-километров пробег той е страдал например от многократно появяващо се приплъзване на съединителя, намаляваща мощност на двигателя, няколко скъсвания на изпускателния колектор, теч на охладителна течност и заяждащ поплавков иглен клапан. Веднъж дори се е наложило да бъде превозен заради повреда в предавателната кутия. Но тогава това е било нещо нормално. Също както днес е нормално да не се случи нищо. Във всеки случай нищо съществено. Но фактът, че при Focus с малкия трицилиндров турбомотор не се случи абсолютно нищо, изненада мнозина в редакцията.
На върха според индекса на повредите
При това „абсолютно нищо” в този случай означава, че моделът на Ford е наравно дори с досегашния шампион според индекса на повредите Toyota Auris Hybrid. Нула дефекти, единствено смяната на консумативи и редовните дейности по обслужването фигурират в досието на Focus. Еднолитровият турбомотор не поиска нито веднъж дори малко масло за доливане; количеството от един литър за целия тестов пробег е в рамките на допустимите разлики при измерването. Или, казано по друг начин: вероятно е можело да се мине и без доливане между смените на маслото. Само веднъж, при километър 69 724, колегата Михаел Харнишфегер отбелязва по време на едно пътуване във Франция, че бордовата електроника показва съобщение за дефект в системата, предупреждаваща за превозно средство в мъртвия ъгъл встрани от автомобила. След повторно стартиране обаче това съобщение изчезнало и не се появи отново до края на маратонския тест.
Така сумата от 583,46 евро за смяна на всички накладки и на предните спирачни дискове остана най-голямата инвестиция в техническото поддържане на Focus, без да броим петте сервизни проверки, които трябваше да бъдат извършени по време на маратонския тест. А, да, веднъж бяха сменени перата на чистачките и веднъж беше ремонтирано челното стъкло заради удар от камък. Това беше всичко. Дори и по отношение на гумите Focus се задоволи с минимума. По един комплект летни и зимни гуми му бяха достатъчни – използвани бяха оригинално монтираните Michelin Primacy HP, допълнени от четворка зимни гуми Michelin Alpin A4. Към края на продължителния тест обаче и двата комплекта бяха вече доста износени.
И тъй, повечето забележки в бордовия дневник на Focus се ограничаваха с коментари по повод на двигателя, който се радваше на почти пълно одобрение. „Страхотен мотор – отбелязва например редакторът Йоахим Делекер – мощна тяга още от ниските обороти, с равномерен ход и много тих.”
Както той, така и други колеги, предприели с Focus Turnier бързи служебни пътувания, обаче се оплакват от средния разход, който в неговия случай е 6,7 литра на 100 км при средна скорост от 125 км/ч на движението по магистрала. Средно за целия пробег разходът е още по-висок – хората от редакцията наляха общо 8447,1 литра бензин А 95, което отговаря на средна консумация от 8,2 л/100 км. Все пак това е по-малко от количествата, които гълташе през 1999 г. тогавашният Focus със 130 к.с., при който бяха отчетени 9,9 литра; 12M TS с 55 к.с. от 1964 г. се нуждаеше от 9,6 литра на 100 километра.
Какво друго можем да кажем за Focus? Почти единодушни похвали получиха добрият комфорт на окачването и удобно тапицираните предни седалки, докато задното канапе се възприемаше като не толкова приятно за седене. Добре работещият темпомат получи положителни оценки, същото се отнася и за асистента за наблюдение на мъртвия ъгъл, който обаче беше отбелязан и като източник на фалшива тревога. На колегите се хареса и самостоятелно подаващата се лайстна, която предпазва ръбовете на вратите – специалитет на Ford.
Силно овехтяване в края на теста
По-скоро отрицателните забележки се срещат рядко в картоните с впечатленията от теста. Те се отнасят за усложненото управление на някои от функциите и за твърде малкия екран на навигацията – минимални дразнители в общуването с Focus, което иначе оставя извънредно благоприятно впечатление.
Към положителните страни можем да причислим и боята. Наистина доставяният без доплащане цвят „блейзър синьо” въздейства не по-вълнуващо от ливреята на хотелски портиер. Но пък в края на маратонският тест лакът почти не показваше признаци на износване – след финалното измиване той изглеждаше толкова, да го кажем, свеж, както в началото на пробега. По-захабен изглеждаше интериорът, който и като нов не изпълняваше всички желания по отношение на качеството. Може би и поради това в края на теста комбито на Ford беше оценено на 11 625 евро, тоест беше загубило над 60 процента от първоначалната си стойност. Но това не променя с нищо заключението от маратонския тест: Focus е безспорен победител.
ИЗ ОПИТА НА ЧИТАТЕЛИТЕ
Така читателите на auto motor und sport оценяват Ford Focus
През юни 2013 купих нов Focus Turnier с трицилиндровия мотор и 100 к.с. Взех това решение, понеже автомобилът се предлагаше на извънредно изгодна цена с оборудване Ambiente, включващо климатик, радио със CD и др. Заедно с разноските по покупката получих автомобила срещу 13 900 вместо официалните 20 415 евро (с разноските). Като цяло съм много доволен от автомобила, впечатлението от материалите може да се нарече задоволително. Безопасността, мощността и поведението на пътя са добри. Често описваните като недостатъчно прегледни контролни уреди и органи за управление, както и произтичащата от това лоша ергономия обаче не могат да бъдат извинени. Кормилната уредба и превключването на предавките не дават поводи за оплаквания. За изминатите 14 000 км с внимателно, но най-често енергично шофиране разходът ми е 5,6 л/100 км, като 25% от разстоянието съм пропътувал по аутобани. Останалите 75 процента са изминати наполовина в града, наполовина по обикновени шосета. Засега не съм установил измерим разход на масло. Двигателят ме изпълва с въодушевление – макар че нямам намерение да печеля състезания, не се чувствам и като препятствие за движението.
Йоахим Алрихс, Гьотинген
Още при първото пробно шофиране 1,6-литровият Ecoboost мотор ми хареса с мощната си тяга почти веднага над оборотите за празен ход, така че с добре степенуваната предавателна кутия при движение по обикновено шосе можете на практика да правите всичко на пета и шеста предавка. Потенциалът за пестене на гориво в сравнение с шофирания от мен в продължение на 13 години и 317 000 километра Focus I с 1,8-литров бензинов мотор се проявява само при икономичен маниер на каране, при който Ecoboost изразходва с 0,75 л по-малко. Комфортът на задвижването обаче е несравнимо по-добър, тъй като винаги разполагате с достатъчно въртящ момент. Ходовата част и комфортът на окачването са радващо добри. За щастие, пробното шофиране продължи няколко часа и започна при дневна светлина, тъй че преди да се стъмни, успях да запомня най-важните функции сред множеството бутончета. Днес вече съм доволен от ергономията и намирам за много добри всички лостчета и бутони по волана и около него. Окей, качеството на изработката не е безупречно, при ниски температури понякога се появяват шумове откъм арматурното табло, които обаче не са твърде досадни. При Turnier ми харесва още добре използваемото багажно пространство, в което се побира изправен планински велосипед със свалено предно колело и седло. По отношение на навигацията Sony нямам особени оплаквания с оглед на ниската й цена, малкият монитор почти не ме дразни. Като цяло съм доволен от моя Focus Turnier и бих си го купил пак със същото оборудване.
Кристоф Козе, Тенген
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
По-добре не може да бъде
Focus Turnier 1.0 Ecoboost е солидно, прилично моторизирано комби с чисто настроена ходова част и кормилна уредба с усет за пътя. Също толкова импониращи са вътрешният простор и надеждността, но не и остарялата инфо-развлекателна система.
Текст: Хайнрих Лингнер
Снимки: Карстен Розе, Ханс-Дитер Зойферт, Дино Айзеле, Щефан Сершес, Юрген Декер