Последни почетни обиколки преди излизането на култовия автомобил в пенсия.
От 1966 до 1969 г. Ford печели с GT40 четири последователни победи в 24-часовото състезание в Льо Ман. От 2016 до 2019 г. актуалният GT празнуваше своето завръщане в състезанията за издръжливост. Днес той прави последни почетни обиколки преди излизането си в пенсия.
Завои с лош обзор, безмилостни хълмчета с подскачане, невъобразими затварящи се криви – малката сестра на Северното трасе на Нюрбургринг носи името VIR и е чиста американка, чийто дом е селището с 2000 жители Алтън в щата Вирджиния. Добре дошли при усещането за дежавю на Северното трасе с Ford GT на Virginia International Raceway.
През 2016 г. Ford отпразнува зрелищно завръщане в състезанията за издръжливост, което сега приключва четири години по-късно. Освен с участията със заводски отбор в северноамериканската състезателна серия IMSA (клас GTLM) и Световното първенство на състезанията за издръжливост WEC на FIA (клас LMGTE Pro) най-голям фурор предизвика завръщането на Ford в „24-те часа на Льо Ман” с победа в клас LMGTE Pro през 2016 г.
От 2016 до 2019 г. заводският отбор на Ford участва в класическото френско състезание не само с легендарния номер 67, но и с още три GT автомобила – израз на почит към четирите победи в генералното класиране в Льо Ман, където GT40 триумфира през четири поредни години (1966–1969) на високоскоростното трасе до река Сарт.
Битка на гигантите
Това е била кулминацията на легендарното съперничество между автомобилните гиганти Енцо Ферари и Хенри Форд ІІ. Американският магнат е искал да купи италианската фирма за спортни и състезателни автомобили Ferrari, за да постигне бърз успех в автомобилните спортове. Стигнало се до скандал. След първоначални колебания Енцо Ферари отказал да продаде компанията си. След това Ford създал GT40. Останалото е история.
Не само червено-белият GT със стартов номер 67, но и другите три заводски GT се явиха на прощалния старт за края на участието на фирмения отбор в състезанията и сбогуването с Льо Ман през 2019 г. в ретро цветовете на историческите победители от 1960-те години. Преди стартовият номер 67 да излезе в пенсия като състезател, сега той получава възможността да завърти още няколко почетни обиколки във Вирджиния.
„Никога не играйте с газта в S-образните завои. Или с пълна, или с половин газ – само недейте никога да отпускате рязко газта в тази част от трасето”, повтаряше многократно преди старта Били Джонсън, състезател от фирмения отбор на Ford. Джонсън сигурно разбира от тези неща. Наред с другото и понеже през последните четири години стартираше с GT в Льо Ман.
Който не иска да слуша, ще го почувства. Четвърта, пета, шеста предавка. Оптимистично преминаваме с пълна газ през четирите високоскоростни последователни завоя. Началото на този участък носи подходящото за случая название „Snake“ – „змия”. Но когато въпросната змия ви „ухапе”, не усещате болезнените сили на страничното ускорение – най-много да пострада егото ви, когато чуете смеха на инженерите от контролния център.
Една от първите почетни обиколки приключва със завъртане при висока скорост и последващо преобръщане в гората до пистата. GT се превръща в Allroad – ниският широк автомобил преорава храсталака. За щастие, човекът и машината остават невредими във виртуалния свят.
Преди да ми разрешат да пилотирам легендата от Льо Ман в реалността, програмата предвижда сухи тренировки в симулатора на Ford Performance Technical Center, отдалечен на два часа и нещо пътуване с автомобил от истинския Virginia International Raceway. В главната квартира на развойния отдел за състезателни автомобили в Конкорд, Северна Каролина, работят един 2D и един 3D симулатор – от шест часа сутринта до 22 ч. вечерта, почти 365 дена в годината.
Пред 180-градусов екран с формат като в киносалон днес една оригинална пилотска кабина на GT се движи насам-натам върху хидравлични опори. Не само при Ford работата на симулатор вече е същностна съставна част от конструирането на състезателни машини, от настройването на автомобилите и подготовката за състезания.
Тренировка в състезателен симулатор
„Можем да променяме метеорологичната обстановка, да проиграваме различни условия на сцепление или да симулираме тъмнина. Така подготвяхме нашите пилоти и за продължаващите два часа и половина нощни пилотирания в 24-те часа на Льо Ман”, ни беше разказал преди това Марк Ръшбрук, спортен шеф на Ford Performance. Автентичната до дребни детайли графика на високотехнологичния симулатор, която изобразява виртуалната писта дори и в страничните огледала, е наистина очарователна. Проливен дъжд или дори сняг на състезателната писта във Вирджиния? Няма проблем - тримата инженери, които следят работата на симулатора върху десет монитора, влизат в ролята на св. Петър с едно натискане на бутон.
Докато графиката създава впечатление за реалност, симулаторът не може да възпроизведе дори приблизително напречните и надлъжни сили, които ще действат върху тялото ви по-късно в състезателния автомобил. Особено усещането от педала на спирачната система се възприема като твърде изкуствено в симулатора. Намирането на правилния натиск върху педала е точно толкова трудно, колкото улучването на правилната точка на спиране. Не само пространственото зрение, помагащо да преценявате разстоянията до влизането в завой, работи само условно в света на виртуалната писта, но и силният страх, когато спрете твърде късно и след малко ще последва ужасяващо преобръщане, не се появява в симулатора. В съответствие с това човек безстрашно опипва граничната зона на сцепление. Виртуални катастрофи се случват често и при професионалните пилоти.
„И на мене не ми харесва особено спирачката в симулатора, понеже просто се усеща неестествено. Все пак тестовете там са важни, защото например можем да симулираме по-бързо различни смеси за гумите”, разказва Райън Бриско два дена по-късно, докато се напъхвам в кабината на истинския Ford GT.
Бившият тестов пилот от Формула 1 Бриско също е участвал с Ford GT на заводския отбор Chip Ganassi Racing в състезания от IMSA, WEC и в Льо Ман. „Когато превключиш на дванайсета степен, караш без BoP. Тогава имаш около 100 к.с. повече”, усмихва се австралийският професионален състезател, сочейщи към въртящия се превключвател на волана, над който има яркочервен етикет с надпис „Boost“. За всички, които не са фенове на автомобилните спортове: Съкращението BoP означава „Balance of Performance“. Зад него се крие техническият регламент за привеждане на различните състезателни автомобили към приблизително едно и също ниво на мощност.
Карбоновата врата тип „ножица” се спуска шумно в ключалката си. Натискаме стартовия бутон. Тежащият 220 килограма в готово за състезание състояние 3,5-литров V6 битурбомотор на партньорите на Ford при състезателните двигатели Roush Yates Engines изревава агресивно. Дръпваме дясната планка на волана, щрак – и секвенциалната шестстепенна трансмисия на Ricardo вкарва с тракащ звук първата предавка.
Потегляме, ускоряване на излизане от питлейна, после натискаме жълтия бутон на волана със символ „костенурка”. Така включваме „Pit Limiter“, който възпира GT от превишаване на максимално разрешените 60 км/ч в питлейна. Натискаме бутона – и костенурката се превръща в състезателен кон. Започва се!
Баз BoP: над 600 к.с.
„515 к.с. с BoP на IMSA“ – ни беше казал преди старта Кевин Груут, ръководител на програмата IMSA/WEC във Ford, относно разрешената от правилника мощност на двигателя. Не е изминала и половин обиколка и на обратната права ръката ми посяга към споменатия въртящ се регулатор Boost. Сега леката машина с централен двигател е тласкана напред от над 600 к.с. „Според IMSA BoP теглото без пилот и без гориво е 1285 килограма”, разказва ни по-късно Груут.
GT впечатлява не само с линейното разгръщане на мощността на могъщия си битурбо агрегат, но и с нивото на механично сцепление. Първата част от трасето се характеризира с по-остри завои. Завъртате волана с точност до милиметър, за да влезете, на излизане ускорявате с добро сцепление – с GT идеалната линия може да бъде намерена прецизно. Регулиращата се в дванайсет степени система за контрол на сцеплението прави GT удивително лесен за пилотиране.
„Horse Shoe“, „NASCAR Bend“, „Left Hook“ – имената на първите завои са също толкова непривични, колкото факта, че на Virginia International Raceway липсват зони за аварийно излизане от пистата. Или казано с други думи, докато на модерните състезателни трасета излизането от пистата е обезопасено с широки асфалтирани площи, старовремската американска писта напомня по-скоро за високоскоростно игрище за голф. Непосредствено до асфалтираното трасе навсякъде започва свежо окосена ливада. Изглежда елегантно, но при напускане на пистата ще ви спре колкото поледица през зимата.
GT обича бързите завои
Да не мислим за това, а да се концентрираме върху „змията”. Споменахме я вече – участъка „Snake“. Ford GT спокойно реже завоите през жълто-сините бордюри – в дисплея на камерата за обратно виждане се появява облак прах. Състезателният автомобил за дълги дистанции вече няма огледало за гледане назад. Следват високоскоростните S-образни завои.
Program Supervisor
Още един детайл, който преди това симулаторът не можеше да предаде дори приблизително, е хълмистата топография на 5,26-километровата писта с изкачвания и спускания. Своята почетна обиколка GT изпълнява по варианта „Full Course“ – същия, по който се е състезавал в серията на IMSA във Вирджиния.
Не само в бързите S-образни завои Virginia International Raceway ви заприличва силно на Северното трасе. След като на дългата обратна права GT достига днешната си максимална скорост от почти 260 км/ч, той се спуска през водеща надолу комбинация от ляв и десен завой. Този участък носи красноречивото има „Roller Coaster“ („Влакче на ужасите”).
Също както преди това в S-образните завои GT и тук показва по впечатляващ начин едно друго качество на характера си. Не само механичното, но и аеродинамичното сцепление е високо. В сравнение със сравнително близкия до серийния модел състезателен Mustang GT4 аеродинамичното притискане при GT е повече от два пъти по-силно. Колкото по-бързо се движите, толкова повече се увеличава натискът от въздушния поток и толкова по-стабилен става GT на пистата. Центробежните сили теглят настрани завързаното с колани в черупковата седалка тяло и раздрусват най-вече мускулите на врата. Но разбира се, и съвременната легенда от Льо Ман не може да анулира законите на физиката. В един момент границата бива достигната и тук.
Цена? Три милиона долара
А как се усеща в реалността спирането без ABS? Докато в симулатора при почти всяко спиране с блокиращи колела от калниците излизаше бял пушек, в реалния живот рядко някое колело спира неподвижно при намаляване на скоростта преди завой. Състезателната спирачна уредба Brembo може да се дозира много добре. Затова GT блести с отлични стойности за спирачен път.
Ако всичко разказано дотук е събудило у вас страст към притежаване на легендарния Ford GT, няма никакъв проблем, стига да сте спестили достатъчно. Освен победителя в своя клас от състезанието в Льо Ман през 2016 г., на който ще се любуват посетителите на музея на Ford, останалите осем произведени състезателни автомобила се продават за по три милиона долара всеки.
Текст: Кристиан Гебхарт
Снимки: Уес Дюнкъл, Кристиан Гебхарт