Петлитров V8 мотор и дестестепенен автоматик за доста под 50 000 евро?
Спомняте ли си кой филм вървеше по кината през 1968 година? Не? Аз също не помня просто защото в момента съм на възраст малко над трийсет. Страхотно е, че с версията Bullitt на изцяло обновения Mustang хората от Ford ни връщат към легендарния филм със Стив Маккуин – и тъжно, защото тя ще се предлага само за Северна Америка (и само с механична трансмисия). За сметка на това обаче спортният модел ще бъде първият автомобил на компанията в Европа, оборудван с новата десетстепенна автоматична предавателна кутия. Точно с такъв се движим в момента на тестовото трасе край белгийския град Ломел.
Засега да го караме по-полека с конете и да разгледаме променената при фейслифта външност. В Щатите е имат странния навик за всяка моделна година да правят леки модификации във външността на автомобила. Тази процедура не е подминала и Ford Mustang, сдобил се междувременно с променена предна престилка, серийни LED светлини и отвори на предния капак за извеждане на въздуха от моторния отсек. В задната част пък може да бъде открит нов дифузор, който от своя страна отваря пространство за четирите ауспухови накрайника на изпускателната система с клапи.
Отвън ретро, отвътре модерен
Доста повече от просто освежаване е получил интериорът. Като начало, впечатление прави актуалната инфо-развлекателна система Sync 3 с осеминчов екран и Applink, която е доста голям технологичен скок в сравнение с предшественика си. Напълно дигитални прибори заменят аналоговите инструменти, но като цяло управлението на функциите си остава затруднено заради множеството бутони на волана и на средната конзола, както и заради посредствените възможности за възприемане на гласови команди.
Ford си е спестил и някои разходи, свързани с качеството и вида на материалите в интериора. Карбоновите облицовки на арматурното табло не изглеждат зле, но не са нищо повече от покрити с фолио пластмаси. За сметка на това обаче серийно разполагате с кожена тапицерия, автоматична климатична система и множество асистенти, свързани с комфорта, като камера за заден ход и адаптивен темпомат.
Време е да потегляме – засега пропускаме версията с 2,3-литров турбодвигател и се насочваме директно към „класиката“ с петлитров атмосферен V8. Все пак в повечето страни, като Германия например, от 2015 г. трима от всеки четирима клиенти се насочват към него – независимо дали става дума за купе или кабриолет. В края на краищата именно той ви осигурява възможност да получите автомобил с мощност над 400 к.с. на цена под 50 000 евро. Или другояче казано, само за малко над 100 евро за конска сила. А, и още нещо – звукът на осмака от старата школа перфектно хармонира с усещането, което създава този muscle car.
Мрачни щрихи в общата картина на предишната версия обаче рисуваше шестстепенният автоматик, при който имаше доста голям контраст между спортно и комфортно шофиране. Новата автоматична трансмисия с по-лек и по-малък преобразувател на въртящия момент може еднакво добре и двете, и въобще – много по-добре всичко.
Нуждаете ли се от шест режима на шофиране
Сега Mustang ви предлага нито повече, нито по-малко от шест режима на шофиране: Normal, Sport Plus, Racetrack, Snow/Wet и новия свободно конфигурируем MyMode, както и Dragstrip, като всеки един се изобразява по свой автентичен начин на дисплея. LCD шоуто в кокпита обаче е най-малкото, което може да се разиграе, когато се активира режимът Dragstrip, предназначен за ускоряване на четвърт миля.
Без каквото и да било съобразяване с възможностите на материалите или водача осемцилиндровата машина с увеличена от 421 на 450 к.с. мощност стоварва пълния си въртящ момент от 529 нютонметра върху десетстепенната трансмисия. Отривистото и бързо превключване допринася за достигането само след 4,3 секунди на 100 км/ч, с което превръща този автомобил в най-бързия сериен Mustang досега. Ако това ви се вижда прекалено брутално, можете да разчитате на някой от другите режими или пък с помощта на MyMode да настроите времето за превключване на предавките, както и характеристиките на адаптивните амортисьори, алгоритъма на реакция при подаване на газ и завъртане на волана и звука на изпускателната система, управлявана с клапи.
Впечатляващ, но не особено смислен е автоматизираният Burn-out старт. Активирането му вероятно умишлено не еособено лесно, но пък маниаците няма да си го спестят. Първо се натиска логото с надпис Mustang на волана и се избира TrackApps. След това се натиска с пълна сила спирачката – имаме предвид наистина с пълна сила – след което операцията се потвърждава с Okay. Започва 15 секунден „каунтдаун“, по време на който трябва да държите педала си на газта. Последвалата вакханалия от въртене на гуми води до опушване не само на околното пространство, но и на интериора. Възхитително!
Процесът трябва да продължи по-дълго, но нашият Mustang бързо се отказва от тази операция. Грешка на софтуера? Вероятно да, но от Ford ни уверяват, че до старта на продажбите на обновения Mustang всичко ще е наред.
Перфектен автоматик
Преди да оставим и последните остатъци от гума върху асфалта, се насочваме към овалната писта, за да завъртим няколко обиколки. Автоматичната трансмисия изисква доплащане от 2500 евро, вече се предлага в американския пикап Ford Raptor и ще бъде част от оборудването на вана Transit. Тя превключва приятно нежно и едновременно с това бързо. Най-високата, десета, предавка е толкова дълга, че само леко подаване на газ води до превключване на по-ниска. Целта на използването на подобно предавателно число е озаптяването на апетита на петлитровия V8 агрегат, който изразходва 12,1 л/100 км. Ако това не ви се нрави, можете да се насочите към доста по-икономичния четирицилиндров турбовариант с 290 к.с., който консумира с цели три литра по-малко гориво (от 39 000 евро).
При междинните ускорения трансмисията превключва с острота и прецизност, а при преминаването на по-ниска предавка винаги намира най-подходящата. Каквото и да се случва преди това, при 250 км/ч електрониката хвърля своето ласо. При следващите упражнения на трасето за управляемост максималната скорост обаче няма толкова голямо значение. Тук важни са поведението на пътя и сцеплението. По отношение на последните Mustang показва посредствени възможности, за които има и чисто физически предпоставки – при дължина 4,80 м, широчина 1,90 м и тегло 1,8 тона добрата динамика изисква много сложни решения. Понеже мощност има в изобилие, автомобилът постоянно демонстрира склонността си към занасяне на задната част, а ESP се намесва доста твърдо. Изключването й води до приоритетно движение с вратите напред – тогава автомобилът се подчинява на непокорния зов на своето small block сърце. Принос за странностите в поведението има и електрическото кормилно сервоуправление, което е неособено чувствително и изисква доста работа с волана при динамично шофиране. За сметка на това кожените седалки Recaro за 1800 евро си заслужават доплатените пари.
Спирачките Brembo се захващат за работа със стръв и голямо желание, но устремът им постепенно намалява и с всяка обиколка дозирането им става по-трудно. Благодарение на ходовата част Magne Ride с адаптивни амортисьори обаче Mustang демонстрира истински таланти за ежедневно комфортно шофиране. Което, апропо, е чудесно постижение.
Впрочем всичко това съответства перфектно на характера на muscle car моделите. Защото във всички случаи Mustang постига безапелационно целта си – да доставя удоволствие. Цената е „честна и справедлива“, а при база от 46 000 евро за версията фастбек с V8 двигател не само феновете на Булит ще преглътнат недостатъците му.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Пони езда 5.0
Признавам, че съм фен на muscle car моделите. И тази любов още повече се засилва благодарение на новия Mustang. Ford вече го е дигитализирал, висока принадена стойност създава и десетстепенният автоматик. Както е обикновено в любовта, човек трябва да прави компромиси. В случая това касае качеството на материалите в интериора и посредствените динамични възможности на писта. Все пак съотношението цена/качества е напълно справедливо.
Текст: Клеменс Хиршфелд
Снимки: Бари Хейдън, Чарли Магии