В сърцето на Бавария с един от автомобилите, които промениха света
Потегляме на път, за да отпразнуваме срещата с Ford Mustang и неговия 50-и рожден ден. Следваме маршрути на американски пътеводител за Германия от 1964 г. – към стари дворци, легенди и нови приятели.
Случайността не може да бъде планирана – така е по дефиниция. Ако на нашия Mustang не му се беше скъсал ремъкът на вентилатора, щяхме да сме тук три часа по-рано, щяхме да изпуснем Фиона, бандата от четирийсетгодишни ездачи на мотопеди и кървавия залез преди бурята над аутобана А8. Тръгнали сме на път, за да отпразнуваме 50-годишнината на Mustang с един специален излет, следвайки маршрутите в един пътеводител от рождената му 1964 година. Книгата изпраща американския турист от самолета първо към бирарията Хофбройхаус, после към замъка Нойшванщайн. Към бирата и кича, биха отбелязали мнозина с подигравателна насмешка.
Тук обаче е мястото да си спомним за Марк Твен, според когото нищо не е толкова опасно за предразсъдъците, както едно пътешествие. Тъй че ние се носим с тътен на юг по А7, скоростта е 60 мили в час, а вятърът играе свободно из „пони интериора” с щамповани коне по тапицериите. Всъщност Mustang е подхождал добре на Германия, където е продаван от 1964 до 1979 г. – и отново от 2015 г. Отначало под названието Т5, понеже скъперниците от Ford не искали да платят на Krupp и Kreidler 10 000 долара за правата върху името на германския пазар. Това е само малък епизод от половинвековната история на този автомобил, първия пони кар. Неговото раждане следва един оперетен сценарий, в който звездите на американския автомобилен бранш се настъпват по краката. Ли Якока твърди, че идеята е негова, шестима дизайнери обявяват себе си за истинските стилисти на Mustang, а ако бяха следвали една от многото погрешни преценки на Хенри Форд II, автомобилът щеше да се нарича T-Bird II.
След 18 месеца конструкторска работа, базирана върху модела Falcon, премиерата на Mustang е отпразнувана на 17 април 1964 г. През първия ден на продажбите 22 000 клиенти поръчват купета и кабриолети. Най-успешната година на модела е 1966 с 607 568 екземпляра – един от тях е и нашият. Всички версии на Mustang могат да бъдат индивидуализирани с безброй предлагани по желание възможности. В нашия случай кодовете Body 76A, Color 8, Trimm 26, Axle 6 и Trans 6 се дешифрират като червен кабриолет с 4,7-литров V8 мотор и автоматична трансмисия.
Шест седмици вечност
Автоматикът бавно и спокойно преобразува въртящия момент през трите си степени по пътя към замъка Нойшванщайн. Всяка година 1,3 милиона посетители биват превеждани през залите му в продължение на 35 минути, през което време научават колко модерен е бил крал Лудвиг – със система от електрически звънци за обслужващия персонал и телефон – в случай че съдия-изпълнителят, принцеса Сиси или особено таченият Рихард Вагнер решат да се обадят.
Вагнер обаче никога не е идвал тук, а когато на 13 юни 1886 г. тъжният, фалирал крал влиза в Щарнбергското езеро и не излиза жив, дворецът все още не е завършен. Кралят е живял тук само 172 дена, а след смъртта му дворецът трябвало да остане затворен за публиката за вечни времена. Вечността свършва след шест седмици, когато първите посетители започват да бродят из замъка. Още през 1899 г. всички дългове за строителството са изплатени с парите от входните билети. Днес 1,3 милиона посетители годишно плащат по 12 евро, за да влязат в приказния замък, като понякога чакат с дни да им дойде редът.
Една от тях е Фиона от Хонконг, която е тук на сватбено пътешествие. На следващия ден тя ще посети замъка заедно с щастливия младоженец, придружаващата ги камериерка и собствен фотограф. Той увековечава младата булка пред всичко, което предлага баварският декор: замъци, велосипеди (сякаш си нямат у тях), трактори, Mustang. А ние вече се изкачваме по завоите към Оберамергау. Там, твърди пътеводителят, всеки мъж носи брада, за да участва в народните мистерии за Страстната седмица. Иначе типичният жител на Оберамергау се занимавал с дърворезба. Днес той е по-скоро хотелиер или продавач на сувенири. Туристическият епицентър е магазинът за коледни атрибути и подаръци от веригата „Кете Волфарт” – тя впрочем също чества 50-ия си рожден ден през 2014 г.
„Дайнър” в нощта
От 1964 г. досега възхищението от Mustang не е намаляло почти никак – тук милостиво пропускаме поколенията от трето до пето (от 1979 до 2004 г.). Във всеки случай никога по-рано не сме били толкова често фотографирани с мобилни телефони и поздравявани с вдигнат палец. Овациите не свършват и на магистралата, която, сякаш символично, води на запад. Тя е и по-подходяща за нашия Mustang, докато многото завои извеждат на преден план вялото му управление и колебливата ходова част. А „the legendary Autobahn“ (според пътеводителя) позволява на кабриолета просто да се носи напред и сам да намира желаната линия. И когато по-късно чистачките вече не успяват да прогонят дъжда от челното стъкло, а гюрукът – да го задържи извън кабината, ние спираме до един „дайнър” в американски стил. Вече е късно за описаната в книгата ритуална вечеря с вайсвурст. Не успяваме да спазим и препоръката за 300 мили на ден. Утре продължаваме.
През следващия ден кабриолетът, който никога не е бил спортен автомобил, се поклаща ритмично по шосе В 37, успоредно на река Некар, трополи по средновековните улички на Бад Вимпфен и продължава по маршрута към Хайделберг. Още през 1878 г. Марк Твен е похвалил разрушения през 1693 г. замък: „За да изглежда добре, една развалина трябва да е на правилното място. Тази просто не би могла да е разположена по-удобно.” С което всъщност е казано всичко за Хайделберг – освен че през 1963 г. тук изобретяват детското меню. И днес американците обичат града, всяка година идват един милион туристи. А ние поставяме кабриолета в най-популярната позиция за снимане: замъкът в утринна мъгла, Сарият мост, червеният Mustang.
Кич? Какво разбирате вие – това тук е Mustang! С него вече 50 години пътува американската мечта. Тъй че завъртаме ключа – и агрегатът Windsor V8 започва да клокочи под големия преден капак. Скоростният лост на D. Газ. Кич ми иф ю кен!
Текст: Себастиан Ренц
Снимки: Харди Мучлер