Нека ви представим една наистина изключителна американска модерна класика
Eдин Ford Mustang със 770 к.с., една отсечка с дължина 106 километра през планински проход в Калифорния и едно слънчево понеделнишко утро. Добавете към това ведрия дух на художника Боб Рос и ще получите не неочаквано, а невероятно добра комбинация.
Всъщност наоколо наистина има множество щастливи малки дръвчета. Редят се като войници на пост и обгръщат в обятията си първокласния California State Route 2 – тук повече, другаде по-малобройни, понякога голи и студени, а малко по-късно – изненадващо гъсти и пищно зелени. „Happy little trees”, както обичаше да казва американският художник Боб Рос, добил световна популярност с 400-те телевизионни серии на предаването „Joy of Painting“, в което радваше и продължава да радва малки и големи с магичните движения на своята акварелна четка. Нашият Ford Mustang Shelby GT500 също пращи от Joy, а не му липсват и художествени умения – поне що се отнася до рисуването с плътни черни ивици върху асфалта. Между другото, това хоби явно е доста популярно сред пътуващите по Angeles Crest Highway, както е популярното название на този планински проход, защото всички отбивки и паркинги по трасето са гъсто нашарени с тези графични произведения.
Oкей, навих се и аз… Но като ще е гарга, поне да е рошава – не страхливо, аматьорски и нашироко на някой паркинг, а на самия път. Така де, на една от пустите му отбивки, която изглежда свършва нейде далеч вдън горите. Естествено, GT500 не се нуждае от изрична покана, за да се включи в глупостите ми – кой би допуснал сериозни прояви на здрав разум от същество, надарено с баснословните 770 к.с. и 847 Нютонметра при 5000 об./мин?
Да не говорим, че при достатъчно желание всяка луда глава може да открие специално разработения за Mustang режим „Line Lock” в едно от безбройните подменюта на цифровия блок на контролните прибори. При него предните колела се блокират стабилно и позволяват на калпазаните зад волана да се правят на Боб Рос, натискайки безмилостно газта. Речено-сторено… 5,2-литровият V8 реве с премерена сдържаност и разтърсващ сетивата тътен при 5500 оборота в минута, докато широките 315 милиметра Michelin Pilot Sport 4S на задния мост започват постепенно да се топят. Със сгъстяването на димната завеса наоколо се покачва и рискът да бъда въдворен на държавна издръжка за продължителен период от време, така че скоро решавам да сложа край на развилнялата се в мен детинщина. Край! Пулсът ми препуска, хиля се като идиот и ликувам вътрешно като всеки хлапак, извършил магария без да го сгащят на местопрестъплението. Вярно, че това тук е the Land of the Free, но всичко си има граници и не е много умно човек да се осланя изцяло на чувството за хумор на някой от местните шерифи...
Дивото зове
Още повече, когато природата наоколо предлага толкова много други, напълно законни начини за забавление. Слънчевото утро огрява все по-оредяващата растителност по планинските склонове и всеки следващ завой поразява с нови кадри от безкрайната панорама, разкриваща се във всички посоки. С наближаването на прохода при седловината Даусън Садъл, чиито 2409 метра бележат връхната точка на нашия маршрут, пейзажът наоколо става все по-пуст и суров. И без това редкият транспортен поток пресъхва изцяло, заведенията на Newcomb’s Ranch днес не работят, а по крайпътните къмпинги животът изглежда напълно замрял. Няма ги и обичайните карспотъри, дебнещи интересни автомобили по завоите със своите телеобективи. В спортния Ford обаче животът кипи с всичка сила. Напълно в традициите на напусналия ни през 2012 година Карол Шелби (тексасецът има основен принос в разработката на легендарния Ford GT40), този вариант увенчава гамата на американския спортист, а под предния капак работи най-мощният V8 в историята на цивилното спортно автомобилостроене на марката Ford.
Накратко – блестящият в яркозелено GT500 е най-едрокалибреното оръжие в серийната гама на американската компания, но нещата могат да придобият и още по екстремен характер с демонтажа на задните седалки и инсталирането на регулируеми аеродинамични компоненти, подмяната на джантите с широчина 11,0 цола с 11,5-цолови карбонови такива и обуването им с Michelin Pilot Sport Cup 2. Всичко това струва още 18 500 долара и всъщност не е твърде наложително – и без Carbon Fibre Track Pack версията Shelby GT500 е в състояние да предложи много повече освен наистина чудовищния си двигател.
Gооd point!
Като например? Ами например наистина добрата база – дори и в най-скромното си изпълнение петлитровият GT е сред най-приятните спортни автомобили, в които човек би могъл да попадне. Просто защото вътре се чувстваш добре, иска ти се да останеш по-дълго и получаваш ясна и полезна информация за всичко най-важно. И тук нямам предвид само показанията на скоростта и оборотите. Инженерите на Ford са вложили много усилия в настройките на кормилната уредба, като при Shelby изключителната прецизност е добила още по-голяма острота и качество на обратната информация. Предните колела с гуми 305 опипват внимателно входа на всеки завой и съобщават моментално за състоянието на нещата по начин, който остая у водача впечатлението, че го е направил лично с дланите си, стискайки волана. Ръчната смяна на предавките с леко подръпване на планките на волана води до светкавична реакция от страна на трансмисията Tremec с два съединителя и макар че нейните 130 хилядни от секундата отстъпват на част от конкуренцията при слизане надолу, бързодействието е достатъчно. А е достатъчно, защото предавателните числа са правилно подбрани, оборотите не отлитат в небесата, а твърдостта в настройките и реакциите на целия автомобил е отлично дозирана. Превъзходен драматичен сценарий, в който режисьорът си ти.
Трансмисията има и автоматичен режим, но дори и при широките тукашни завои работата й става наистина адекватна едва при включен Track режим, който пък вкарва твърде много безпокойство в останалата анатомия на Mustang. Оптималната комбинация при Shelby изглежда е Sport като цяло и ръчен режим за трансмисията. Но да продължим нататък… Кобрата на предната решетка всмуква идеалната линия на пътя като вкусен спагет, гумите залепват за асфалта, адаптивните амортисьори поглъщат перфектно неравностите и в съчетание с усилените (с до 4 мм в сравнение с тези при GT) стабилизатори придават допълнителна стабилност на спортния Ford. Останалото се осигурява от самоблокиращия диференциал Torsen, разполагащ с предостатъчно „Torque”, който да „sensе”-ва.
Хайде, нека задържим третата предавка малко по-дълго от необходимото и да оставим „Cross Plane” коляновия вал (атмосферният Shelby GT350 използва „Flat Plane” вал) на изцяло алуминиевия V8 да се завърти с над 7000 оборота под акомпанимента на нефилтрирания вой на компресора и нискочестотните пулсации на изпускателната система. Този деликатес днес не се предлага почти никъде другаде – също като бабините специалитети, които и петзвездни готвачи не могат дори да наподобят, въпреки че кулинарните им шедьоври си струват всяка стотинка. Същото важи в пълна степен и за ASMR, който звукът GT500 предизвиква. „Autonomous Sensory Meridian Response”. Онова приятно странно усещане върху кожата, което започва от основата на скалпа и се спуска неудържимо и разтърсващо надолу по врата и гръбначния стълб. Между другото, мнозина считат Боб Рос за своеобразен гуру на този феномен.
Страшна работа!
И още веднъж, защото е важно – осемцилиндровата машина е в състояние да предизвика този гъдел само защото всичко останало в автомобила също пасва перфектно. Защото независимо от колосалната му мощ, човек може да контролира Shelby като добър стар приятел в обиколката по баровете, опазвайки го от пиянски изблици без да разваля настроението на съвместно прекараната вечер.
Хайде, дай да изключим и следващата степен на електронната стабилизация, да потренираме малко хлъзгане и контриране с волана… Я какво хубаво слънце грее тук в Калифорния, дай да видим сега какво ще стане, ако вземем всичко да изклю… Aаа, я по-добре не! Тук може наистина да изглежда като средата на нищото, но в крайпътните храсти със сигурност се крие някое ченге. Въпреки тези мисли, умишлено пропускам да се съобразявам със смехотворните ограничения от 25 mph преди завоите, възхищавайки се на безкрайно по-големите възможности на Mustang и на изкуството, с което машината дозира чудовищната си мощ.
Едновременно с това се наслаждавам и на вътрешната атмосфера в професионален дух, с фини облицовки от алкантара и превъзходни спортни седалки Rеcaro. Е, не липсва и типичното за американското автомобилостроене полимерно изобилие, но кой ти гледа такива неща при подобна перфектна позиция зад волана? Вграденият в алуминиевия всмукателен колектор компресор върши с приятен вой работата си по безмилостното сгъстяване на флуидите, напомняйки малко (ама че смахната мисъл!) натоварен тягов електродвигател…
За сметка на това всичко останало гърми и трещи, та се къса. Всичко. Целият Mustang. Страхотен спортен автомобил, много по-последователен и консистентен от много други, че и емоционален отгоре на всичко. Eнергийно ефективен? Вероятно не чак дотам. Възможно е накъде долу на брега Леонардо ди Каприо да се движи много по-икономично и екологично зад волана на своята Toyota Prius, но за повечето американци в случая спортистът на Ford е много по-привлекателен от личния пример на кинозвездата. И не без основания, защото докато Shelby може да се ускори до 100 мили в час (160 км/ч) и да се приведе отново в покой в рамките само на 10,6 секунди, Prius не може нищо подобно – със или без ди Каприо зад волана. Не на последно място защото не разполага със спирачна система Brembo с шестбутални апарати и 420-милиметрови дискове на предните и четирибутални апарати с 370-милиметрови дискове на задните колела. Да не говорим, че всяко по-сериознио настъпване на най-десния педал оставя по повърхността на California State Route 2 толкова гума, колкото хибридната Toyota едва ли ще остави и след една година екологично търкаляне.
Carpe diem
Всъщност върху завоите на калифорнийския проход може би трябва да си остане и целият Ford Mustang Shelby GT500 – не в лошия смисъл на авария или катастрофа, а по-скоро по отношение на глобалното му разпространение. Много малко вероятно е инженерите на Ford да горят от желание да преведат любимото си чудовище през иглените уши на европейските еконорми и да го задушат в катализатори и филтри, макар че кой знае – компресорният V8 не използва директно впръскване на горивото. Което всъщност е 93-октаново. Какво ли ще се случи, ако в горивните камери попадне взривоопасна смес със 100 октана?
Вероятно още по-впечатляващи произведения на изкуството… Изкуството е по-свободно дори от Америка и това несъмнено е било добре известно и на Боб Рос. Както често обичаше да казва – „We don’t make mistakes here, just happy little accidents.“
Teкст: Йенс Драле
Снимки: Стюарт Прайс