Студиите показват популярния модел такъв, какъвто никога не сте го виждали
Mustang във версия комби, фастбек с голям заден капак или с централен двигател? Имало ги е, но никой от тях не е стигнал до серийно производство. Тук ви предлагаме кратък преглед.
Първата студия за Ford Mustang е била готова през 1962 г. Концептуалният автомобил обаче нямал нищо общо с автомобила, който щял да се появи на пазара през 1964 г. Двуместният модел е с централно разположен двигател и на пръв поглед изглежда по-скоро като открит спортен автомобил, отколкото като по-късния „пони кар” с дълга предна и къса задна част. Заострената предница също не показва прилика с познатия ни сериен Mustang.
Вторият поглед обаче открива в страничната линия известно подобие с оня Mustang, който се е произвеждал серийно от 1964 г. По-късно във Ford отново се връщат към идеята за централния двигател. Изобщо имало е удивително много идеи за промяна на Mustang. Някои от тях били добри, други не толкова. Но всички показвали творческо мислене.
1966 г.: Mustang Mach 1 и Shooting Brake
Ford произвеждал Mustang в три варианта: фастбекът, какъвто кара Стийв Маккуин във филма „Булит”, е може би най-желаната от феновете версия на модела. Но и кабриолетът е широко известен днес. Освен това имало и купе със стъпаловидна задна част, което на външен вид прилича малко на кабриолет с твърд покрив. Дизайнерският отдел на фирмата обмислял през 1966 г. още една версия – с удължен покрив и стръмен заден завършек, като резултатът е каросерия тип Shooting Brake, каквито произвеждали някои британски фирми. Пример в това отношение е Reliant Scimitcar, а в по-ново време – BMW Z3 Coupé. И при по-късните поколения на Mustang често се появявали скици на комби с две врати. Такъв модел обаче никога не стигнал до серийно производство.
Студията Mach 1 от 1966 г. също разполагала с увеличен багажник. Под големия остъклен заден капак обаче се шири главно резервното колело. Капакът можел да се фиксира в полуотворено хоризонтално положение, за да се увеличи височината на товарното пространство – такава е идеята на дизайнерите, описана върху една от скиците. За моделната 1968 година Ford започва производството на доразвита версия на тази студия с нова предна част, в която правят впечатление най-вече покритите фарове и хромираната решетка. Страничната линия има характерна извивка на хълбоците и погледната отпред, каросерията изглежда като хищник, готов да скочи.
Mach 2: Mustang с централен двигател
Съвсем различни пропорции има студията Mustang Mach 2 от 1967 г. Причината за това е, че главният дизайнер Джин Бординът заедно с отдела за спортни машини Special Vehicle Operations (SVO) са пренаредили задвижващите компоненти. V8 агрегатът с обем 289 кубични инча е разположен зад водача и спътника му. Дългият преден капак и ниската линия са запазени. Нови са по-късият заден надвес и рамката за защита при преобръщане тип targa, която се издига зад двамата пътници.
През 60-те години много производители на спортни автомобили обмисляли модели с централен мотор. Така правели и във Ford – в синхрон с успехите на GT40 в Льо Ман през 1966 г. инженерите в Диърбърн не се ограничили само с мисленето, а построили шаси на Mustang с централен двигател и го качили на колела. Когато наскоро в интернет се появиха негови снимки, общността на феновете беше изправена пред загадка: Какво е представлявал този Mustang с централен мотор и защо никога не се е появил на бял свят?
След няколко дни загадката беше решена: Един бивш служител на Ford си спомни, че шасито е било заготовка за студиен модел. Все още без каросерия той е бил фотографиран в дизайнерското студио през 1966 г. Добре се вижда, че наред с някои черти от дизайна на Mustang V8 моторът е разположен зад пътническата кабина. Пространството зад него е заето от пълноценно резервно колело. Водачът и пътникът до него седят по-ниско, отколкото в серийния Mustang, предната част е забележимо по-ниска, а задният надвес е по-къс Характерна е рамата за защита оп преобръщане – като в показаната през 1967 г- в Детройт студия Mach 2.
На замисляния Mustang с централен двигател не му е било съдено да стигне до серийна фаза. Причините са неизвестни. Но Ford щеше да е една от първите фирми, пуснали на пазара вероятно не много скъп спортен автомобил с двигател пред задния мост, след като през 1966 г. Lamborghini предизвиква фурор със своята Miura. През 1969 г. Porsche започва да произвежда 914 – но с най-много шест цилиндъра. През същата година Ferrari представя Dino – тъй че един Mustang с централен мотор би бил в невероятно елитна компания.
Като чисто упражнение по дизайн може да се разглежда и концептуалният модел Allegro II. Студията има съвсем нисък плексигласов челен прозорец, рамка за защита при преобръщане и оформена по нов начин задна част. За разлика от този етюд части от представения на автомобилното изложение в Чикаго през 1970 г. концепт Mustang Milano стигат до серийното производство – профилът му може да бъде открит в австралийския Falcon XB Coupé. Големият заден капак също се връща на сцената, а през 1971 г. новата предна част украсява серийния автомобил.
Заключение
Известно е, че не всичко, което виждаме като студии, стига до поточните линии на заводите. В случая с Mustang можем да съжаляваме главно за две идеи: Shooting Brake щеше да бъде също така вълнуващ, както Mustang с централен двигател.
Текст: Андреас Оф