Сравнение на три популярни градски кросоувъра с индивидуален дизайн
Търсите истински приключения? Едва ли има нещо по-трудно от това да оцелеете в градската джунгла през последните години. Колко добре се справя с тази задача Hyundai Bayon ще проверим в първото му сравнение с Ford Puma и Kia Stonic, като и трите модела се задвижват от трицилиндрови бензинови турбомотори с технология мек хибрид.
Всъщност новата седмица започна преди едва четири часа и половина, а вече съм на път. Предстои ми да измина няколкостотин километра, а изгряващото слънце блести зад мен. Това е един от онези моменти, в които човек може за малко да остане сам с мислите си. В главата ми изниква следното съждение: някои на пръв поглед противоположни неща, като например задоволството от наличното и копнежа към новото често имат общ корен. В случая това е незнанието. Тези, които са доволни от това, което имат, дори не подозират какво пропускат, ако просто се оставят на течението, докато копнеещите по новото често си нямат дори идея за трудностите, които изисква постигането на желанията им.
Днес зад волана на Bayon съм се запътил към премиерата на Porsche 911 GT3 Touring. Какво общо има Bayon с това и с идеята за задоволството и копнежите, ще се опитам да разясна в настоящия сравнителен тест, в който този модел застава срещу Ford Puma и Kia Stonic. И трите модела са меки хибриди с трицилиндрови турбодвигатели и трансмисия с два съединетеля. Да потегляме!
Puma: фаворит в неочаквани отношения
Puma е автомобил, който заслужава да бъде оценен по достойнство и евентуално да получи награда за качествата си – примерно саксия с цвете. Не за друго, а защото ако имате саксия с цвете, можете удобно да си я занесете вкъщи – благодарение на 80-литровата вана с дренажна система за оттичане на течности, скрита под основния под на багажника, в която можете да превозвате преспокойно цвете с височина до 1,15 метра. Всъщност това е направо страхотно за любителите на флората и градинарството. Както и за други тип хора, на които им се налага да превозват високи или мокри неща. Извън този детайл Puma не блести с особена гъвкавост, ако не броим разделената на две части задна облегалка и регулируемото дъно на товарния отсек.
Усещането за простор е доста ограничено – въпреки че е със 7,1 см по-дълъг, с 5,4 см по-висок и има с 9,5 см по-дълго междуосие от Fiesta, отвътре моделът с нищо не се усеща по-широк от нея. Специално на задните места е откровено тясно – както настрани, така и във височина. Достъпът до неособено удобните места на втория ред се осъществява през тесни врати, а монтирането на детско столче си е малко предизвикателство. Накратко – ако искате да ползвате Puma като семеен автомобил, това може би не е най-удачният избор за вас.
Затова пък пилотът и копилотът се радват на чудесни условия – най-малкото заради приятно високата позиция на седене (57,5 см над земята, ако трябва да бъдем съвсем точни). При версията Titanium X от Ford освежават семплия кокпит със седалки от спортен тип, които дават доста солидна странична опора. Не толкова приятни емоции оставя управлението на функциите, което подобно на Hyundai и Kia представлява комбинация от сензорен екран и класически бутони, но не е идеално премислено. Инфо-развлекателната система също би могла да бъде по-интуитивна.
Окачването е подчертано твърдо, което не е учудващо предвид по-твърдата спрямо Fiesta настройка на задния мост. Резултатът е сериозно редуциране на колебанията на каросерията в завоите, което е прекрасно, но и на комфорта – не дотам добра новина. Ford подскача доста невъздържано по неравностите и като цяло не вози особено добре, като частично успява да се реваншира за това с чудесното кормилно управление, осигуряващо наистина добра обратна връзка за контакта на предните колела с пътя. Puma е един динамичен и забавен за управление автомобил, чийто енергичен двигател е сравнително икономичен (6,9 л/100 км в теста). Технологията мек хибрид е в състояние да предостави закратко допълнителен въртящ момент от 50 нютонметра при потегляне и 40 Нм при междинно ускорение в спортен режим. При това положение не се учудваме, че автомобилът се усеща енергичен. Принос за това има и седемстепенната трансмисия с два съединителя, с чиито настройки обаче се налага да се задоволите напълно, просто защото липсва какъвто и да било режим за ръчно превключване. Затова пък има режим L за задържане на някоя от по-високите предавки – нещо, което по един или друг начин напомня за Mustang от 60-те.
Ford успява да впечатли с чудесното си представяне на пътя и множеството асистиращи системи, но от другата страна на монетата са не съвсем задоволителните спирачки, високата спрямо оборудването цена и оскъдното пространство за пасажерите.
Stonic: толкова близо до победата
И понеже сърце не ни дава да ви оставим без така любимата ни рубрика „безполезна информация“, няма как да не ви обогатя с познанието, че в Stonic за направата на каросерията са използвани приблизително 98 метра заваръчни шевове. По-полезно все пак ще е да знаете, че Kia има същото задвижване, както и Hyundai. В случая става дума за еднолитров трицилиндров бензинов турбомотор с технология мек хибрид. Подобно на Ford и тук имаме ремъчен стартер-генератор, който предоставя до 28 Нм допълнителен въртящ момент и с помощта на рекуперация съхранява енергия в допълнителна литиево-йонна акумулаторна батерия. При Stonic и Bayon тя е разположена под пода на багажника и обуславя работата на електрическите и електронните системи в автомобила, а в режим Eco системата най-напред активира режима за реене, след което изключва двигателя още преди спирането на автомобила. Е, честно казано, това не се случва винаги точно както и когато очакваме – същото важи и за повторното стартиране на двигателя –, но в крайна сметка работи задоволително.
По отношение на разхода на гориво ефектът е спорен: със своите 6,9 л/100 км Kia харчи точно колкото Ford, който не е снабден с такава технология. Hyundai изразходва всичко на всичко с 0,2 л/100 км по-малко, а динамичните показатели и на двамата корейци са по-слаби, отколкото тези на Ford. Независимо от това и от леко изненадавщия спирачен ефект в следствие на автоматичната рекуперация, двамата събратя по концерн създават усещане за култивирано и достатъчно енергично задвижване. спокойните маниери на седемстепенната трансмисия с два съединителя прилягат по-добре на балансирания характер на Bayon, отколкото на по-твърдия Stonic.
В изпълнение GT-Line моделът изглежда доста атрактивно, но за жалост Kia губи ценни точки при комфорта на возене. Специално късите неравности се усещат грубо, но затова пък на дългите вълни по настилките и в завоите Kia се държи по-уравновесено от Hyundai. Stonic спира много добре и е относително чевръст на пътя, но за спортен характер е пресилено да се говори – най-малкото заради синтетичното усещане от волана. Несъмнени плюсове обаче са високото ниво на активна и пасивна безопасност, солидната изработка и интуитивното управление на всички функции в Stonic.
Както субективно, така и обективно отзад моделът не е просторен като Bayon, но все пак пътниците са по-нашироко, отколкото в Puma. Багажникът е малък, но пък цените на модела са доста смислени предвид оборудването. А и гаранцията е седем години. Дали това гарантира победата на Kia?
Bayon: с една идея по-напред и по-нагоре
Няколко години след края на производството на ix20, моделът получава наследник в лицето на Bayon. Според Hyundai новият модел наследята и i20 Active. Кариерата на ix20 завърши доста безславно – доста незаслужено, защото това беше един чудесен малък ван, който обаче за свое собствено нещастие изглеждаше именно като малък ван. Подобно на Renault при смяната на Modus с Captur, Hyundai също прояви далновидност и заложи на модерна кросоувър концепция. В случая това означава 14 см повече дължина и четири сантиметра допълнителна височина, но реално техниката е идентична с тази на i20. Всичко, което може да се сметне за важно по отношение на ефективното, темпераментно и култивирано задвижване, вече го казахме по адрес на Stonic. Разликата се състои единствено в по-малкия пробег с едно зареждане на Hyundai заради по-малкия му резервоар. Тук обаче следва да добавим по-модерния асортимент от асистиращи системи, включващ адаптивен темпомат, базиран на навигационната система асисент за следване на пътната лента и онлайн гласово управление с данни за трафика в реално време. Важно е да се отбележи и това, че въпреки наличието на завиден брой функции в автомобила, управлението им остава съвсем просто. С изключение на дреболии като недобре четимото дигитално табло.
В режим Eco Bayon е малко по-икономичен заради изключването на двигателя в движение, а в Sport става с една идея по-динамичен, но реалните разлики са малки. В случай че не сте предположили, в режим Normal автомобилът се държи... съвсем нормално. Което всъщност описва много добре цялостната философия на Bayon: този автомобил се усеща напълно нормално във всяко отношение – в положителния смисъл на израза. Упралението му не е супер директно, но водимостта е на съвсем задоволително ниво, пътното поведение е сигурно и предвидимо, спирачките са добри. Инженерите на Hyundai са заложили на неособено твърда настройка на окачването с идеята да подобрят комфорта, като успехът им е по-скоро частичен: през една част от неравностите Bayon преминава добре, през останалата – не чак дотам. В завоите и при вълнообразни неравности автомобилът започва да клати, което е малко неприятно, особено за пасажерите. Иначе мястото в интериора е в изобилие, седалките също си ги бива. Багажникът е приличен, но за жалост допълнителната батерия отнема 77 литра от основния товарен обем. И докато ix20 разполагаше с практична регулируема задна седалка, в Bayon няма нищо повече от делима сгъваема задна облегалка. Освен това при сгъване на въпросните облегалки трябва да търсите място за кората на багажника. Което, ако се върнем към началото на материала, не е никак добре ако ви се налага да превозвате саксии с цветя.
Накрая Bayon може и да не получава цветя, но печели това сравнение, при това с основание. Това е един функционален и ненатрапващ се автомобил, който се държи чудесно във всекидневието. И ако си мислите, че такъв автомобил не може да ви заведе към диви незабравими и диви приключения, грешите. Защото само след няколко часа той ще ме отведе до едно невероятно представяне на Porsche, което несъмнено ще помня дълго. Понякога ценното в един автомобил е именно това, че може без излишно напрежение да ви отведе до места, където ви очакват незабравими преживявания.
ОЦЕНКА
1. HYUNDAI
Убедителен дебют? И още как! Bayon печели първото място в този тест с изобилие от вътрешен простор, интуитивно управление на функциите, ефективност, добър комфорт и разумна цена. Чевръстата управляемост не е сред силните черти на модела.
2. KIA
Страхотен хибрид? Е, просто мек хибрид, но пък доста добър. С изгодна цена, отлични спирачки и впечатляващи гаранционни условия, Stonic се доближава плътно до Bayon, независимо от по-твърдото си окачване и по-ограниченото място в интериора.
3. FORD
Спортен характер? Поне отчасти – да. По отношение на управляемостта и динамичните показатели тясната от гледна точка на вътрешен обем Puma се представя превъзходно, но возията е груба, цената – висока, а спирачките можеха да бъдат и по-добри.
Текст: Себастиан Ренц
Снимки: Ахим Хартман