Липсата на изненада бе сериозен проблем във Формула 1 през последните години. Оттеглянето на Михаел Шумахер и трансформациите във водещите отбори обаче са предпоставка за сериозно раздвижване в света на най-комерсиалното автомобилно състезание.
Ще стане ли по-интересен сезон 2007 с оттеглянето на Михаел Шумахер. Има ли Райконен потенциал да изстреля Ferrari към титлата? Ще съумее ли Алонсо да се “аклиматизира” бързо към екипа на McLaren? Близо три месеца преди първия старт за годината появата на толкова въпросителни може само да радва почитателите на високите скорости.
Няма как сезон 2007 да не бъде различен, щом легендата, която през последните 15 години стана синоним на Формула 1, ще гледа надпреварата на “Албърт Парк” от боксовете на Ferrari. След 7 титли, 91 победи и 154 подиума бе време Михаел Шумахер да си даде почивка. Или по-скоро да даде почивка на останалите състезатели в най-комерсиалната автомобилна надпревара... Отива си една ера във Формула 1, един блестящ пилот, който непрестанно учудваше и зрители, и специалисти с невероятните си технически умения, но и с неистовото желание за победа. Загубата е безспорна, но успоредно с нея изгряват и ползите, от които трябва да се възползва сезон 2007.
За периода 2000 – 2004 година Формула 1 разочарова голяма част от почитателите си. Петте последователни титли на Пилето сякаш обезсмислиха думата “състезание”, защото победителят бе ясен още преди официалния старт. Динамиката в надпреварата отстъпи място на блестящия екип на Ferrari, който бе безкомпромисен. През 2005-а Алонсо и Renault съумяха да “разцепят” хегемонията, но втората половина от сезон 2006 доказа, че Шумахер отново е на път да покори върха на Формула 1 - първа стъпка към нова “тъмна ера” в историята на автомобилното състезание. Но Михаел си тръгна. По блестящ начин демонстрира своите умения в Бразилия и с високо вдиганата глава напусна кервана, давайки път на все по-обещаващия Фелипе Маса. Формула 1 загуби класа, но спечели динамика и вдъхновение.
Ползата обаче не е само във възвръщането на интригата. Неистовото желание за победа на Шумахер витаеше на пистата още от началото на 90-те години и генерираше огромно напрежение. Деймън Хил стана жертва на прекомерната амбиция, а Жак Вилньов се измъкна на косъм. Спортсменският дух в най-комерсиалния мотоспорт постепенно започна да губи своя интензитет и да избледнява пред блясъка на подиума. С края на играта в стил “Шумахер” част от напрежението ще напусне пистата. Формула 1 ще загуби амбиция, но получава шанса да си възвърне отново рицарския облик. Това обаче изцяло зависи от пилотите, които на 18 март ще заемат местата си на стартовата решетка на “Албърт Парк”.
Сезон 2007 не трябва да търси нов Шумахер, а нова надежда за оспорвана и динамична надпревара. Появата на Фернандо Алонсо в отбора на McLaren е една от успешните стъпки в тази насока. Испанецът постигна впечатляващи резултати през последните години с екипа на Renault, след като на два пъти спечели индивидуалната надпревара и изведе своя отбор начело при конструкторите. Хегемонията на Renault обаче започна да става опасна за интригата във Формула 1. За щастие именно в този момент се намеси екипът на McLaren, който привлече световния шампион. “Сребърните стрели”, които през последния сезон се представиха далеч под очакванията, печелят невероятен пилот, а френският тим губи най-големия си коз по пътя към трета поредна титла. Балансът е възстановен...Истинските печеливши от промяната на отборната принадлежност на Алонсо и оттеглянето на Михаел Шумахер са Джанкарло Физикела и Фелипе Маса. И двамата доказаха, че имат място в грандовете Renault и Ferrari, но ореолът на водещите пилоти сякаш хвърляше сянка върху техните умения. А те са безспорни. При лудата конкуренция между Пилето и Алонсо Физикела спечели Гран При на Малайзия, а Маса триумфира в Турция и в родна Бразилия. Фокусът през сезон 2007 обаче няма да е същият. Отговорността върху двамата пилоти ще нарасне неимоверно с кадровите промени в отборите, което не би трябвало да е сериозен проблем за опитния италианец, но може да изиграе лоша шега на младия Маса.
Истинският облик на новата надежда за сезон 2007 обаче се материализира в новия пилот на Renault Хейки Ковалайнен и в скрития коз на McLaren Луис Хамилтън. Формула 1 има невероятния шанс да представи на своите почитатели феноменален трилър в борбата за “Дебютант на годината”, след като и Ковалайнен и Хамилтън влизат в битката със сериозен екип зад гърба си. А в този филм и двамата състезатели имат шанса да напишат своя сценарии по-подобие на Дженсън Бътън, който след шест години упорит труд постигна първа победа във Формула 1 или в духа на Хуан Пабло Монтоя, който въпреки седемте си успеха, потегли към сериите НАСКАР.
Младостта и желанието за изява е основният коз на Ковалайнен и Хамилтън, но и факторът, който може да изиграе най-лоша шега на пилотите във всяко едно състезание. Прекрасен пример за подобна динамика е талантливият Кими Райконен, който вдъхновен от амбицията, не успя да демонстрира истинските си качества и след серия от неуспехи зае незавидното пето място в генералното класиране. За щастие сезон 2006 приключи, а бъдещето ясно преповтаря името Ferrari.“Перфектният губещ” доказа и през този сезон, че наистина заслужава по-добро представяне. В този смисъл “Скудерията” е перфектният шанс. Технически погледнато преминаването на Райконен в екипа на Ferrari е отличен ход и за двете страни, тъй като финландецът разполага с добър потенциал, а “Черните кончета” – със стабилен автомобил и невероятен асистент в лицето на Михаел Шумахер. Спорно е обаче доколко Кими и класическият скандинавски темперамент ще намерят най-подходящите условия за работа сред буйния италиански нрав. След появата на Райконен в редиците на McLaren “Сребърните стрели” изгубиха лидерските позиции във Формула 1. Дали същата съдба няма да сполети и Ferrari?
Михаел Шумахер затвори страниците на цяла една ера. Седемкратният шампион осъзна, че бе време лидерите на 90-те години и началото на новия век да оставят властта в ръцете на новата генерация – рицарска постъпка, която заслужава огромен респект. Единствено Дейвид Култард не напусна на пистата, за да се бори с вятърните мелници на историята и да напомня за една епоха, която се роди с ужасяващият финал на Сена, но завърши с надежда, отправена към новите звезди на Формула 1.