Което само по себе си означава още един гигантски и за момента нерешим проблем пред електрическата мобилност
Без батерии представяният в толкова розови преход към електрическа мобилност няма как да се състои - дори при превозните средства, задвижвани с водород и горивна клетка. Според проучванията на Германската агенция по суровините (DERA), още през 2030 година ще се стигне до сериозен недостиг на литий в световен мащаб - а това е само една от суровините, необходими за направата на батерии за електрически превозни средства. И нека не забравяме, че не говорим за неизчерпваеми суровини.
Според изчисленията на DERA, през 2030 година търсенето на литий в световен мащаб ще бъде между 316 000 и 558 800 тона. През 2020 година производството на литий по света е едва 82 000, 50 до 60 процента от които са отишли за производството на батерии. За 2030 година делът на лития, който ще се ползва за батерии, според DERA ще достигне или дори премине границата от 90 процента.
Единственият начин да се отговори на голямото търсене е да се увеличат производствените мощности. Те ще трябва да се увеличат с фактор от четири до седем през следващите години, за да покрият очакваното търсене. Това обаче не може да стане само от минния сектор. "Дори ако приемем, че всички започнати проекти бъдат завършени и изпълнени навреме, на практика няма как да отговорим на световното търсене на литий през 2030 година, по никакъв начин", обяснява Михаел Шмид, който изготвя доклади за Германската агенция по суровините.
Според Шмит днес три четвърти от изкопаемия литий идват от Австралия (49 процента през 2020) и от Чили (22 процента през 2020). Държави като Аржентина (7,5 процента през 2018) и Китай (17 процента през 2020) добиват значително по-малки количества. В Австралия литият се добива от руда, докато в Чили се добива предимно посредством химически процеси, прилагани върху материала, с който са покрити дъната на солените езера. И в двата случая обаче въздействието върху околната среда е значително и изцяло негативно. Затова се работи усилено върху по-мащабното рециклиране на стари батерии, само че до момента освен пилотни проекти няма никакъв реален напредък в тази насока.
Европа и нейната индустрия за производство на батерии
Един от основните проблеми, посочени от Шмит, е фактът, че Европа към момента планира производството на мощности за за производство на клетки до 1300 гигаватчаса, само че финансовото и суровинното обезпечаване липсва. Въпреки няколкото находища, литий в Европа почти не се добива, изключение е Португалия, където се добиват около 900 тона литий, което е един процент от световното потребление. И съвсем не между другото, последствията за природата на района, където са находищата на литий в Португалия, не са никак приятни и няма как да не бъдат взети под внимание.
Дори всичко казано дотук да се промени, според DERA, Европа в най-оптимистичния сценарий може да покрие сама между 27 и 34 процента от нуждите си от литий, а с рециклиране могат да се покрият още между три и десет процента до 2030 годината. Тоест, в един "идеален" сценарий отново остават около 50 процента внос. И говорейки за екология, няма как да не обърнем внимание колко точно екологичен би могъл да бъде превоз на суровина от Австралия и Чили до Европа, когато говорим за въглероден отпечатък...