Вход

Абонамент

Благодаря, че избрахте да се абонирате за auto motor und sport. Изберете вида абонамент и въведете нужните данни, а ние ще се погрижим списанията да достигнат до Вас максимално бързо.

Избери годишен абонамент и вземи 10% отстъпка.

Абонамент

Благодаря, че избрахте да се абонирате за auto motor und sport. Изберете вида абонамент и въведете нужните данни, а ние ще се погрижим списанията да достигнат до Вас максимално бързо.

Избери годишен абонамент и вземи 10% отстъпка.

Абонамент

Благодаря, че избрахте да се абонирате за auto motor und sport. Изберете вида абонамент и въведете нужните данни, а ние ще се погрижим списанията да достигнат до Вас максимално бързо.

Избери годишен абонамент и вземи 10% отстъпка.

Абонамент

Благодаря, че избрахте да се абонирате за auto motor und sport. Изберете вида абонамент и въведете нужните данни, а ние ще се погрижим списанията да достигнат до Вас максимално бързо.

Избери годишен абонамент и вземи 10% отстъпка.

0 продукта | 0 лв.

Абонамент

Благодаря, че избрахте да се абонирате за auto motor und sport. Изберете вида абонамент и въведете нужните данни, а ние ще се погрижим списанията да достигнат до Вас максимално бързо.

Избери годишен абонамент и вземи 10% отстъпка.

auto motor und sport Bulgaria logo

Glas Goggomobil Coupé TS 250: Втори шанс

28.07.2022 09:00

Как един късен Goggomobil Coupé (1968) изживя втора младост в ръцете на своя собственик

Често историите за начина, по който притежателите на автомобилни ветерани са стигнали до своите съкровища, са доста весели. Или любопитни. Но най-малкото са необикновени. А какво е най-точното определение за историята на Йозеф Функ и неговия Goggomobil Coupé? Чудновата? Забавна? И двете са подходящи, защото собственикът на фирма от Ален бил принуден да завоюва своя микроавтомобил цели два пъти. Първият път бил през 1982 г., а вторият през 2014 г. „Дълги години един редовен клиент пристигаше в модната къща на моите родители със своя „Гого” Coupé”, разказва Франк. „Формата му просто ми харесваше. Редовно виждах този автомобил при нас на паркинга пред магазина.”

Функ, който към края на 70-те години карал един Fiat („Моят фаворит беше BMW 02, но баща ми ме разубеди”), споделил с клиента възхищението си от двутактовия модел и така заговорили по темата. „Разбрахме се, че бих могъл да купя този „Гого”, когато човекът реши да го продаде.” Това станало през 1982 г. Клиентът се разделил с шофьорската си книжка поради напреднала възраст и Функ Младши, тогава на 32 години, станал горд собственик на Glas Goggomobil Coupé TS 250. Функ Старши побеснял. Синът му днес се усмихва: „Баща ми не можеше да разбере какво възнамерявам да правя със старата бракма. За него „Гого” нямаше никаква стойност. Освен това стоеше в гаража му и всеки ден му се налагаше да минава покрай него.” И още нещо: В началото на 1980-те години собствениците на класически модели все още били малка периферна група в автомобилния свят. Един вид леко откачени. 

За детския кът

Всичко това не смущавало Йозеф Функ, той държал на своя Goggomobil. С децата си Щефани и Тобиас той обикалял по изпълнените със завои шосета в живописния Източен Алб. След много къпане в езера и празнуване на детски рождени дни у него узряла идеята да изложи малкото купе в новопостроената си собствена модна къща в централния район на Ален. „Гого” стоеше в детския кът – това беше истинска атракция, мълвата за която се разпространи в града като горски пожар! Докато родителите обикаляха из магазина, децата седяха с часове в моето купе.” 

Но с течение на времето произведената през 1968 г. в Динголфинг количка престанала да бъде красива гледка: „Счупено лостче за мигачите, драскотини и вдлъбнатини”, спомня си Функ, който решил да освободи автомобила от лапите на дечурлигата. Затова през 1989 г. го депонирал в леярната на брат си – където „Гого” повече или по-малко потънал в забрава. Затова пък страстта на Функ към класическите автомобили растяла. Един Jaguar, един Triumph и няколко модела на Porsche пристигнали и си заминали. Ами „Гого”? „През 2014 г. синът ми Тоби и аз стигнахме до идеята отново да съживим „Гого”. Но къде бил той? Събрали помощници и претърсили халетата на леярната – отначало без успех. 

С течение на годините работниците били свалили от автомобила някои неща, които вече трудно можело да бъдат намерени. Едва след многодневни търсения „Гого” бил открит. Със задружни усилия го освободили от кашоните и боклуците и го напъхали в товарния асансьор, с който веднъж вече бил транспортиран през 1989 г. Но добавената по-късно фотоклетка попречила „Гого” да бъде свален бързо надолу. „Бронята беше на пътя на лъча и вратата на асансьора не можеше да се затвори. Никакъв шанс”, разказва Функ. Успяхме да помръднем чак когато изключихме фотоклетката и задействахме асансьора ръчно.”

Навсякъде мръсотия, блокирал мотор

Естествено, 25-те години престой били оставили своите следи. „Отначало ни се наложи цели дни да мием праха и мръсотията от боята. Двигателят беше блокирал, затова дадох „Гого” за реставриране.” След половин година работа купето отново било в движение. Оттогава е изминало около 500 километра. В момента броячът на скоростомера показва 24 000 км. Но преди да се напъха зад волана на рядкото си купе (от което според изчисления на Glas Automobilclub днес съществуват само малко над 450 екземпляра), Йозеф Функ с въодушевление се посвещава на оригиналния наръчник на Hans Glas GmbH от Динголфинг. Детски наивните рисунки и също така формулираните текстове, предназначени за собственика на Goggomobil, предизвикват у Функ искрен възторг. Цитат: „Колкото по-внимателно отпускате съединителя, колкото по-плавно стартирате – толкова по-добър водач сте.”

Преди старта са нужни още няколко манипулации: Кранчето за бензин с позиции „Отворено”, „Затворено” и „Резерва” се намира на рафта отзад непосредствено върху 35-литровия резервоар. Йозеф Функ се справя със задължителното упражнение с гъвкава лекота. Двуцилиндровият двутактов мотор стартира спонтанно, 68-годишният собственик посяга с рутинирано движение към тънкия като вретено скоростен лост с типичната за „Гого” огледална и завъртяна на 90 градуса Н-образна схема за превключване. Първа предавка е наляво и напред, втората надясно до нея, третата долу вляво и четвъртата в същата плоскост надясно и навън. Охлажданият с вентилатор 250-кубиков мотор къркори, бумти и набира обороти като отвързан. Мощността му е 13,6 к.с. при 5400 об./мин. След няколко километра разменяме местата си. 

Изненада: Дори при моите дълги крака за коленете ми има място, но пък стъпалата ми са само на няколко пръста от предната преграда. Облегалката обаче е прекалено изправена и може да се регулира само чрез ексцентрик. Главата ми опира в тапицерията на тавана. Добре, че предстои само едно кратко шофиране из околността. Купето е повратливо, което не е трудно при само 1,80 м междуосие. 

Харесва ми и директната работа на кормилната уредба, но като водач научавам малко за онова, което правят с асфалта отпред тесните десетцолови гуми. Дори леки изкачвания създават проблеми за двуцилиндровото моторче. Макар че собственото тегло е само 420 килограма, 13,6 к.с. и 21 нютонметра (!) не са никак много. Когато стане по-стръмно, двигателят бързо губи сили, започва да плюе и кашля отзад, а купето лесно може да спре. Не трябва да забравяте, че с двама души на борда и пълен 25-литров резервоар се налага да бъдат поддържани в движение повече от 600 килограма. 

Ако не превключите навреме на по-ниска предавка, може да спрете на наклона и тогава ще трябва да потеглите мъчително с много обороти и приплъзващ съединител. Към това се добавя и отчаянието, което изпитва новакът в „Гого” от заяждащия скоростен лост и обърнатата схема за превключване. Когато всичко върви добре, двуцилиндровият мотор TS 250 достига 84 км/ч. С генериращия 14,8 к.с. 300-кубиков двигател са възможни 95 км/ч. Върховият агрегат с обем 400 куб.см и мощност 20 к.с. дори развива 105 км/ч, но преди всичко вдъхва повече увереност с по-голямата си кубатура.

Много по-важно при кратката разходка с хубавичкото купе е, че както в кабината, така и край пътя цари добро настроение, хората се усмихват и махат с ръце. С фалшивата си радиаторна решетка кръглите като копчета очи на фаровете, панорамното задно стъкло и перките отзад формата на триметровото купе и днес изглежда привлекателна. Когато с 60 км/ч минавате покрай стадо коне и пътувате по тесни междуселски шосета с малко или никакво движение, разбирате, че призванието на „Гого” са уютните автомобилни екскурзии под синьо-бялото небе. Погледът на водача се плъзга по носталгичното миниатюрно арматурно табло с неговия красив широколентов скоростомер и малки бакелитови бутончета. Като акустичен съпровод от тънкия ауспух се разнася типичното двутактово потракване. Накратко – и с минимум конски сили зад гърба човек може да се усмихва доволно. 

Точно така гледа на нещата Йозеф Функ, който не си и помисля да предаде първия си ветеран в чужди ръце. Когато засягам тази тема, той поклаща глава, качва се обратно на шофьорското място и се усмихва: „Един ден синът ми Тобиас може да го завещае на внучката ми Ирма.”

 

Текст: Франк Мюлинг
Снимки: Росен Гарголов

Коментари
comments powered by Disqus