Тест на новото издание на бестселъра, задвижван от впечатляващ 1,6-литров дизел
Десетото поколение на Civic се откроява значително от своите предшественици. Моделът е станал значително по-голям, доближавайки по размерите си представителите на средния клас. Каросерията изглежда по-динамично не само заради по-голямата широчина и дължина в съчетание с по-малката височина, но и благодарение на ярките изразни средства в дизайна. Дори в най-стандартната си версия Civic наподобява добре оборудван състезателен автомобил и едновременно с това е базиран на нова платформа с много по-голяма здравина, устойчивост на усукване и прегъване. Благодарение на новата си архитектура и по-широкото използване на по-леки материали като високоякостни стомани, моделът е олекнал с 16 кг въпреки увеличаването на дължината на хечбек версията с цели 136 мм. Към това се добавя и сериозната работа на инженерите в сферата на аеродинамиката. Почти цялото дъно е прикрито с аеродинамични панели, подобна роля играе и изместеният в задната част и оформен с цел максимално отвеждане на потока резервоар. Въпреки изострените форми всеки детайл е внимателно прецизиран в аеродинамично отношение – като например формата на предната решетка, насочваща въздуха към двигателя, където се генерират множество вредни вихри, или каналите, оформящи въздушни завеси около колелата.
Един от най-високотехнологичните дизели на пазара
Ярката визия е неоспорим факт при новия Civic, но всъщност водещото начало при конструирането на Civic е била ефективността, а след появата на изцяло новите поколения бензинови турбомотори с три и четири цилиндъра и работен обем съответно 1,0 и 1,5 литра дизеловата машина идеално се вписва в тази максима. Въпреки че разполага с напълно нова технология за пълнохибридно задвижване, действаща по подобие на тази на Toyota, но без планетарни механизми (за целта се използват ламелни съединители), Honda не възнамерява да се отказва от дизеловия двигател в този клас. Компания от вида „engineering intensive“ едва ли толкова лесно ще изостави една доказано високоефективна топлинна машина като дизеловата.
От гледна точка на основаните показатели 1,6-литровият i-DTEC не е променен с мощността си от 120 к.с. при 4000 об./мин и максималния въртящ момент от 300 Нм при 2000 об./мин. Но това е само на пръв поглед . В новия двигател инженерите са заменили алуминиевите бутала със стоманени, както направиха колегите им от Mercedes при новите поколения дизелови мотори с четири и шест цилиндъра. С това се постигат няколко ефекта. По-ниското ниво на топлинно разширение на стоманата при повишаване на работната температура гарантира запазване на достатъчно голяма хлабина между буталото и алуминиевия блок, благодарение на което триенето се намалява значително. Същевременно по-високата якост на стоманата в сравнение с алуминия позволява създаването на компактни, и леки бутала, в които има още много резерв. И най-накрая, но не и по важност, по-ниската топлопроводимост на стоманата води до постигане на по-висока температура на детайла, респективно горивната камера, с по-малко топлоотдаване. Така не само се повишава термодинамичната ефективност, но се подобряват условията за възпламеняването на гориво-въздушната смес и се намалява времето за горене.
И това не е всичко: други промени в двигателя касаят усилващите ребра на алуминиевия цилиндров блок, с които се намаляват шумът и вибрациите и се подобрява структурната здравина. По-малкото топлина и оптимизацията на охлаждането пък са довели до намаляване на дебелината на стените на главата и респективно на теглото.
Новият i-DTEC разчита на турбокомпресор с нова конструкция и архитектура на Garrett с променлива геометрия с прецизен контрол на оборотите от страна на електрониката. Той има по-малки загуби от агрегата, използван от досегашната версия на двигателя. Системата за впръскване на Bosch използва соленоидни инжектори с работно налягане до 1800 бара. Високата ефективност на двигателя в немалка степен се дължи и на интензивния турбулентен въздушен поток, осигурен от спираловидните канали в главата. Машината, оборудвана с акумулиращ азотните окиси конвертор, е и един от първите двигатели, изпитвани според условията на теста за реални емисии (RDE). Освен механичната трансмисия, притежаваща типичната за моделите на Honda прецизност, от средата на 2018 г. ще се предлага и деветстепенна трансмисия на ZF.
Солидна стойка на пътя
По подобие на бензиновите мотори с турбопълнене в актуалния Civic, новият i-DTEC се съчетава с всички предимства на олекотената (в базовото изпълнение автомобилът тежи едва 1287 кг) и по-здрава каросерия, на новото предно и многозвенното задно окачване, както и на отличните спирачки, които вече показаха качествата си в тестовете на auto motor und sport. Високият въртящ момент е предпоставка за всеобхватно удоволствие от шофирането, а далечното и приглушено причукване на дизеловия двигател по-скоро придава чар на звуковата картина при набиране на обороти. С всичките комбинации от намаляване на работния обем, на броя цилиндри и деактивирането на част от тях, модерните турботехнологии и т.н. никой от бензиновите хай-тек двигатели не може да постигне реален разход от около 4 л/100 км при умерено шофиране. Пътното поведение освен се характеризира с трудно за описване усещане за солидност - автомобилът е едновременно прецизен за управление и изключително стабилен. Возията също е на типичното за марката високо равнище.
В интериора също ще откриете много Honda feeling – както в подредбата на арматурното табло, така и в цялостното качество на произвеждания в Обединеното кралство модел. Пред водача е разположен TFT екран с варианти за индивидуализация, а стандартно всички версии са оборудвани с интегрираната системата за пасивна и активна безопасност Honda Sensing, включваща множество системи за асистенция, работещи на базата на камери, радари и сензори. Honda Connect от своя страна е част от стандартното оборудване на всички нива над S и Comfort и включва възможност за работа с приложенията Apple CarPlay и Android Auto.
Текст: Божан Бошнаков, Георги Колев