Honda CR-Z и Mini One Minimalist обещават удоволствие от шофирането при нисък разход на гориво. Сравнителният тест ще покаже докъде стига икономичния потенциал на двата модела и кой от тях е по-близо до истината – минималистичното изпълнение на Mini или хибридната Honda?
Спомняте ли си на какви приказки се наслушахме скоро? Когато всички версии на Mini получиха серийна система старт-стоп, маркетинговият отдел на компанията обяви, че с този ход марката едва ли не ще завладее света. След наскоро извършените леки модификации по двигателите в гамата, системата старт-стоп вече не се предлага стандартно за Mini One. Или по-точно, който желае да разполага с технологията за автоматично гасене на двигателя при спиране, може да инвестира около 1000 лева в неофициалната икономична версия Minimalist. Неофициална ли?! Да, „тъй като още нормалното Mini е толкова икономично..”, отговарят веднага от маркетинга на фирмата. Яснооо...
Ценова листа
Да видим какви са сухите факти: със система старт-стоп и гуми с намалено съпротивление при търкаляне Minimalist обещава с 0,3 л/100 км по-нисък разход, което ще рече, че инвестицията би могла да се възвърне след около милион километра пробег. Както и да е – истината е, че дори във версията Minimalist, Mini остава значително по-евтин от CR-Z GT. Ако двата автомобила са с приблизително идентична екипировка, Honda е с около 8000 лева по-скъпа. Което всъщност изглежда доста необичайно, тъй като новите поколения на на Mini нямат претенции да бъдат нито особено достъпни, нито кой знае колко просторни отвътре.
Салонът на британския модел побира до четирима души, но за всички ще бъде най-добре да приемат Mini като автомобил с две пълноценни плюс две допълнителни места. Броят на използваемите места в кокпита на CR-Z от своя страна съвсем откровено може да се определи като 2+0, тъй като вероятността някой да стои доброволно повече от няколко минути върху аскетичната скамейка под стръмно спускащия се назад покрив клони към нулата. Едно е сигурно – превозването на семейства положително не е сред приоритетите на японския модел. Обзорът от мястото на водача също не е сред плюсовете му – високата задница с разделен на две заден прозорец закрива голяма част от зрителното поле на водача.
В салона
За компенсация CR-Z приютява водача и спътника му в удобни, ниско монтирани седалки с отлична странична опора. В първия момент разположението на множеството бутони и превключватели изглежда доста хаотично, но след съвсем кратък период на привикване боравенето с различните функции в Honda се оказва съвсем леко и интуитивно. Въпрос на вкус, но за мен лично при прекарване на повече време в автомобила блещукането на неизброимите диаграми и индикатори за разхода на гориво и стила на шофиране започва да става крайно изнервящо – осветяването на приборите неуморно мени цвета си, върху един дисплей трептят стилизирани листенца, върху друг пък бодро никнат цветенца – в сравнение с всичко това повечето игрални автомати изглеждат почти дискретно осветени...
Отвътре Mini изглежда почти консервативно оформено в сравнение с Honda – въпреки познатите екзотични решения като ефектните, но не особено удобни превключватели и трудния за разчитане скоростомер. Качеството на материалите изглежда с една идея по-добро при съпоставка с изобилстващия от твърди пластмаси CR-Z.
Разходка с лодка
Японецът се реваншира с по-добрите динамични показатели. Основният принос за това се пада на допълнителната тяга, доставяна от 10-киловатовия електромотор на системата за хибридно задвижване. В града електрическият подем ускорява лекото купе с подчертана пъргавина. По междуградски пътища и магистрали Honda продължава да тегли уверено, стига водачът да не прибегне до услугите на икономичния, но доста муден режим Eco. Поне така изглежда ситуацията по равни пътища – при изкачвания зарядът на никелметалхидридната батерия бързо се изчерпва и на 1,5-литровия бензинов мотор му се налага сам да се справя със задвижването на автомобила. За наша огромна радост, типичното за повечето хибриди безрадостно виене от страна на двигателя в следствие на използването на планетарна трансмисия този път ни е спестено. Honda екипират техния CR-Z с механична шестстепенна предавателна кутия с къс ход на лоста,. и (с изключение на твърде дългата шеста предавка) добре подбрани предавателни числа.
Трудно за вярване, но факт: при CR-Z хибридната технология и удоволствието от шофирането вървят ръка за ръка, като спортната настройка на ходовата част е една от основните причини за това. Окачването ползва техниката на Jazz – тип Макферсън отпред и многозвенно отзад. С помощта на директната и даваща перфектна обратна връзка с пътя кормилна уредба, Honda с готовност следва всяка смяна в посоката на движение. Уви, дори преди да бъде достигнат пълния капацитет на натоварване на автомобила, ходовата част бързо изчерпва своите резерви – при рязка смяна на натоварването между двата моста задницата на CR-Z започва да „рита” настрани, а системата ESP вътворява ред с радикални и доста груби намеси.
Познато чувство
Така Mini печели с малка преднина в разделите за комфорт и пътно поведение. Британецът стои сигурно на пътя, води се изключително прецизно с помощта на точно работещата кормилна уредба и дори вози сравнително добре, ако не броим неприятните му маниери при преминаване през напречни фуги. Причината за лекото ни разочарование се крие в гумите на икономичната версия: със своите малки „обувки” с мерки 175/65, Mini рано изгубва сцепление в завой и тръгва да недозавива, като оставя у водача усещане като за мокра настилка, дори когато пътят е сух като барут.
Динамиката определено не е сред силните страни и в характера на 1,6-литровия мотор, който набира обороти бързо, но тегли доста вяло. Чак над 2000 той донякъде изоставя летаргията си и се ускорява задоволително – може би не светкавично, но все пак тихо и неусетно.
Измерванията подкрепят субективното усещане, че въпреки по-ниската си мощност, във всекидневието Mini върви плътно по петите на CR-Z. Точно така изглеждат нещата и при разхода на гориво: в теста Minimalist отчете едва с 0,1 литър на сто километра по-висок разход от CR-Z, като по този начин с основание поставя под въпрос реалните предимства на хибридното задвижване на своя опонент.
Накрая британският мъник печели този сравнителен тест, но смисълът от наличието на подобна икономична версия също е спорен. Тя предлага по-малко радост от карането в сравнение с нормалното Mini, а струва по-скъпо. Може би това е и причината Minimalist да се подвизава в ценовите листи на марката като „неофициален” модел.
Текст: Себастиан Ренц
Снимки: Ханс-Дитер Зойферт
Оценка
1. Mini One Minimalist - 466 точки
Версията Minimalist действително намалява разхода, но и отнема част от очарованието на Mini. Малките колела донякъде разводняват най-ценното качество на автомобила – неговата фантастична водимост. Иначе моделът се класира с ясна преднина срещу CR-Z по отношение на комфорта и вътрешното пространство.
2. Honda CR-Z GT - 415 точки
Тесният интериор и оскъдният комфорт на возене са най-съществените недостатъци на CR-Z. Пъргавото пътно поведение пасва много добре на динамичния нрав на машината. Хибридното задвижване се представя отлично, но цената на модела си остава твърде солена.
Технически данни
1. Mini One Minimalist - 466 точки | 2. Honda CR-Z GT - 415 точки | |
---|---|---|
Работен обем | --- | --- |
Мощност | 98 к.с. при 4750 об./мин | 114 к.с. при 6100 об./мин + 10 кВт |
Максимален въртящ момент |
--- | --- |
Ускорение 0 – 100 км/ч |
11,1 с | 9,3 с |
Спирачен път при 100 км/ч |
40 м | 42 м |
Максимална скорост | 186 км/ч | 200 км/ч |
Среден разход на гориво в теста |
6,9 л | 6,8 л |
Базова цена | 17 000 евро | 57 900 лева |