Малкият модел на японската марка е самобитен не само с дизайна, но и със задвижването си
Малко известен факт е че Honda и Toyota създават своите хибридни модели през 90-те години на инат. Когато през 1993 година американският президент Клинтът поставя началото на инициатива наречена „Партньорство за ново поколение автомобили“ японските компании са изключени от нея. Амбицирани обаче да постигнат целта от среден разход на автомобил от 3 литра на 100 км те достигат до извода че трябва да създадат хибридни модели. Така се раждат първата Toyota Prius и Honda Insight. За разлика от сложния Prius роден с танталови мъки, Insight е прост паралелен хибрид, който от днешна гледна точка бихме могли да определим като “mild”.
Сложната технология на Toyota се отплаща и благодарение на промяната на конюнктурата делът на продадените хибридни автомобили и респективно модели прогресивно расте. Въпросната технология с два мотор-генератора е усъвършенствана, развивана и внедрявана във все повече автомобили.
Различни хибридни решения
Като един от най-силните привърженици на хибридните технологии и инженерна компания Honda също търси своето място под слънцето и през 2013 година представя своята технологична философия Earth Dreams, която включва цяла гама от решения за намаляване на разхода на гориво. Сред тях са три концепции на хибридни системи. Строго специфичната SH-AWD е предназначена само за Honda NSX, а останалите две са на практика паралелна хибридна система с трансмисия с два съединителя и сложна последователна (серийна) хибридна технология наречена Sport Hybrid Intelligent Multi-Mode Drive. Концепцията на паралелната, наречена i-DCD превъзхожда значително своя предшественик с паралелно свързан електромотор и CVT трансмисия от модели като Insight и Civic (и дори уникалната с механична трансмисия в CR-Z) но на практика следва нейната архитектура, а втората, въведена в Acoord е много по-сложна. За разлика от инженерите от Toyota и тяхната паралелно-последователна архитектура, тези на Honda се насочват към изцяло последователната. Това означава че двигателят с вътрешно горене задвижва генератор, а той, в съчетание с акумулаторната батерия захранва тягов двигател. Подобно решение позволява на двигателя да работи с оптимални и ефективни режими с нисък специфичен разход на гориво, което при подходяща скорост и управление компенсира загубите от преобразуване. На празен ход двигателят се изключва, при ускоряване се подпомага от батерията, която от своя страна се зарежда при определени условия. Тази буферна роля на батерията е част от уравнението работната точка на двигателя да се измества във въпросните ефективните зони и освен това позволява той да функционира по режим на Аткинсън. При тази схема крайната мощност на автомобила се определя от тяговия електродвигател, защото на практика той е крайното движещо средство на автомобила. Освен разбира се ако общото захранване формирано от батерия и задвижван генератор не създават по-малка от тази на електромотора мощност. За да се намали синтетичното усещане при този вид задвижване инженерите са настроили работата така че да се симулират отделни предавки. При висока скорост съосно разположените електрически машини се свързват с помощта на съединител и двигателят се свързва пряко, механично със задвижващите колела. Това е от особена важност – както при гореспоменатата система на Toyota така и тук ефективността значително се намалява със скоростта и на практика хибридната система се превръща в недостатък.
Серийната хибридна система на Honda се оказа изключително ефективна и функционална в практиката и въвеждането и в модели като CR-V не е изненада. Изненада е обаче внедряването и в новото поколение на Jazz, който в предишното си, трето, поколение бе предлаган само с бензиново задвижване, а във второто използваше старата компановка със CVT трансмисия и електромотор.
Друга дефиниция на даунсайзинга
Смяташе се че новото, четвърто поколение ще използва именно i-DCD системата, но с представянето стана ясно че Jazz ще се оборудва с тази по-сложна система. Това вероятно е продиктувано не само от високоефективното и действие, но заради факта че прекият и конкурент Yaris използва умалена версия на сложната система с два-мотор генератора вместо проста паралелна архитектура. Така, в Jazz терминът „даунсайзинг“ придобива нов смисъл тъй като със своя 1,5 литров двигател хибридната система на практика е умален формат на тази на CR-V и ще е единствената задвижваща версия за новия модел.
В поведението си автомобилът в известна степен наподобява това със CVT трансмисия, макар че компановката му няма нищо общо с подобна технология. Начинът на работа на системата е сложно инженерно решение, но в Honda Jazz тя работи с приятен комфорт при който известната липса на тяга от страна на бензиновия двигател се компенсира от батерията, която подава допълнителен ток на тяговия електромотор. В това отношение усещането е малко по-различно от това при паралелен хибрид в който механичната тяга на двигателя и електромотора се обединяват и предават към трансмисията. Тук основният тягов мотор получава захранване от два източника и остава несвързан механично с мотора до доста висока скорост, която в града (в който голяма част от времето се движите само на електричество) рядко достигате. За да се избегне усещането за синтетичност инженерите са добавили симулирано превключване на предавки, а при около 100 км/ч задействането на съединителя и осъществяването на пряката механична връзка към колелата се усеща само ако знаете за съществуването му. В този режим автомобилът се превръща в конвенционален бензинов модел, с паралелна хибридна помощ от страна електромашините. Цялата тази компановка е наречена от маркетинга е:HEV и идва да обозначи желанието на електрифицира изцяло европейската си гама до 2022 г.
Версия с офроуд визия
Дизайнът на Jazz следва този на предшественика си с леко ваноподобна конфигурация и типичните за модела качества като много вътрешно пространство за подобен автомобил. Трябва да признаем на инженерите на Honda че са виртуози в това отношение и да уважим способността им за това, защото подобно удобство за клиента се постига с цената на доста конструкторски труд и скъпи каросерийни решения. В случая става дума не само за архитектура, но и за увеличаване на дела на високоякостната стомана, с което се подобряват характеристиките при евентуален удар и се намалява теглото. Разполагането на резервоара под предните седалки позволява възможността за сгъването на задните седалки напред по подобие на тези в салон и превоз на обемни товари, а багажният обем е 298 л (1199 л при сгънати седалки).
По подобие на инженерите, стилистите на Honda успяват винаги да запазят характерен и много „хондовски“ дух на своя дизайн и това важи за всички модели. При новия Jazz промените включват омекотяване на формите спрямо предшественика и промяна на излъчването на предната част с помощта на LED орнаментите в предните светлини. Изцяло променена е конфигурацията и на задните светлини които са заели хоризонтална позиция. Конфигурацията с изместените назад предни носещи колони и издължени напред колони върху които е фиксирано почти плоското стъкло позволява изключително подобряване на обзора в автомобила. Числата на хартия по отношение на багажникът и общия обем впечатляват но не могат да изразят факта че вътрешната компановка на автомобила е изключително интелигентно организирана и автомобилът създава впечатление за доста по-голям – включително и благодарение на доста високото качество на материалите и начинът по който е изработен целия автомобил. За това спомага и цялостния комплект системи за свързаност включваща команди с глас, wifi хот спот и богатата гама от системи за асистенция Honda Sensing. По отношение пътната безопасност Jazz определено е на нивото на доста по-големи автомобили. Сред качествата на автомобила са директното пътно управление което се подпомага от т.нар. асистент за динамично управление, подобряващ стабилността на автомобила с прилагане на прецизно дозирано спирачно усилие към вътрешните колела при динамично шофиране в завой. Приятно впечатлени правят детайли като липсата на козирка на сензорния екран със 7 или 9 инчов екран. Голяма новост в гамата е версията Jazz Cross Crosstar с по-висок просвет, офроуд излъчване и допълнителни защитни елементи.
Заключение
Jazz е:HEV не евтин, но причините за това са аргументирани – това е изключително високотехнологичен автомобил, с широка гама от модерни системи за асистенция. Здравата каросерийна конструкция и качеството могат да се разпознаят по тесните и равномерни фуги, а задвижването е базирано на сложна, но много ефективна технология. Подобно съчетание в този клас трудно можете да откриете.
Текст: Георги Колев